Мая Манолова: Някой печели брутално на гърба на българите – маслата са със 142% над средноевропейските цени

Българите плащат за някои основни храни значително повече от средния европеец, въпреки че доходите у нас остават далеч от тези в богатите държави от ЕС, а част от търговските надценки достигат изключително високи равнища. Това заяви председателят на Комисията за защита на потребителите Мая Манолова в предаването „Лице в лице“ по bTV. Тя обвини големите търговски вериги, че печелят прекомерно от българските потребители, и обяви, че КЗП започва масови проверки. „Някой печели брутално на гърба на българските граждани. Българите се оказва, че са донори на печалбите на търговските вериги“, заяви Манолова.

В данните, цитирани от нея, обаче има важна математическа подробност. Манолова каза, че маслата и мазнините у нас са „142% над средноевропейските“, но индексът на Евростат всъщност показва, че тяхното ценово равнище е 142% ОТ средното за ЕС. Това означава, че те са с 42% по-скъпи от европейското средно равнище, а не със 142%. По същата логика млякото, млечните продукти и яйцата при индекс 126 са с 26% над средното за ЕС, а захарните и сладкарските изделия при 116% са с 16% по-скъпи.

Разликата не е малка, дори след тази корекция. Данните за 2025 г. показват необичайна картина - като цяло България остава държавата с най-ниско общо ценово равнище на потреблението в ЕС, но при определени основни хранителни групи е над европейската средна цена. Храните и безалкохолните напитки като цяло вече са достигнали приблизително 93% от средното ценово равнище в ЕС, докато при маслата, млечните продукти и яйцата България го е надхвърлила чувствително.

Вижте още: Мая Манолова готви „табло на срама“: Ще показва магазините с цени над справедливите

Именно това според Манолова прави въпроса за надценките особено чувствителен. Тя посочи данните от проверките и секторните анализи на Комисията за защита на конкуренцията, според които при отделни основни хранителни продукти разликата между доставната и крайната цена може да бъде много висока. Самата КЗК официално е съобщавала за надценки до 90% при търговията на дребно с определени млечни продукти. Числа до 130% също се появяваха през последните месеци, но те бяха цитирани основно от синдикални експерти и представители на организации, а не трябва автоматично да бъдат приписвани като окончателен извод на антимонополния регулатор.

Новият председател на КЗП иска тези разлики вече да бъдат видими и за клиента пред щанда. Именно това стои зад добилото популярност определение „табло на срама“. Манолова уточни, че не става дума за списък, върху който държавата просто ще заклеймява определени компании, а за публична информация за цените на конкретни продукти и за отклонението им от т.нар. справедлива стойност.

„Българите имат право да знаят не просто с колко над европейските цени за едни и същи продукти купуват основни храни, но също така и каква е печалбата на търговските вериги“, заяви председателят на КЗП.

Точно тук започва и по-сложната част. Методиката за т.нар. справедлива стойност е замислена като ориентир, а не като административно определена задължителна цена. При изчислението трябва да се вземат предвид цената на едро, оперативните разходи, търговската надценка и сравнение със същите или сходни стоки в други държави от ЕС. Министерството на икономиката изрично уточни при обсъждането на методиката, че тя има индикативен характер и сама по себе си не води автоматично до санкция.

Манолова иска именно това да бъде променено. Според нея, когато цената в дадена верига се отклонява съществено от изчислената справедлива стойност и няма икономическа причина за това, законът трябва да предвижда последствия. „Аз ще искам той да бъде допълнен, че при съществени отклонения над справедливата стойност ще следват санкции“, заяви тя.

Вижте още: Явор Гечев: Храните могат да поевтинеят още

Манолова не скри и скептицизма си към доброволните договорки между държавата и големите вериги. През юни правителството обяви инициативата „Кошница с грижа“, при която търговците поеха ангажимент да намалят цените на група основни продукти. Новият председател на КЗП нарече резултата „подигравка“ и заяви, че не очаква компаниите доброволно да се откажат от част от печалбите си.

„Аз лично не вярвам, че търговските вериги ще се засрамят. Даже нещо повече - аз не вярвам, че те биха се лишили доброволно и от един евроцент от своите печалби и от своите обороти“, каза Манолова. Според нея публичността може да бъде само първа стъпка, след която при липса на ефект трябва да последват реални контролни механизми.

Самата КЗК вече провежда секторен анализ на пазара на храните и през тази година образува производства срещу отделни големи вериги за възможни нелоялни търговски практики спрямо производители и доставчици. Антимонополният орган говори за „сериозни деформации“ по веригата на доставки и предложи пакет от 19 мерки за подобряване на конкурентната среда. Това обаче не означава, че всяка висока надценка сама по себе си е незаконна - за санкция трябва да бъде установено конкретно нарушение на правилата за конкуренцията или друга приложима законова разпоредба.

Вижте още: Хранителните вериги обещаха поне 15% по-ниски цени в „Кошница с грижа“

КЗП междувременно се насочва към масови проверки в магазините. Манолова заяви, че след първоначалните инспекции започва по-широка акция в търговските вериги, като основният акцент ще бъде как се формират крайните цени и дали потребителят получава коректна информация. Тя постави темата за цените като един от основните си приоритети още при поемането на комисията.

Контролът вече обхвана и бензиностанциите. Проверки започнаха във вторник, а първоначалната информация на КЗП показва увеличение на цените на колонките с приблизително 9 - 11% спрямо началото на август. В същото време според Манолова търговските надценки са се свили - с около 20% при бензина и с около 40% при дизела.

Това е съществен детайл, защото показва, че самото поскъпване на горивото не е достатъчно доказателство за спекула. Международните котировки, доставните цени, логистиката и разходите на търговците също участват във формирането на цената. КЗП ще проверява именно дали отделни обекти не са използвали кризата на международния петролен пазар, за да увеличат цените си повече, отколкото се оправдава от реалните им разходи.

Вижте още: Бензиностанциите влизат под лупа за необосновано поскъпване на горивата

Манолова подчерта, че комисията няма намерение да превръща проверките в кампания срещу малките бензиностанции или семейните търговци. Целта, по думите ѝ, е да стане ясно къде по веригата се образува необосновано висока цена и кой в крайна сметка прибира най-голямата част от сумата, която потребителят оставя на касата.

Мая Манолова оглави КЗП едва на 18 септември, след решение на Министерския съвет от предишния ден. Само седмица след встъпването си тя поставя цените на храните и горивата в центъра на работата на комисията. Дали публичното сравняване със „справедливата стойност“ ще принуди веригите да коригират цените си, тепърва ще стане ясно. Самата Манолова вече даде знак, че ако репутационният натиск не даде резултат, ще настоява държавата да премине към санкции.