Ученето през целия живот – ключово предизвикателство за българския пазар на труда

Новите данни на Евростат отново поставят България почти на дъното на ЕС по учене през целия живот. През 2025 г. едва 6,1% от населението между  25 и 64 години са участвали във формално или неформално образование и обучение през последните четири седмици. По-нисък е делът единствено в Гърция – 5,2%, докато средно за ЕС той достига 13,7%. В Швеция учат 38,2% от възрастните, в Дания – 31%, а във Финландия – 28,1%.

Разликите между държавите членки са значителни. В Швеция в образование или обучение участват 38,2% от възрастните, в Дания – 31%, а във Финландия – 28,1%. Тези данни показват мащаба на предизвикателството пред България в областта на ученето през целия живот.

Недостигът на кадри поставя уменията на преден план

Ниското участие на възрастните в обучения е особено важно за България на фона на промените на пазара на труда. Безработицата остава ниска, населението в трудоспособна възраст намалява, а предприятията все по-често срещат затруднения при намирането на подходящи кадри.

В тези условия възможностите за икономически растеж все по-малко могат да разчитат единствено на увеличаване на броя на заетите. Все по-голямо значение придобива развитието на знанията, квалификацията и професионалните умения на хората, които вече са част от пазара на труда.

За бизнеса това означава необходимост от по-голям фокус върху постоянното повишаване на квалификацията на служителите. Технологичните промени, дигитализацията и навлизането на изкуствения интелект променят съдържанието на множество професии с бързи темпове. Уменията, придобити в училище или във висше училище, все по-трудно могат да бъдат достатъчни за целия професионален път на един човек.

Предизвикателството не е само достъпът до обучение

Данните показват, че проблемът не се изчерпва с наличието или липсата на възможности за обучение. Анализ на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие от 2026 г. поставя акцент и върху нагласите на възрастните към ученето.

Според анализа 72% от възрастните в България не проявяват желание да участват в обучение, като причината не е свързана преди всичко с конкретни практически ограничения като цена, липса на време или семейни ангажименти. Едва 7% са хората, които биха искали да участват в обучение, но са възпрепятствани именно от подобни практически фактори.

Това показва, че увеличаването на броя на предлаганите обучения само по себе си не е достатъчно. Необходимо е хората да виждат ясна практическа полза от придобиването на нови знания и умения – по-добри възможности за професионално развитие, по-висока производителност, по-голяма сигурност на работното място или възможност за преминаване към нова професия.

По-важен е резултатът от обучението

В България вече се реализират мащабни програми за придобиване на професионални и дигитални умения с публично финансиране. Това поставя въпроса не само колко хора са преминали през дадено обучение, но и какъв е реалният резултат след неговото приключване.

За бизнеса значението на едно обучение се измерва преди всичко с придобитите практически умения и тяхното приложение в реалната работна среда. Затова публичното финансиране би могло да бъде все по-силно ориентирано към конкретните резултати – придобити компетентности, професионална реализация и повишаване на производителността.

Съществена роля в този процес имат работодателите. Тяхното по-активно участие при определянето на съдържанието на програмите за образование и обучение на възрастни може да помогне за по-доброто съответствие между предлаганите обучения и реалните потребности на предприятията.

Когато връзката между придобитото умение и конкретната възможност за по-добра работа, по-високо възнаграждение или професионално развитие е ясна, мотивацията за участие в обучение също може да бъде по-висока.

Образованието не приключва с дипломата

Едно от най-сериозните предизвикателства пред България е необходимостта от промяна в разбирането, че образованието приключва с получаването на диплома.

Пазарът на труда се променя постоянно, а предприятията трябва да се адаптират към нови технологии, производствени процеси и бизнес модели. В същото време демографските тенденции ограничават възможностите за компенсиране на недостига на кадри единствено чрез привличане на нови работници.

При по-малко хора в трудоспособна възраст развитието на икономиката ще зависи все повече от качеството на наличните човешки ресурси. Това означава не просто повече заети хора, а по-добре подготвени, квалифицирани и способни да се адаптират към променящите се изисквания на бизнеса.

Данните за 2025 г. показват, че България все още има значително изоставане в ученето през целия живот. Преодоляването на това изоставане е не само образователен въпрос, но и важна предпоставка за конкурентоспособността на българските предприятия, производителността на труда и устойчивото развитие на икономиката.

Статия от екипа на Бургаската Търговско-Промишлена Палата.