Морето не е клише – доказва го литературният конкурс на „Лумен“

Има неща, за които човек може да каже всичко и пак да не е казал достатъчно. Любовта например. Смъртта. Самотата. Детството. И морето. Особено морето.

В литературата то отдавна е било всичко – хоризонт, граница, спасение, заплаха, памет, свобода, раздяла. Било е фон на любовни истории и свидетел на човешки трагедии. Било е метафора толкова пъти, че на човек понякога му се струва, че няма какво повече да се каже за него.

Само че морето не е съгласно с това.

Вчера за единадесети път в гр. Ахтопол бяха раздадени наградите от Националния литературен конкурс „МОРЕТО!“, организиран от сдружение „Лумен“. И ако някой още смята, че то е литературно клише, достатъчно е да погледне към повече от 250-те автори, които тази година са изпратили своите текстове.

Те не са писали за едно и също море. И това е най-хубавото. Защото морето има една особеност – винаги е там, но никога не е едно и също. Сутрин е едно, вечер е друго. От брега е едно, от лодката е различно. За детето е едно, за стария човек е друго. За онзи, който си тръгва, има един глас. За онзи, който чака някого да се върне – съвсем друг.

А за пишещия човек морето е нещо още по-сложно: то е готов образ, който трябва да бъде спасен от готовите думи. И всяко поколение опитва. Тъкмо това показва конкурсът на „Лумен“. Вече единадесет издания той събира различни гласове около една и съща стихия и всяка година доказва, че повторението е само привидно. Темата е една. Историите не са.

Журито – Митко Новков (председател), Ина Вълчанова и Ина Иванова – тази година присъди 16 награди. Сред отличените автори има хора от различни градове, на различни възрасти, с различен литературен опит. И вероятно различни морета.

Специалната награда „Георги Ингилизов“ за творбата с най-ярък маринистичен дух отиде при Мартин Кръстев от София. Специалната награда „Христо Карастоянов“ за проза с най-характерна посока и острота на перото получи Алберт Бенбасат, също от София.

В прозата първата награда беше за Димитър Гачев от Пловдив, втората – за Светослава Найденова от София, а третата – за Ирен Дюпюи от София. Наградата „Винаги море“ беше присъдена на Владислав Христов от Пловдив. Отличени бяха още Нели Пигулева от Русе с награда от Galera ah gallery и Георги Стоев-Джеки от София за особен поглед към стихията море.

В поезията първата награда отиде при Нели Станева от Сливен, втората – при Георги Гаврилов от София, а третата – при Стефан Минчев от Бургас. Наградата „Винаги море“ получи Иван Матанов от София.

Допълнителни отличия получиха Ширин Маринова от Бургас с награда от Черноморски институт, както и Мария Куманова, Калоян Игнатовски и Теа Монева – с награди от Galera ah gallery.

Но зад този списък с имена има нещо по-важно от самите награди. Има доказателство, че морето продължава да ражда литература. Не защото е неизчерпаемо като тема. Литературата не се ражда от неизчерпаеми теми. Ако беше така, отдавна щяхме да сме приключили с всички книги за любовта. Литературата се ражда от различния поглед. Един и същ бряг може да бъде видян от сто души и да се превърне в сто различни истории. Един и същ вятър може да напомни на един човек за детството, на друг – за близък, когото е изгубил, а на трети – просто за това, че трябва да тръгне нанякъде.

Морето не казва какво трябва да почувстваме. То само стои пред нас. Ние сме тези, които му приписваме смисъл. И може би затова конкурсът „МОРЕТО!“ на „Лумен“ има смисъл и след единадесет издания. Защото не търси поредното описание на вълните. Търси човека срещу тях.

Организаторите вече гледат към следващото – дванадесето издание. И има защо. Над 250 участници тази година са достатъчно убедителен отговор на въпроса дали морето все още вълнува пишещите хора. Очевидно да. И вероятно ще продължава да го прави.

Затова сега е време да отидете до морето. Не за да го снимате. Просто да постоите. Да се вслушате в гласа му – онзи, който всички сме чували, но никой не чува по един и същи начин. После напишете това, което сте разбрали.

А догодина, на дванадесетото издание на конкурса „МОРЕТО!“, може да се окаже, че морето отново има какво да каже. И че този път го е казало на вас.