Пациентски организации предупреждават: Електронната рецепта няма да реши липсата на лекарства

Електронната рецепта не може да произведе лекарство, което липсва от пазара, а пациентът не трябва да се превръща в заложник на дефицитите по веригата на снабдяване. Това предупредиха от Българската асоциация за закрила на пациентите - БАЗП, която изразява сериозни резерви към обсъжданите промени в механизма за проследяване и осигуряване на медикаменти. Според организацията обвързването на снабдяването с конкретна електронна рецепта може да установи проблема твърде късно - едва когато определен пациент вече не може да получи назначената му терапия. От БАЗП настояват системата да се използва за предварително прогнозиране и предотвратяване на дефицитите.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Близо 400 лекарства липсват в аптеките

„Ако пациентът трябва първо да получи електронна рецепта и едва тогава да започне търсенето на необходимото лекарство, вече сме закъснели. Лекарствата за хронични и тежки заболявания не могат да се осигуряват в последния момент. Потребностите от тях могат и трябва да бъдат прогнозирани“, заявява адвокат Пламен Таушанов от БАЗП. Според организацията ключовият въпрос за пациента не е как технически работи системата, а дали лечението ще бъде налично навреме, в нужното количество и без прекъсване.

В центъра на спора е Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти - СЕСПА. Тя събира данни за доставените и продадените количества медикаменти от Позитивния лекарствен списък и автоматично генерира списък на продуктите, за които е установен недостиг. Когато дадено лекарство попадне в този списък, износът му от страната се ограничава за съответния период. Именно тези данни според БАЗП трябва да бъдат анализирани по-задълбочено, преди да се въвеждат нови механизми, които засягат пациента.

Организацията настоява държавата да установи колко медикаменти се заявяват от аптеките, какви количества реално се доставят, колко от тях стигат до аптечната мрежа и в коя точка по веригата започва дефицитът. „Ако аптеките заявяват определени количества, но те не могат да бъдат осигурени, решението не е да чакаме следващата електронна рецепта. Трябва да разберем защо необходимите количества не достигат до българския пазар и къде точно възниква проблемът“, посочват от БАЗП.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Отново липсват лекарства в аптеките: Защо?

Пациентската организация напомня, че причините за липсващи медикаменти могат да бъдат различни - производствени затруднения, проблеми при доставките, разпределението, вноса или достигането на конкретното лекарство до аптеката. Затова според БАЗП електронната рецепта може да удостовери, че определен пациент има медицинска необходимост, но не може да компенсира недостатъчните количества. „Ако лекарството го няма, електронната рецепта няма да го направи налично“, обобщават от организацията.

Особено чувствителен е въпросът за хората с хронични и тежки заболявания, при които дори временно прекъсване на терапията може да има сериозни последици. От БАЗП предупреждават срещу сценарий, при който пациентът разполага с валидно предписание, но е принуден сам да обикаля аптеки, да звъни по телефони и да издирва необходимия медикамент. Според асоциацията подобен модел прехвърля върху болния проблем, който трябва да бъде решаван чрез планиране и управление на доставките.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Как пациентите могат да видят детайлите на електронните си рецепти в здравното досие

БАЗП оспорва и възможността бъдещите потребности да се изчисляват само въз основа на историческото потребление. Ако пациент не е успял да започне лечение именно поради липса на медикамента, тази потребност може изобщо да не се появи в статистиката за продажбите. Затова според пациентската организация трябва да се следи не само колко опаковки са отпуснати, а и колко хора реално имат нужда от дадена терапия, колко започват лечението навреме и при колко то е прекъснато заради липса на лекарство.

Проблемът с недостига е видим и в самата СЕСПА. В публикуваните през септември списъци системата отчита десетки продукти с установен недостиг, включително лекарства за сърдечносъдови, онкологични и редки заболявания, както и медикаменти за диабет и други хронични състояния. Списъкът се променя всяка седмица според доставките и потреблението, което показва, че дефицитът не е свързан с един конкретен продукт или една терапевтична група.

От БАЗП заявяват, че подкрепят европейските усилия за по-устойчиви вериги за доставка на критично важни лекарства, но настояват националните решения да бъдат ориентирани към реалния резултат за пациента. Според организацията първо трябва да бъдат анализирани данните, които държавата вече събира чрез СЕСПА, след това да се установят причините за конкретните дефицити и едва тогава да се въвеждат нови ограничения или изисквания.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Фармацевти към депутатите: Без устойчиви аптеки няма достъпно здравеопазване

„Пациентът не трябва да бъде заложник на проблеми, които възникват по веригата на лекарствоснабдяването. Когато лекарят е назначил лечение, пациентът трябва да може да го започне навреме и да го продължи без прекъсване. Това е истинската мярка дали системата работи“, заявяват от БАЗП. Асоциацията настоява бъдещият модел да бъде насочен към ранно предупреждение и осигуряване на необходимите количества, а не само към регистриране на липсата, след като тя вече е достигнала до конкретния болен.