Цар Самуил отново разпали напрежението със Скопие: България не покани Северна Македония за церемонията

Решението на България да не отправи официална държавна покана към Северна Македония за церемонията по предаването на тленните останки на цар Самуил отвори нов фронт в и без това напрегнатите отношения между София и Скопие. На 3 октомври останките трябва да бъдат предадени на българската държава в Музея на византийската култура в Солун в присъствието на премиерите Румен Радев и Кириакос Мицотакис, след което ще бъдат пренесени в София. Българското правителство определя договореното с Гърция като историческо споразумение, постигнато след десетилетия усилия. В Северна Македония темата вече предизвика остри реакции в медии, политически среди и социалните мрежи.

Гърция връща останките на цар Самуил в България до края на седмицата

Бившият заместник-министър на външните работи Милен Керемедчиев вижда в действията на Атина силен дипломатически сигнал. Според него гръцката страна е избрала момент, в който темата за европейския път на Северна Македония отново е в центъра на регионалния разговор. Керемедчиев посочи, че демонстрираното единство между София и Атина носи политическо послание и поставя Скопие пред необходимостта да обяснява защо европейската му интеграция остава блокирана. Това е негова оценка за дипломатическия ефект на събитието, а не официална позиция на българското правителство.

В Северна Македония реакциите не са еднопосочни, но част от тях са открито критични. БТА съобщава, че македонски медии и обществени фигури разглеждат прехвърлянето на останките през призмата на съвременния политически спор със София, а част от коментарите оспорват и начина, по който историческото събитие се представя. До момента няма подробна официална позиция на правителството в Скопие по самото споразумение между България и Гърция. Паралелно с това темата се превърна в нов повод за спор около работата на съвместната историческа комисия и наследството на Самуил.

България връща 48 реликви на Гърция срещу останките на цар Самуил

Журналистът Любчо Нешков постави различен акцент и разкритикува секретността около подготовката на процеса. Според него българското общество има право да получи пълна информация за начина, по който е договорено прехвърлянето на останките, а историческата тема не трябва да бъде превръщана в оръжие за политическо противопоставяне. Нешков предупреди, че намесването на трети страни и превръщането на Самуил в актуален политически инструмент крие риск за отношенията между София и Скопие. Той настоява историческият въпрос да бъде отделен от моментните политически сметки. :chatgpt-content-reference{index="3"}

Самата церемония вече има ясно определен държавен протокол. Министерството на културата съобщи, че след официалното предаване в Солун тленните останки ще бъдат транспортирани до София, където ще се състои държавна церемония на площад „Княз Александър I“. След това те ще бъдат положени в специален саркофаг в църквата „Света София“. Правителството подчертава, че българската държава полага усилия за връщането им още от 60-те години на миналия век, когато гръцкият археолог проф. Николаос Муцопулос открива останките в базиликата „Свети Ахил“.

Цар Самуил е достатъчно велик и без канонизация по медиите - връщат не мощи, а тленните му останки

Липсата на официална покана от българската държава към Скопие не означава, че темата е останала без политически жестове. Красимир Каракачанов отправи собствена покана към премиера на Северна Македония Християн Мицкоски да присъства на церемонията в София, като определи евентуалното му присъствие като знак за уважение към историческото наследство и добросъседството. Поканата е партийна и лична инициатива, а не част от официалния държавен протокол. Именно това разграничение допълнително подчертава колко чувствителна остава темата в отношенията между двете страни.

Историческият спор около Самуил отдавна надхвърля академичния разговор и се преплита с процеса на европейска интеграция на Северна Македония. София и Скопие имат различия по въпроси от общата история, а съвместната комисия продължава да работи по спорни личности и периоди. В този смисъл връщането на останките не променя само мястото, където те ще се съхраняват, а отваря нов политически и дипломатически епизод около една фигура, която и двете общества поставят в центъра на историческата си памет. Официалната българска позиция остава, че Самуил е български цар, докато в Северна Македония съществуват различни обществени и политически интерпретации на неговото наследство.