100 платна върнаха Атанас Жеков в Карнобат век след рождението му
Сто произведения на Атанас Жеков събраха поколения карнобатлии в Художествена галерия „Бенчо Обрешков“ за вековния юбилей на един от най-значимите творци, родени в града. Експозицията обединява живопис и графика и връща пред публиката различни периоди от дългия му художествен път. Срещата на 23 септември се превърна и в разказ за човека зад платната, за връзката му с Карнобат и за следата, която оставя в местния културен живот. Изложбата ще остане отворена за посетители до 24 ноември.
Атанас Жеков е роден през 1926 г. в Карнобат, завършва живопис в Художествената академия в София и през следващите десетилетия изгражда разпознаваемо присъствие в българското изобразително изкуство. Творческият му път преминава през десетки общи изложби и повече от 25 самостоятелни експозиции в България и зад граница, сред които представяния в София, Карнобат, Шчечин, Ленинград и Братислава. Бил е директор на Софийската градска художествена галерия и преподавател в Художествената академия, а негови произведения се пазят в национални и регионални художествени колекции. Въпреки професионалния си път извън родния град, Карнобат остава постоянна част от личната му и творческа биография.
Най-личният момент на вечерта дойде с думите на сина му Константин Жеков, който благодари на града за съхранената памет към неговия баща. „Той, където и да е бил, винаги е говорил с обич за Карнобат. Той беше карнобатлия“, сподели той пред присъстващите. Румяна Денева припомни последната изложба на художника в града през 2006 г. и значението му за изграждането на местния художествен фонд. Днес галерията притежава над сто негови произведения, а семейството продължава дарителската линия с нови творби.
Връзката на Жеков с галерията не се изчерпва с картините, които оставя на Карнобат. Той участва активно в създаването и попълването на нейния фонд, като заедно със Стефан Каравасилев търси произведения от автори, които да намерят място в бъдещата колекция. Когато през 1989 г. се обсъжда галерията да носи неговото име, художникът отказва и настоява тя да бъде кръстена на Бенчо Обрешков. Този избор остава един от най-ясните знаци за отношението му към художествената история на родния град.
Художникът Радко Мурзов върна присъстващите към друг образ на Атанас Жеков - този на преподавателя, който насърчава младите автори, без да налага собствената си ръка върху техния почерк. Мурзов разказа как в началото на професионалния му път Жеков му помага да участва в младежка изложба и му предоставя ателието си, за да работи самостоятелно. Спомените на негови близки, колеги и ученици бяха допълнени от архивни кадри, в които прозвуча и гласът на самия художник. Сто години след рождението му Карнобат отново отвори пространство за неговото изкуство и за хората, които пазят личен спомен за него.
```
Добави Коментар