Горивата може да поевтинеят с 25%, но до пролетта

Пикът при цените на горивата вече е достигнат и в следващите шест месеца пазарът може да обърне посоката с поевтиняване от порядъка на 25%, прогнозира финансистът Бисер Манолов пред „Телеграф“. Според него сегашните високи нива няма да се превърнат непременно в новото нормално, въпреки напрежението около доставките, войната в Близкия изток и ниските глобални запаси от суров петрол. Той очаква още два или три месеца силни цени, след което през 2027 г. да започне по-осезаемо охлаждане. Основният аргумент е, че признаците за забавяне на световната икономика постепенно ще ограничат потреблението на нефт и неговите производни.

Манолов посочва и възстановяването на доставките през Ормузкия проток като един от факторите, които могат да намалят напрежението. По думите му петролният трафик през стратегическия маршрут вече се доближава до предвоенните равнища, а големите производители в региона са разработили алтернативни канали за износ. Последните пазарни данни действително показват увеличение на доставките от Близкия изток, макар геополитическият риск да остава висок. В началото на октомври Brent продължава да се търгува над 100 долара за барел, но решението на страните от Г-7 да освободят 100 млн. барела суров петрол и горива от аварийните резерви вече оказа натиск върху котировките. 

„Вече видяхме пика на цените. Може би още два или три месеца този пик ще се запази, но през 2027 г. според мен ще има охлаждане. Амбициозно е да се върнем на нивата отпреди една година, но не е невъзможно да видим спад от порядъка на 25 процента през следващите месеци. Доказателство за това са цените на спот пазара в сравнение с фючърсния“, коментира Манолов.

Според него икономическото забавяне ще има пряко отражение върху търсенето. Високите лихви, по-слабото потребление и постепенното овладяване на инфлацията ограничават възможността цените на петрола да растат безкрайно. Манолов не очаква големите централни банки да преминат бързо към агресивно намаляване на лихвите през следващите месеци, което ще задържи част от натиска върху икономическата активност. При по-слаб растеж потреблението на петрол, дизел и газ също обичайно се забавя.

Още икономически новини и анализи във Флагман.бг

Дори при поевтиняване на суровината обаче шофьорите няма да усетят промяната веднага. Манолов очаква търговците на дребно да бъдат предпазливи и да намаляват цените по колонките по-бавно, отколкото ще се движат надолу котировките на едро. Причината е несигурността около войната, транспортните маршрути и риска от нови сътресения в доставките. Именно затова движението надолу при суровия петрол не се прехвърля механично и в същия размер върху бензина и дизела.

За българските шофьори натискът през последната година вече е осезаем. Ако на 4 октомври 2025 г. литър А-95 е струвал средно около 2,41 лв., а дизелът 2,40 лв., година по-късно стойностите са приблизително 1,67 евро за бензина и 1,90 евро за дизела. При 50-литров резервоар това означава допълнителен разход от десетки евро при всяко пълно зареждане. По-скъпото гориво се прехвърля и върху транспорта, логистиката, земеделието и крайните цени на множество стоки.

Дизелът остава по-проблемният продукт. Средната му цена в Европейския съюз достигна рекордни равнища през септември, а недостигът на рафинирани продукти продължава да държи разликата спрямо бензина висока. По данни на Европейската комисия средната цена на дизела в ЕС достигна 2,226 евро за литър на 21 септември, като в редица държави бяха отчетени исторически върхове. България също е сред страните, при които поскъпването след началото на войната е сред най-силните.

Председателят на Българската петролна и газова асоциация Светослав Бенчев също предупреждава, че цената на колонка не следва единствено суровия петрол. Много по-голямо значение има цената на готовите нефтопродукти, особено при дизела и керосина, където Европа изпитва недостиг. Според него понижението на международните котировки през последните дни вече се отразява частично върху дизела, но все още е рано да се говори за трайна тенденция. Ново ограничение на американския износ на дизел би могло отново да обърне пазара нагоре и да изостри дефицита в част от Западна Европа.

На този фон седем държави от ОПЕК+ решиха да запазят без промяна производствените си цели за ноември. Саудитска Арабия, Русия, Ирак, Кувейт, Казахстан, Алжир и Оман няма да увеличават договорените равнища, въпреки високите цени и продължаващите смущения при доставките. Reuters съобщава, че държавите от Персийския залив все още изнасят под нормалните си равнища, въпреки постепенното възстановяване на транспорта през Ормузкия проток. Следващата среща на групата е насрочена за 1 ноември. 

Манолов отправя остри критики и към управлението на „Лукойл Нефтохим Бургас“. По думите му е трудно да се приеме, че най-голямата рафинерия на Балканите е отчитала печалба само в ограничен брой години от последните десетилетия, а държавата не защитава достатъчно ясно икономическия си интерес. Финансистът определя настоящия модел на управление като проблемен и поставя въпрос за отчетността на предприятието. В същото време особеният управител Евгени Симеонов обяви през август, че рафинерията вече работи близо до 90% от капацитета си и е подобрила финансовите си резултати, като през юли е постигнала най-добрия си резултат за годината. 

Натискът върху цените вече принуждава редица европейски правителства и компании да предприемат извънредни мерки. Част от големите оператори в Италия въведоха доброволни ограничения върху цените, а няколко европейски държави подготвят данъчни облекчения, помощи и намеси чрез стратегически резерви. Паралелно с това Г-7 договори освобождаване на 100 млн. барела нефт и горива, за да смекчи кризата с дизела. Всички тези действия увеличават шанса високите цени да започнат да отстъпват, но пазарът остава силно зависим от развитието на войната и сигурността на основните маршрути за доставка.