Пробив при ТЕЛК: Автоматична оценка на риска ще засича съмнителни решения

Нова автоматизирана система ще оценява риска от незаконосъобразни решения на ТЕЛК, ако парламентът окончателно приеме промените в Закона за здравето, подкрепени на първо четене от здравната комисия. Проектът е внесен от Александър Симидчиев и група народни представители, а при гласуването в комисията получи 16 гласа „за“ и два „въздържал се“. Идеята е системата да търси аномалии в данните за медицинската експертиза и да насочва съмнителните случаи към допълнителна проверка. На този етап промените не са окончателно приети и предстои да бъдат разгледани в пленарната зала.

Оценката ще стъпва върху информационната база данни за хората, преминали през ТЕЛК и НЕЛК за определяне на трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане. Ако системата отчете висок риск при действия на ТЕЛК, конкретният случай ще се разглежда от НЕЛК. Когато високият риск е свързан с действия на самата НЕЛК, преписката ще се поема от лица, оправомощени от министъра на здравеопазването. Това е предвидено пряко в предложените промени в Закона за здравето.

Жена е получавала инвалидна пенсия 20 години с фалшиво ТЕЛК решение

Вносителите аргументират проекта с необходимостта решенията за трайна неработоспособност да отговарят на реалната история на заболяванията и изследванията на пациента. Според мотивите тази информация подлежи на проверка през Националната здравноинформационна система, което позволява изграждането на правила за автоматично откриване на необичайни зависимости. В проекта се допуска при анализа да бъдат включени и елементи на изкуствен интелект, които да сигнализират за отклонения и риск от противоправно поведение. Самата автоматична оценка няма да отменя решение, а ще служи като основание случаят да бъде прехвърлен за допълнителен контрол.

Според депутатите целта е да се затрудни издаването на фиктивни или фалшиви експертни решения, чрез които неправомерно се получават пенсии, помощи и други придобивки. Те посочват, че дори механизмът да не открива всеки отделен случай, допълнителният контрол ще увеличи риска за хората, които се опитват да злоупотребяват със системата. Подобни разследвания вече не са единични - през юни 2026 г. например полицията в Разград установи случай на жена, която според МВР е получила над 34 000 евро инвалидна пенсия за близо 20 години въз основа на неистинско ТЕЛК решение.

Майка на дете с церебрална парализа от Бургас чакаше с месеци заради проблем с документите за ТЕЛК

Промените предвиждат и по-лесен електронен достъп до системата на медицинската експертиза. В момента Министерството на здравеопазването посочва, че електронното подаване през специализираната система изисква квалифициран електронен подпис. При новия режим заявления и заявления-декларации ще могат да се подават и чрез пълномощник по правилата на Закона за електронното управление, а освидетелстваният човек и законните му представители ще получат достъп до съответната здравна информация в базата на НЕЛК.

Предвижда се гражданите да разполагат и с по-широк набор от средства за електронна идентификация, вместо процедурата да бъде ограничена единствено до класически квалифициран електронен подпис. Това ще отвори възможност документите да минават и през Системата за сигурно електронно връчване, която вече се прилага при редица административни услуги. Според вносителите сегашният режим затруднява пациентите и ограничава достъпа им до стандартни електронни административни инструменти. Министерството на здравеопазването и сега посочва Системата за сигурно електронно връчване като вариант за получаване на експертни решения при изпълнение на необходимите изисквания.

Проектът среща и резерви. При по-ранно обсъждане Министерството на здравеопазването е изразило отрицателно становище към автоматизираната оценка на риска с аргумента, че случаите по медицинска експертиза са индивидуални и трудно могат да бъдат сведени до общи признаци за автоматично сравнение. Социалната комисия също не подкрепи предходен вариант на предложението, като при гласуването през август той получи пет гласа „за“, седем „против“ и пет „въздържал се“. Здравната комисия сега даде зелена светлина на проекта, но окончателният му вид ще зависи от гласуването в пленарната зала и евентуалните промени между първо и второ четене.