Богата реколта, но тънка печалба: Зърнарите прибраха над 7 млн. тона пшеница и пак се оплакват

Над 7 млн. тона пшеница прибра България тази година - количество, което е между четири и пет пъти по-голямо от необходимото за вътрешния пазар. На пръв поглед реколтата изглежда повече от добра, но зърнопроизводителите не бързат да празнуват. Причината е в сметката зад всеки произведен тон - разходите за заплати, торове, препарати и гориво са се увеличили драстично, докато цената на пшеницата не е последвала същия темп. Така пълните хамбари не означават непременно голяма печалба за стопаните.

Председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите и Българската аграрна камара Илия Проданов, чийто бизнес е концентриран в Бургаска област, обясни пред БНТ, че като количество годината е успешна, но като себестойност е сред най-тежките за сектора.

„Реколтата тази година откъм количество може да кажем, че е добра. България поддържа едно стабилно ниво на производство на пшеница около и над 7 милиона тона, което е 4 до 5 пъти повече от консумацията за вътрешно потребление, която имаме. Остатъкът - България е нетен износител вече над 25 години. Изнасяме за много държави и в Африка, и в Азия, и в Европа. Така че откъм количество реколтата е достатъчна, предостатъчна. Но най-важният въпрос е стойността на това производство“, заяви Проданов.

Скъпото гориво удари и земеделците: дизелът стигна 1,90 евро на места

Най-показателни са данните за последните 19 години. Според представените от Проданов числа разходите за заплати в сектора са нараснали с 543% спрямо 2007 г. Торовете са поскъпнали със 161%, а горивата със 70%. На този фон цената на пшеницата на борсата MATIF в Париж се движи в далеч по-тесни граници, като голямото изключение е 2022 г. след началото на войната в Украйна.

Точно тук е и голямото недоволство на производителите. Те произвеждат достатъчно жито не само за България, а и за сериозен износ, но нямат свободата сами да определят на каква цена ще го продадат. Международните борси диктуват стойността на пшеницата, докато разходите за производството й се трупат директно върху стопанствата. Според Проданов войната в Иран е дала нов тласък на себестойността именно в месеците, когато фермерите правят най-сериозните разходи за торове, препарати и гориво.

Фермерите вече предупредиха и в Брюксел: Европейското земеделие е под все по-силен натиск

Картината има и още един парадокс - по-ниската цена на пшеницата не означава автоматично по-евтин хляб. Проданов подчертава, че това са две различни величини. Стойността на суровината се формира на международните пазари, докато крайната цена на хляба включва още разходи за производство, енергия, труд, транспорт и търговска надценка. Затова богатата зърнена година сама по себе си не гарантира нито високи доходи за производителите, нито по-ниски цени за потребителите.

Качеството на тазгодишната пшеница също е по-слабо спрямо миналата година. Валежите в последния месец преди жътвата са влошили част от показателите, макар количеството да остава високо. България продължава да е нетен износител на зърно и продава продукция в Европа, Азия и Африка, но според бранша решаващият въпрос вече не е колко тона ще бъдат прибрани, а каква част от приходите ще остане след плащането на всички разходи.

Паралелно с това Проданов коментира и промените около т.нар. „бели петна“ - земи, чиито собственици не са ги заявили за ползване. Земеделците плащат рента за тях, а средствата се пазят от държавата до поискването им от собственика. Подготвените промени дават възможност част от непотърсените над 10 години пари да бъдат насочвани към компенсации при слани, градушки и други щети в земеделието.