Пепа Николова си отиде с болка от Сатирата
20 години след смъртта на Пепа Николова споменът за нея остава болезнено жив, а една от най-близките ѝ колежки - Латинка Петрова, разказва за разочарованията, които голямата актриса носи до края, за любовта към дъщеря си Александра и за непримиримия ѝ характер. Пепа Николова умира на 22 септември 2006 г. в София, само три месеца преди да навърши 60 години, а на 23 декември 2026 г. щеше да отбележи своя 80-и рожден ден. Зад огромната популярност от киното обаче стои актриса, която според Латинка Петрова цял живот чака истинския си шанс в Сатиричния театър. Самата Николова работи в трупата от 1979 г. до пенсионирането си.
„Ние бяхме група актьори, които се надявахме, че ще започнем да играем активно в Сатирата, но това не се случи и това беше голямата болка на нашето поколение и на Пепа, разбира се. Така че тя беше принудена да се изявява на други места. С голямо огорчение беше тя от Сатирата, дори казваше на директора: „Ако излезем на улицата, кого ще познаят - теб или мен?“. А той се смееше и това буквално беше обида за Пепа, която се надяваше, че всеки момент ще дойде шансът й, но така и не дойде. Отиде си огорчена от Сатирата, независимо че направи толкова филми. Тя беше много директен човек и много готина като настроение, като приятел. Минаваха генерали разни от МВР-то, което е зад Сатиричния театър. Тя се спираше, козируваше им, говореше си с всички. Въобще беше много обичана“, разказва Латинка Петрова пред „Ретро“.
Славчо Пеев разкри последния завет на Пепа Николова
Според Петрова проблемът не е бил само личен, а е засегнал цяло поколение актьори, останали без достатъчно роли в собствените си театри. „Но в Сатирата беше табу за младите да играят. Изявата ни беше навън, където можем, но в Сатирата не, защото тогава комунистическата върхушка си разпределяше ролите и нас ни оставяха на изчакване и не можехме да се докажем. Ролите бяха за народни и заслужили артисти. За театъра тя наистина страдаше много. За съжаление, времето беше такова и ние, цяло поколение, бяхме оставени на трупчета. Може би 15 човека бяхме така низвергнати. Казваха: „Ще си чакате времето“. Ние чакахме и не дочакахме, наистина. Добре че навън ни търсеха, та имахме възможност да поддържаме професията си. Аз също съм потърпевша, 29 години бях в Сатирата, сърбах си попарата, много пъти съм говорила за това. Пепа негодуваше, тя беше бунтарка по природа, но нямаше на кого да се оплакваш.“
Пепа Николова все пак оставя огромна следа в българското кино. Първата ѝ голяма роля е във филма „Понеделник сутрин“ от 1966 г., който остава забранен повече от две десетилетия и стига до публиката едва в края на 80-те. Именно за тази роля тя получава наградата на Съюза на българските филмови дейци за най-добра женска роля. Следват участия в „На всеки километър“, „Няма нищо по-хубаво от лошото време“, „Снаха“, „Войната на таралежите“, „Ева на третия етаж“, „Карнавалът“ и редица други продукции. Те превръщат Пепа Николова в лице, което публиката разпознава далеч извън театралната сцена.
„А Пепа беше точно за Сатирата, защото имаше невероятно чувство за хумор и беше много забавна, „душа на компанията“. Но не се даваше шанс и тя не можа да докаже своя талант на сцената на Сатиричния театър. Хората я помнят от филмите и слава Богу, че има такова наследство, за да се помни името й. И ние се спасявахме навън - концерти, филми и пр. После 55-годишна се пенсионирах. Пепа също, и така. Жалко за пропуснатите години на младостта ни, на енергията, на чувството, че си там не случайно, че трябва да докажеш себе си, че имаш послание към публиката. Никой не се интересуваше от това. Просто те вземаха пиесите, разпределяха се и ако някой много добричък, с наведена главичка, така ги помоли нещо да премине през сцената, пускат го, иначе беше невъзможно. Това е трагедията на много колеги, много от тях починаха“, казва още Латинка Петрова.
Защо отношенията между Йосиф Сърчаджиев и Алекс Сърчаджиева останаха толкова сложни
Най-голямата роля извън сцената за Пепа Николова остава тази на майка. Тя отглежда сама Александра Сърчаджиева и според Латинка съчетава огромна обич със строгост и дисциплина. „Тя беше мъжко момиче, тя устояваше на всичко. Пепа беше много строга към Александра. И в същото време не й се бъркаше в посоката, в пътя й и в изкуството. Казваше й: „Както решиш, но знай, че е трудно, знаеш колко е мъка“. Слава Богу, Александра си намери мястото. Тя е деликатно, добро момиче, добър човек и хубавица. Така че Пепа се справи блестящо като самотна майка, всичко беше под контрола й. Никога не я глезеше, говореше й истината такава, каквато е, не пропускаше случай да я смъмри, да я поласкае, да й даде шанс, трепереше над нея. Това беше всъщност животът на Пепа.“
Латинка Петрова пази спомен и за любовта между Пепа Николова и Йосиф Сърчаджиев, от която се ражда Александра. „Не съм им се бъркала в отношенията. Те наистина много се обичаха, аз знам. Пепа пътуваше, където той снима, и обратно - той пътуваше, където тя снима. Това е една романтична история. И после Пепа заключи устата си за Йосо, когато стана въпрос за доказване на бащинство. Тя поиска само той да си даде името на Александра, слава Богу, той си даде името и така стана. И това тя изживя много мъжки.“
Алекс Сърчаджиева: Често сънувам Пепа и Иван
Грижата за близките според Латинка Петрова е била друга определяща черта на Пепа Николова. „Освен това Пепа гледа баща си до самата му смърт, къпеше го, обличаше го, тоалета му правеше, всичко тя. Как намираше сили да бъде и майка, и дъщеря... Просто й се възхищавах на това. В същото време беше една готина хулиганка, защото пред нищо не се спираше. Чешит беше и това й беше визитката. И досега паля свещички и я споменавам в молитвите си. Паля свещи вече за голям набор от колеги, които си отидоха. Ако наистина има нещо след смъртта, дано да почиват в мир.“
На въпроса дали Пепа е простила на Йосиф Сърчаджиев за отношенията му с Александра, Латинка Петрова отговаря категорично: „Не, не, не. Не прости. И Александра разбра от медиите за смъртта му. Така че не е била и на погребението му. И да не говорим за наследство, абсурд. Но Александра има една гордост, има едно достолепие и всъщност е с едно мъжко поведение, което го е наследила от майка си, която беше много мъжко момиче.“
Пепа Николова остава в историята с образи, които зрителите продължават да разпознават две десетилетия след смъртта ѝ. Родена е на 23 декември 1946 г. в Харманли, работи в Хасковския театър, а от 1979 г. е част от Сатиричния театър „Алеко Константинов“. Последните години от живота ѝ минават и пред телевизионната камера, където води собствени предавания, сред които „По пижама с Пепа Николова“, „Часът на Пепа Николова“ и „60 минути“. Пепа Николова си отива на 22 септември 2006 г., но киното, спомените на колегите ѝ и кариерата на Александра Сърчаджиева продължават да пазят присъствието ѝ.