Гей скандалът в театъра стигна до Евтим Милошев

Спектакълът „Както в най-добрите дни“ на Театър 199 се превърна в център на остър спор за границите между художествената свобода, държавното финансиране и възрастовото обозначаване на постановките. Режисьорът Бойко Илиев изпрати отворено писмо до министъра на културата Евтим Милошев, заместник-министър Мариана Василева и председателя на парламентарната Комисия по културата и медиите Антон Кутев. Поводът е пиесата на италианския драматург Диего Плеутери, която разказва за отношенията между двама млади мъже. Българската премиера беше на 29 и 30 юни, а постановката е дело на Марий Росен.

Илиев поставя няколко различни въпроса, които в публичния спор често се смесват. Едната му теза е ценностна - според него представянето на еднополовата любов като универсална любовна история не съответства на разбиранията му за класическа естетика и традиционни семейни ценности. Другата е институционална и засяга правилата, по които държавен културен институт формира репертоара си и обозначава съдържание за различни възрастови групи. Третата линия е свързана с публичното финансиране и въпроса докъде се простира автономията на театъра при избора на произведения.

Флагман.БГ писа още на 18 септември за отвореното писмо на Бойко Илиев и спора около Театър 199

Един от най-съществените факти е, че към настоящия момент официалната програма на Театър 199 вече обозначава „Както в най-добрите дни“ като спектакъл „За възрастни“. Флагман.БГ установи това още при първоначалната проверка на 18 септември. Не е ясно дали надписът е присъствал още при премиерата през юни или е бил добавен впоследствие, затова не може сигурно да се твърди, че промяната е резултат от писмото на Илиев. Официалният сайт на театъра продължава да държи постановката в репертоара си, като следващите представления са насрочени и за октомври.

Самият Театър 199 представя пиесата по различен начин от критиците й. В официалното описание акцентът е поставен върху любовта, паметта, страховете, нежността и противоречията в човешките отношения, а не върху сексуалната ориентация като самостоятелна тема. Текстът на Диего Плеутери се поставя за първи път в България, преводът е на Нева Мичева, а в ролите са Севар Иванов и Теодор Кисьов. Двамата актьори бяха избрани след кастинг, през който преминаха десетки кандидати.

Севар Иванов отхвърля представата, че спектакълът е изграден около провокация или еротика. По думите му има гола сцена, но тя не е поставена в интимен контекст и актьорите не са се чувствали унижени или употребени. Той определя постановката като комедия за важните неща в живота и защитава идеята, че зрителят не трябва да възприема произведението единствено през сексуалната ориентация на героите. Така позицията му влиза в пряк сблъсък с тезата на Илиев, който разглежда самото поставяне на еднополовата връзка в центъра на любовна история като ценностен проблем.

Спорът предизвика противоположни реакции и сред хора от театралните среди. Актрисата Ирен Кривошиева публично подкрепи позицията на Бойко Илиев и я свърза със защита на нравствеността в изкуството. Други артисти реагираха критично и определиха искането за институционална намеса като опит за цензура или връщане към практики, при които държавата решава кои художествени теми са допустими. Това разделение превърна конкретния спектакъл в повод за по-широк дебат за ролята на Министерството на културата спрямо репертоарната независимост на държавните театри.

Тук има и важна фактологична граница. Бойко Илиев не е орган, който има правомощие да забранява постановки, а отвореното му писмо представлява гражданска и професионална позиция. От другата страна Театър 199 е държавен културен институт, но това не означава автоматично, че всяко негово заглавие следва да отразява една конкретна обществена или религиозна ценностна система. Към момента няма публично обявено решение на Министерството на културата за сваляне, ограничаване или промяна на спектакъла.

„Както в най-добрите дни“ остава в програмата на Театър 199 и е представян от самата институция като романтична история с хумор и драматични елементи. Независима театрална рецензия в Портал Култура разглежда спектакъла като пиеса за опитите на любовта да просъществува в различни житейски ситуации, без да свежда произведението единствено до темата за еднополовата връзка. Така спорът продължава по две паралелни линии - едната е за съдържанието на самото произведение, а другата за това кой има право да определя границите на допустимото в държавния театър.