Стефан Цанев потресен след среща с Чапкънов: Живее в безумна самота в дом в Банкя

Стефан Цанев отправи болезнен сигнал за състоянието на големия български скулптор Георги Чапкънов-Чапа, когото е посетил в дом за възрастни в Банкя. 83-годишният автор на едни от най-разпознаваемите произведения на българското монументално изкуство има проблеми със зрението и здравето, а според дългогодишния му приятел прекарва старините си в тежка самота.

Цанев разказа за срещата малко след като самият той получи Специалната награда на София за изключителен принос в културата. Отличието е придружено от статуетка, създадена именно от Чапкънов като реплика на неговата фигура „София“ в центъра на столицата. Това превърнало наградата в особено личен момент за писателя.

„Много се радвам за наградата, особено се радвам на статуетката, защото с автора ѝ съм дългогодишен приятел. Така че радостта ми е двойна“, каза Стефан Цанев.

Радостта обаче бързо отстъпила място на тревога, когато разговорът стигнал до настоящото състояние на Чапа. Цанев го е посетил лично ден преди интервюто и описва видяното като потресаващо.

„Никак не е добре. С очите не са добре нещата, като цяло също, и живее в безумна самота. Не знам как, кой и защо, отстрани много лесно се съди, но бях потресен вчера, когато ходих при него. Той е настанен в старчески дом в Банкя. Зарадва ми се, когато ме видя“, разказа Цанев.

Георги Чапкънов в хоспис за 4 хиляди на месец

Чапкънов не е отскоро в подобна среда. Още през януари 2023 г. стана известно, че скулпторът е постъпил в частен дом за възрастни през есента на 2022 г., малко преди да навърши 80 години. Това означава, че той прекарва вече около четири години извън собствения си дом. През септември 2024 г. публикация за живота му в Резиденция „Сердика“ в Банкя разказваше, че продължава да рисува в стаята си и дори прави портрети на други обитатели.

Съдбата му контрастира рязко с мястото, което заема в българската култура. Георги Чапкънов е сред най-разпознаваемите ни скулптори. Негово дело е монументалната фигура „София“, издигната в центъра на столицата през 2000 г. Той е и сред авторите на действащия държавен герб на България. Работил е като скулптор, илюстратор и сценограф, а негови произведения са попаднали в музейни и частни колекции в България и зад граница.

Чапа десетилетия наред преподава и предава опита си на поколения художници. Името му стои зад портрети, пластики и монументални произведения, превърнали се в част от публичната среда. През 2020 г. той получи и отличието „Рицар на годината“ за принос към обществото и изкуството.

Проф. Георги Чапкънов-Чапа е Рицар на годината 2020

Именно огромният контраст между публичното признание и старините на твореца предизвиква най-силната реакция на Стефан Цанев. Той постави въпроса как държавата се отнася към хората на изкуството, след като възрастта и болестите ги извадят от активния обществен живот.

„Много е тъжно, че такива художници и личности завършват по мизерен начин. Нашата държава има ли го предвид изобщо това? Христо Фотев така завърши живота си, Александър Геров също, въобще много голямо безхаберие към съдбата на хора с принос към културата и изкуството“, заяви Цанев.

Писателят продължи още по-категорично: „Докато сме живи, както виждате, много ни награждават. Като се разболеем и остареем, айде довиждане. Просто е непростимо това! Използвам случая да ви го кажа.“

Думите му идват с особена тежест именно в момент, когато Цанев получава едно от големите столични отличия, а неговият приятел, създал статуетката към наградата, живее от години в дом за възрастни. Двамата са представители на поколение творци, чиито произведения отдавна са част от културната история на България.

При получаването на наградата 90-годишният Цанев напомни и как разбира ролята на изкуството. „Тяхната вражда събужда в мен и поддържа чувството за съпротива. Защото изкуството е съпротива. Съпротива против неправдите, съпротива против мълчанието, когато е несправедливо, съпротива против апатията, съпротива срещу смъртта“, каза той.

Сега писателят насочи тази съпротива към съдбата на своя приятел. Чапкънов продължава да носи едно от големите имена в българската скулптура, но последните години от живота му преминават далеч от ателието и публичността, в които е прекарал десетилетия.