Комитетът на Гюров събра 163,6 хил. евро дарения, при Йотова са 86,74 хил. евро

Инициативният комитет на Андрей Гюров и Георги Кандев е отчел 163 600 евро дарения от физически лица, докато при комитета на Илияна Йотова и Кирил Вълчев сумата е достигнала 86 740 евро към 20 часа на 2 октомври, показват данните от Единния регистър по Изборния кодекс на Сметната палата. Най-голямото единично дарение в кампанията на Гюров е за 100 000 евро от Калоян Данчев, който е посочил трудови доходи като произход на средствата. Самата Сметна палата подчертава, че данните не са окончателни и се актуализират през цялата предизборна кампания. Участниците са длъжни да подават всяка нова информация за постъпили средства в седемдневен срок.

Сред дарителите за Гюров има няколко народни представители от „Демократична България“, която подкрепя кандидатурата му. Джипо Джипов е предоставил 10 000 евро, Ивайло Мирчев и Божидар Божанов са дарили по 5000 евро, а Александър Симидчиев - 2000 евро. По 1000 евро са внесли Анна Бодакова, Свилен Трифонов, Александра Стеркова, Атанас Славов, Димитър Найденов и Елисавета Белобрадова. Към отчетения момент членовете на самия инициативен комитет на Гюров и Кандев не са предоставили собствени средства за кампанията.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Йотова и Гюров регистрираха кандидатурите си в ЦИК почти едновременно

При Илияна Йотова и Кирил Вълчев отчетената сума към същия момент е 86 740 евро. От членовете на инициативния комитет собствено финансиране е предоставил Петър Кънев, бивш депутат от БСП, със сума от 5000 евро. Разликата между двете кампании е значителна като размер на отчетените до момента частни средства, но тя показва единствено текущото състояние на регистъра, а не окончателното финансиране до края на кампанията. Максималният допустим размер на финансирането за всеки инициативен комитет е 1 022 583,76 евро според решението на ЦИК.

Темата за финансирането се преплете и с политически спор между поддръжници на двамата кандидати. Представители, подкрепящи Гюров, обвиниха Йотова, че като действащ президент разполага с институционален ресурс, който според тях й дава предимство в кампанията. От президентската институция отхвърлиха тези твърдения. Изборният кодекс забранява безплатното ползване на публичен административен ресурс за предизборна агитация, а контролът върху финансирането се извършва от Сметната палата.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Започна президентската кампания - 27 двойки участват във вота на 25 октомври

Отделен модел на финансиране показва кандидатурата на Иван Христанов и Стоянка Черкезова. По официалните данни Христанов е предоставил 15 000 евро собствени парични средства и още 169 998 евро непаричен ресурс за кампанията. Сметната палата посочва, че това е единственото отчетено към 30 септември непарично предоставяне на средства сред инициативните комитети. Христанов беше служебен министър на земеделието в кабинета на Андрей Гюров от февруари 2026 г., преди по-късно да се включи самостоятелно в президентската надпревара.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Иван Христанов обяви кандидатурата си за президент

Още през август Христанов започна национална рекламна кампания с билбордове, преди официалния старт на предизборната кампания на 25 септември. Тогава АБВ сезира ЦИК, Сметната палата, ДАНС и други институции с искане да бъде проверено финансирането и законността на рекламата. Самият Христанов заяви пред bTV, че билбордовете са му стрували 48 000 евро и че ги е платил лично. По-късно неговият щаб съобщи, че ЦИК е прекратила производството по сигнала и не е установила нарушение.

Сметната палата следи отделно даренията от граждани, средствата на кандидатите и членовете на инициативните комитети, както и непаричните форми на финансиране. При суми над една минимална работна заплата дарителят или кандидатът трябва да декларира произхода на средствата, а за постъпления и разходи над 511,29 евро плащанията се извършват по банков път. Одитната институция има право да проверява съответствието между декларираната сума и доходите на лицето чрез информация от НАП и други държавни органи. Тези проверки продължават паралелно с кампанията до президентския вот на 25 октомври.