Почина последният музикант от първия оркестър на Лили Иванова

Починал е Александър, известен сред близките си като Сънди - последният жив музикант от първия оркестър на Лили Иванова „Неразделните“. Новината съобщи Людмил Стаменов-Люстам, който пази спомени от най-ранните години на българската естрада и от времето, когато бъдещата прима още е далеч от голямата сцена.

„Александър, наричахме го Сънди, ми беше съсед. Живеехме години наред в блок в Перник. Беше клавирист в най-първия бенд на Лили Иванова - „Неразделните“. От него вече не остана нито един жив музикант. Не знам защо Лили не разказва за този състав“, споделя Люстам.

Разказът му връща историята повече от шест десетилетия назад. По онова време самият Стаменов е едва на 17 години и е активно свързан с културния живот в Перник и с проявите на местния младежки дом. Лили Иванова все още работи в болница, а участията идват в свободните й дни.

„Лили работеше в болницата, а в почивните дни - хайде на участие“, спомня си той.

Една от сцените тогава няма нищо общо с големите зали, препълнените стадиони и турнетата, които по-късно ще се превърнат в част от биографията й. Младата певица се изявява и в помещение в рудника, наричано „Чакалнята“. След края на работната смяна там се организирали програми за миньорите, а Лили постепенно станала редовна част от тях.

Именно около тези години се оформя и първият й оркестър „Неразделните“, в който Александър-Сънди свири на клавишни. С неговата смърт, по думите на Люстам, вече няма жив музикант от този първи състав.

Спомените на Людмил Стаменов не се ограничават само до Лили Иванова. Той разказва и за началото на друга голяма кариера - тази на Васил Найденов.

След раздялата си с „Диана Експрес“ Найденов потърсил Люстам с молба да му помогне да намери барабанист. „Направих и първата група на Васил. Или по-точно той ми се обади по телефона и ме помоли, ако имам някой приятел барабанист, да го свържа с него“, разказва Стаменов. Той намерил млад музикант от Благоевград и му обяснил, че става дума за певеца на вече популярната песен от филма „Адаптация“. Барабанистът приел и се включил в групата на Найденов.

Люстам пази и далеч по-човешки спомен за онези времена, когато бъдещата звезда още няма финансовия комфорт, който идва по-късно.

„Много съм помагал на Васил. Много концерти имам с него. И какви ли не случки и преживявания и на сцената, и извън нея“, разказва той.

Най-ярко в паметта му са останали зимните участия на Найденов в Перник. Хонорарите били скромни, а музикантите далеч не живеели като звезди. „Съм го виждал да си суши мокрите чорапи на парното в Младежкия дом. Защото по това време още нямаше пари“, спомня си Люстам.

Историята на Александър-Сънди затваря още една страница от онзи ранен период на българската естрада, когато големите имена тепърва са се създавали в младежки домове, рудници, малки зали и с далеч по-скромни средства. А спомените на Людмил Стаменов оставят живи именно тези години - преди славата, преди големите сцени и преди легендите да станат легенди.