Лаборатория „ЛИНА“ изследва IGFBP-3 - ключов показател за оценка на растежния хормон

Лаборатория „ЛИНА“ въвежда ново изследване – IGFBP-3, ключов показател при оценката на растежния хормон. Тестът е в подкрепа на специалистите по педиатрия и ендокринология и техните пациенти, като предоставя допълнителна информация при оценката на нарушенията в растежа и функцията на растежния хормон.

IGFBP-3 (Insulin-like Growth Factor Binding Protein 3) е основният свързващ белтък на инсулиноподобните растежни фактори (IGF) в кръвта и важна част от оста растежен хормон (GH) – IGF-1. Изследването на IGFBP-3 се използва основно при оценката на нарушенията в растежа при деца и като допълващ показател при изследване на функцията на растежния хормон.

Растежният хормон (GH) стимулира образуването на IGF-1 – един от основните медиатори на растежа. В кръвообращението по-голямата част от IGF-1 не се намира в свободна форма, а е свързан с IGFBP-3. Този комплекс стабилизира IGF-1 и удължава времето му на циркулация в кръвта. Синтезът на IGFBP-3 също се влияе от растежния хормон. Затова неговата концентрация предоставя допълнителна информация за неговата активност. За разлика от самия растежен хормон, който се отделя пулсативно и може да показва значителни колебания през денонощието, IGFBP-3 има относително по-стабилни серумни концентрации.

Кога изследването е важно да бъде направено?

•  нисък ръст или забавена скорост на растеж при деца;
•  съмнение за дефицит на растежен хормон;
•  съмнение за нарушение в оста GH–IGF-1;
•  оценка на функцията на хипофизата;
•  проследяване на пациенти, получаващи лечение с растежен хормон.

Особено важно приложение IGFBP-3 има в детската възраст, когато оценката на растежа изисква комплексен подход. IGF-1 и IGFBP-3 често се изследват заедно, защото дават различна, но взаимно допълваща се информация за оста GH–IGF. Едновременно понижени IGF-1 и IGFBP-3 могат да подкрепят съмнението за недостатъчна активност на оста на растежния хормон, но сами по себе си не поставят диагноза.

Нормални стойности също не могат напълно да изключат дефицит на растежен хормон. При наличие на клинично съмнение може да са необходими допълнителни ендокринологични изследвания и провокационни тестове.

Концентрацията на IGFBP-3 е силно зависима от възрастта. Стойностите постепенно се повишават през детството, достигат най-високи концентрации около пубертета и след това постепенно намаляват. Поради това резултатът трябва винаги да се сравнява с референтните граници за съответната възрастова група, а при деца да се интерпретира и в контекста на растежа и пубертетното развитие.

Понижена концентрация на IGFBP-3 може да се наблюдава при:

•  дефицит на растежен хормон;
•  нарушения в оста GH–IGF-1;
•  хронично или тежко недохранване;
•  някои хронични заболявания;
•  тежко чернодробно заболяване.

Ниският резултат не означава автоматично дефицит на растежен хормон. Необходимо е той да бъде оценен заедно с IGF-1, клиничните данни и растежната крива на детето.

Повишени стойности се наблюдават при лечение с растежен хормон, както и при излишък на растежен хормон – акромегалия и гигантизъм. За разлика от понижените стойности, изолирано повишеният IGFBP-3 рядко има самостоятелно диагностично значение и винаги се тълкува заедно с IGF-1 и останалите лабораторни и клинични данни.

Необходима ли е специална подготовка?

За изследването се взема венозна кръв. Не е необходима специална подготовка за изследването. IGFBP-3 няма изразените краткотрайни колебания, характерни за растежния хормон, поради което пробата не е необходимо да бъде взета в определен час от деня или на гладно, защото краткотрайното гладуване не променя IGFBP-3.

Ако едновременно се назначават други лабораторни показатели, трябва да се спазят изискванията за подготовка за тях.

Какво може да повлияе резултата?

При интерпретацията на IGFBP-3 трябва да се имат предвид:

•  Възрастта и пубертетното развитие – концентрациите се променят значително в различните периоди на растеж.
•  Хранителният статус – продължително, тежко недохранване може да доведе до понижени стойности.
•  Чернодробната функция – заболявания, засягащи синтетичната функция на черния дроб, могат да повлияят концентрацията.
•  Бъбречната функция – при бъбречни заболявания могат да настъпят промени в концентрацията и метаболизма на IGFBP-3.
•  Хронични и ендокринни заболявания – могат да повлияят оста GH–IGF и съответно резултата.
•  Лечение с растежен хормон – повлиява концентрациите на IGFBP-3 и трябва да бъде отчетено при интерпретацията.