ЦРУ: Русия готви атака с дронове срещу Испания, Франция и Италия. Търси най-слабото място в Европа

Американските разузнавателни служби са предупредили няколко европейски държави за възможна руска операция с дронове срещу цели в Испания, Франция или Италия, съобщава испанският вестник „Ел Мундо“, цитиран от Euronews. Според публикацията безпилотните апарати биха могли да бъдат изстреляни от търговски кораби в Средиземно море, които на пръв поглед не се отличават от обичайния морски трафик. Информацията е представена като разузнавателна оценка за възможен сценарий, а не като данни за вече взето решение за атака. Към момента няма публично изявление на ЦРУ, което да потвърждава конкретен план на Москва за удар по Южна Европа.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Песков потвърди тайната визита на шефа на ЦРУ в Москва

Първоначално информацията е публикувана от журналиста Ксавие Колас, бивш кореспондент в Русия. Той свързва предупреждението с необявеното посещение на директора на ЦРУ Джон Ратклиф в Москва на 25 август. Самата визита е потвърдена по-късно и от Кремъл, като Дмитрий Песков съобщи, че Ратклиф е разговарял с представители на руските разузнавателни служби, но не и с Владимир Путин. Какви точно теми са били обсъждани тогава не беше официално разкрито.

Според версията, описана от „Ел Мундо“, един от възможните апарати е руският дрон „Гербера“. Изданието се позовава на анонимни източници в литовското Министерство на отбраната, според които машината е дълга около два метра, тежи приблизително 18 килограма и може да измине до 600 километра със скорост около 160 км/ч. Посочва се, че бойният товар е сравнително малък - около 4-5 килограма. Това би позволило използването му не за масирани разрушения, а за ограничени удари с голям психологически и политически ефект.

Сред разглежданите сценарии са временно прекъсване на работата на летище, предизвикване на пожар или демонстрация, че цели дълбоко в територията на НАТО могат да бъдат достигнати без преминаване през сухопътните граници на Алианса. Това обаче остава анализ на възможна заплаха, а не потвърден оперативен план. Нито американските, нито испанските власти са съобщавали публично за конкретна цел, дата или кораб, свързан с подобна операция.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Българска следа в разследването на дрона с експлозиви в Лайпциг

Един от аргументите, посочени в анализа, е инцидентът в протока Йоресун през февруари. Шведските въоръжени сили официално потвърдиха, че техен военен кораб е засекъл дрон, излетял от руския разузнавателен кораб „Жигулевск“, докато той преминавал през района. Шведската страна определя полета като неразрешен и съобщава, че са били активирани средства за противодействие. Случаят показва, че изстрелването на безпилотни апарати от морски съдове е технически възможно и вече е наблюдавано в европейски води.

В публикацията се припомня и инцидентът на летище Лайпциг/Хале в Германия, където през август беше открит дрон с експлозив. Германските власти определиха случая като тежка хибридна заплаха, а по-късно Берлин обяви, че разследването сочи връзки с руското разузнаване. Москва отхвърля обвиненията за участие в саботажни операции на европейска територия. Случаят в Лайпциг доведе до засилване на мерките за защита от безпилотни летателни апарати в Германия.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Спор в София след обвиненията към Русия за случая в Лайпциг

Друг пример е масовото навлизане на дронове във въздушното пространство на Полша през септември 2025 г. Варшава съобщи за 19 нарушения за една нощ и задейства консултации по член 4 от Северноатлантическия договор. Полските власти определиха апаратите като произведени в Русия и заявиха, че част от тях са били свалени с помощта на съюзнически сили. Москва оспори твърденията, че става дума за преднамерена руска операция.

Според анализаторите, цитирани от „Ел Мундо“, при евентуален сценарий срещу Южна Европа изборът на цел може да зависи не толкова от географското разстояние до Русия, колкото от политическата и военната уязвимост. Британският специалист по руската военна стратегия Кийр Джайлс смята, че Москва би търсила „най-слабото място в Европа“. В анализа Испания е посочена като държава, чиито системи за противовъздушна отбрана не са изграждани основно за противодействие на подобен тип атаки от Средиземно море.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте също нееднократно е предупреждавал, че географската отдалеченост на Южна Европа не я прави автоматично защитена от съвременни ракетни и дронови заплахи. В този контекст разузнавателната информация, публикувана от испанските медии, се разглежда като сигнал към държавите от Средиземноморието да засилят наблюдението и защитата на критичната си инфраструктура. Испания, Франция и Италия имат и важни национални избори през 2027 г., което кара част от анализаторите да разглеждат евентуални хибридни действия и през призмата на вътрешнополитическата нестабилност.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Европейски държави предупреждават за нови рискове от руски дронове

В Испания темата се появява и на фона на споровете за разходите за отбрана и отношенията с Вашингтон. Правителството на Педро Санчес е под натиск да увеличи военните инвестиции, а дискусията за защитата от дронове вече се превръща в част от по-широкия европейски дебат за способността на НАТО да реагира на ограничени и трудно приписваеми атаки. Именно такива действия често се описват като операции „под прага на войната“ - достатъчно сериозни, за да предизвикат страх и икономически щети, но без непременно да доведат до открит военен сблъсък.

Към 24 септември няма данни испанските, френските или италианските власти да са обявили конкретна непосредствена заплаха за определен обект. Публикацията на „Ел Мундо“ и последвалата информация на Euronews трябва да се четат като предупреждение за възможен модел на действие, основано на разузнавателна оценка и анализ на предишни инциденти. Това е съществено разграничение - публично доказателство, че Русия е взела решение да атакува Испания, Франция или Италия с дронове, към момента няма.