Извънредно! Гърците искат срещу костите на Самуил и прокурорския син!
Гърция е отправила неочаквано искане към България. В рамките на договорената размяна, при която южната ни съседка ще върне тленните останки на цар Самуил, а България ще предаде 48 църковни ценности, Атина е поискала още нещо.
Прокурорския син от Перник.
Гръцките власти искат да получат Васил Михайлов, за да го изправят пред съд по шест обвинения, извършени на тяхна територия, сред които тежка телесна повреда и грабеж. България е поставена пред исторически избор: да задържи своя гражданин или да го размени срещу костите на един от най-значимите владетели в своята история.
Представяте ли си? Самуил срещу прокурорския син. Хиляда години българска история срещу едно от най-шумните съвременни съдебни дела. Кости срещу присъда. История срещу безнаказаност. Справедливост срещу онова особено българско усещане, че за някои хора винаги се отваря още една врата, през която да излязат.
Само че има една малка подробност. Нищо от това не е вярно. За съжаление. България наистина очаква да получи тленните останки, а гръцките власти действително разследват Васил Михайлов по шест престъпления и е издадена европейска заповед за арест. Делото за исканата от Гърция екстрадиция предстои да бъде разгледано от български съд, като там го заплашва доживотна присъда.
Цар Самуил е достатъчно велик и без канонизация по медиите - връщат не мощи, а тленните му останки
Само че гърците не са поискали да разменят прокурорския син за Самуил. Това си го измислих. И го измислих, защото знам колко много българи биха искали да го прочетат. И още повече – да се случи. За една минута поне да повярват, че светът може да бъде подреден по простото правило, което всички сме учили като деца: направиш ли зло, следва наказание. За една минута да повярвате, че ако държавата реши, може да бъде по-силна от всеки престъпник.
Екстрадират Васил Михайлов в Гърция след края на делата срещу него у нас
Но минутката свърши. И остана реалността. По всичко личи, че казусът с прокурорския син ще продължи да се решава в България. А аз не знам каква ще бъде присъдата му. Не знам и колко време ще прекара в затвора, ако изобщо влезе там. Затова измислих тази размяна. Самуил срещу прокурорския син. Защото в нея има нещо, което в реалността ужасно ни липсва – усещане за окончателност. Самуил се връща. Прокурорският син отива там, където трябва да отиде. Гръцкият съд казва последната дума. И историята затваря вратата.
Завръщането на цар Самуил: Монументален триумф за България и окончателен крах за македонизма*
Само че историята не е затворила никаква врата. Тя стои широко отворена. И през нея влизат същите хора, същите зависимости, същите адвокати, същите обяснения, същите процедурни хватки и същото старо българско „ще видим“. А някъде по пътя между присъдата и следващото престъпление държавата най-вероятно отново ще трябва да обяснява защо нищо не е могла да направи.
Запомнете ми думата – след няколко години ще се окаже, че най-фантастичната част от моя измислен текст не е размяната на прокурорския син срещу костите на цар Самуил. А представата, че в България справедливостта може да има последната дума.
Той същи е строг , но справедлив.
Дано царя да изгони и ДРОГАрите комуняги