Скулпторът на паметника на цар Самуил: Не вярвах, че ще съм жив , за да дочакам костите му в България

12 години след като създаде паметника на цар Самуил, скулпторът Александър Хайтов за първи път отново застана пред него. Това се случва в момент, когато истинският Самуил се връща в България – тленните му останки ще бъдат положени на метри от монумента, в базиликата „Света София“.

Александър Хайтов сътвори паметника по повод 1000 години от смъртта на владетеля през 2014 г. Оттогава обаче не е стъпвал на мястото. Признава, че причината е била свързана с осветлението. Авторът споделя, че години наред не е идвал на паметника. Сега има и промяна. Преди е имало прожектори, които са светели право очите на Самуил и това не е било добра идея, предава lupa.bg.

Преди 12 години пред Хайтов стои изключително трудна задача – да пресъздаде образа на владетеля за едва три месеца. Фигурата е внушителна – 6 метра височина, предназначена да остане завинаги в сърцето на София. Рекордно бързото време, за което е завършен монументът, обаче не минава без инциденти.

Скулпторът си спомня как е паднал от покрива на ателието си: „Размествах осветлението горе. Покривът беше мокър и оттам паднах надолу. Бях спукал ребра“.

Днес Хайтов е категоричен, че ако може да се върне назад, не би променил нищо по фигурата. Според него всяко нещо по паметника има своя исторически смисъл.

„Той държи патриаршески жезъл, защото е едновременно временен и духовен глава на държавата. Мечът ясно показва, че е воювал непрестанно 40 години“, обяснява авторът.

Хайтов обръща внимание и на детайлите по мантията. „Короната му е исторически достоверна, жезълът и мечът също. По канта на мантията има изобразени две птици, които гледат една срещу друга – това е символ на фамилния герб на Самуил. Няма нещо, което да е сложено просто защото така ми е хрумнало“, категоричен е той.

Освен с физически травми, изграждането на паметника върви и със сериозни критики. Най-голямата буря се разразява около светещите очи на царя, които някои определят като кич. Реакцията на Хайтов днес е лаконична -  не се интересува от критиката.

Той си спомня и за спънките по време на самото поставяне на монумента. „Още когато копаехме дупката за фундамента, минаваха хора и искаха да забранят копаенето. Крещяха, че отдолу има кости и това е историческо място, без да разбират, че ние имаме пълното разрешение от общината“, разказва скулпторът.

Днес темата със завръщането на тленните останки на цар Самуил отново разделя обществото – от съмненията дали костите са автентични, до това дали не правим сделка „кон за кокошка“ с Гърция. Според Хайтов тази подозрителност е нормална.

Скулпторът признава, че не е вярвал, че реалните кости на владетеля някога ще почиват в София. „Не съм очаквал такова нещо. Макар че по времето, когато правих паметника, участвах в комитет от учени и журналисти с намерението останките да се върнат тук. Не съм очаквал, че ще доживея да го видя“, добавя той.

Като послание към бъдещите поколения българи, които ще посещават паметника и базиликата с тленните останки, Александър Хайтов заявява: „Всеки, който милее за историческата фактология, трябва да знае, че има още много неща, които трябва да бъдат извадени наяве и признати. Категорично държавата е длъжник на българите за тяхното историческо минало. Цялата история има какво да се изчиства и да се обновява“.