Йотова мина 50%, но активност от 47% не стига за победа на първи тур

Илияна Йотова вече преминава психологическата граница от 50% сред избирателите, които са посочили конкретна кандидатпрезидентска двойка, но това само по себе си не ѝ осигурява избор още на първия тур. Данните показват 50,2% за тандема Илияна Йотова - Кирил Вълчев, 23,7% за Андрей Гюров - Георги Кандев и около 12,7% за Костадин Костадинов - Петър Волгин. Останалите 13,4% се разпределят между другите кандидати. Това сочи национално представително проучване на „Сова Харис“, направено по поръчка на „Труд news“ между 23 и 28 септември 2026 г. сред 1000 пълнолетни български граждани.

Най-важният детайл в тези числа е разликата между подкрепа и избирателна активност. Конституцията поставя две едновременни условия, за да приключат президентските избори още на първия тур. Кандидатът трябва да е получил повече от половината действителни гласове и в гласуването трябва да са участвали повече от половината избиратели. При измерена готовност за участие от около 47% второто условие не би било изпълнено, дори ако резултатът от 50,2% за Йотова - Вълчев се запази в изборния ден. Чл. 93, ал. 3 от Конституцията формулира изискването именно по този начин.

Вижте и предишното национално проучване: Йотова - Вълчев с 41,4%, Гюров - Кандев с 21,9%

Това превръща активността в решаващата величина на първия тур. При 47% участие математическият праг за приключване на изборите не е достигнат, независимо от разпределението на действителните гласове между кандидатите. Ако активността надхвърли 50%, тогава вече резултатът на водещата двойка ще има пряко значение за това дали ще има второ гласуване. При активност под конституционния минимум се провежда нов избор между двете двойки с най-много гласове, а на втория тур печели тази, която получи повече гласове.

Разпределението сред заявилите конкретен избор показва силна концентрация на подкрепата. Разликата между Йотова - Вълчев и Гюров - Кандев е 26,5 процентни пункта, а между Гюров - Кандев и Костадинов - Волгин - около 11 пункта. За останалите 24 кандидатури общо остават 13,4%, което означава силно раздробяване извън трите двойки с най-високи измерени дялове. Тези числа описват моментна снимка към края на септември, а не изборен резултат, като до вота на 25 октомври остават повече от три седмици.

Ето под какви номера Йотова, Гюров и останалите кандидати влизат в бюлетината на 25 октомври

Особено важно е и как се чете резултатът от 50,2%. Той не означава подкрепа от 50,2% от всички български граждани с право на глас, а дял сред хората, заявили намерение да гласуват за конкретна кандидатпрезидентска двойка. Именно затова процентът не трябва механично да се сравнява с общия брой избиратели в списъците. Ако до урните стигнат малко под 2,5 млн. души, както показват разчетите към момента, изборната картина ще зависи и от това кои групи реално ще се мобилизират в последните дни.

Сравнението с друго скорошно национално изследване също показва защо процентите трябва да се разглеждат внимателно. Проучване на „Маркет ЛИНКС“, проведено между 26 и 29 септември сред 1006 пълнолетни лица, измери 41,4% за Йотова - Вълчев и 21,9% за Гюров - Кандев сред решилите да гласуват. Различията между две анкети, проведени почти едновременно, могат да идват от методологията, формулировките на въпросите, структурата на извадката и начина, по който се формира базата за електоралните проценти. Затова една сондажна снимка не следва да се чете като окончателна прогноза за резултата на 25 октомври.

Йотова и Гюров регистрираха кандидатурите си в ЦИК почти едновременно

При доверието към отделни политически фигури се измерват 45,8% за Илияна Йотова и 44,6% за премиера Румен Радев. Следват Андрей Гюров с 19,4%, Костадин Костадинов със 17,2% и Крум Зарков с 15,2%. Асен Василев е с 14,7%, Радан Кънев с 12,8%, Божидар Божанов с 12,6%, Ивайло Мирчев с 12,5%, а Радостин Василев с 11,1%. Бойко Борисов е измерен с 10% доверие, Ивелин Михайлов с 8%, а Делян Пеевски с 2,7%.

Институционалните оценки очертават различна картина от тази при политическите личности. Българската православна църква получава 58% доверие, полицията - 47,4%, армията - 46,9%, а президентската институция - 46,5%. Правителството е с 35,1%, Народното събрание с 20,2%, съдът с 18,8%, а прокуратурата с 16,2%. Данните показват по-висока степен на доверие към институции, възприемани като свързани със сигурността и стабилността, отколкото към представителните и съдебните органи.

Икономическата тема остава силно присъстваща в нагласите. Високите цени и инфлацията са посочени като най-сериозен проблем от 53,7% от анкетираните. Критично отношение към работата на правителството изразяват 44,6%, докато малко над една трета дават по-скоро положителна оценка. Тези резултати са важни и за президентската кампания, защото показват средата, в която кандидатите търсят подкрепа - инфлация, доходи, сигурност и отношения между държавните институции.

Политологът Любомир Стефанов: Голямата неизвестна са хората, които не гласуват

Числата за президентския вот поставят именно мобилизацията в центъра на кампанията. При 50,2% сред заявилите конкретен избор Йотова - Вълчев преминават границата, която би била достатъчна по отношение на действителните гласове, но само ако този резултат се повтори на изборите. Второто конституционно условие остава активността, а измерените 47% са под необходимите повече от 50%. Така двете числа - 50,2% подкрепа и 47% очаквано участие - описват различни елементи от изборната процедура и не бива да бъдат смесвани.

Паспорт на изследването: Национално представително проучване за пълнолетното население на България. Период на теренната работа - 23-28 септември 2026 г. Обем на извадката - 1000 български граждани. Метод - стандартизирано интервю лице в лице в дома на респондента. Максимална статистическа грешка при 50% относителен дял и 95% доверително равнище - 3,1%. Изследването е поръчано от вестник „Труд news“.