Медицинска загадка от Индия: 31-годишен мъж остана с тяло на малко дете

Хора от различни краища на света пътуват до малко село в северната част на Индия, за да се срещнат с 31-годишния Манприт Сингх - мъж, висок едва 57 сантиметра и тежащ 7,5 килограма, когото собственото му семейство приема за въплъщение на Бог, разказва The Sun.

На пръв поглед Манприт изглежда като малко дете - усмихва се на майка си, не говори и не ходи самостоятелно. Зад детското лице стои история, продължила повече от три десетилетия и останала без окончателно медицинско обяснение. Родителите му твърдят, че растежът му се развивал нормално през първите месеци след раждането, след което тялото му внезапно престанало да се развива.

Манприт живее със семейството си в село Рамдитевала в Пенджаб. Роден е през 1995 г. като първо дете на Джагтар Сингх и Манджит Каур, четири години след сватбата им. Семейството разказва, че при раждането си тежал около 3,5 килограма и не показвал необичайни признаци. До около десетия месец растял като останалите бебета, а след това родителите започнали да забелязват рязка промяна - крайниците му останали слаби, кожата изглеждала необичайно нежна, а физическото му развитие практически спряло.

„Бременността беше напълно нормална. Не ми направиха ултразвук и родих у дома. През първите десет месеца растежът му беше нормален. Но след това той внезапно спря да расте. Кожата му беше полупрозрачна и червена, точно като на новородено бебе. Можехме да видим кръвта, която тече във вените му, а крайниците му бяха меки“, разказва баща му Джагтар.

Вижте още: 17 лекари не откриха диагнозата на дете, отговорът дойде от ChatGPT

Оттам започва дългото обикаляне по лекари. Родителите твърдят, че през годините са потърсили помощ от около дузина медици в различни части на Пенджаб, но никой не е поставил окончателна диагноза. Обсъждани били хормонални нарушения и рядко генетично състояние, но семейството не получило категоричен медицински отговор. Медикаментите, които били изписвани, също не довели до промяна, а според бащата Манприт понякога се чувствал по-зле след приема им.

„Лекарите казаха, че вероятно има хормонални проблеми. Даваха му лекарства, но той не реагираше на тях. Вместо това се разболяваше всеки път, когато му давахме лекарства“, разказва Джагтар. И днес състоянието на Манприт остава без публично потвърдена диагноза. По-стари публикации за него показват, че случаят не е нов - още през 2018 г. индийски медии описват младия мъж като висок 23 инча, приблизително 58 сантиметра, и съобщават, че семейството му търси обяснение за спирането на растежа.

Когато медицината не дала отговора, който родителите търсели, семейството постепенно насочило поглед към религията. Джагтар и Манджит са сикхи, но почитат и индуистки божества и започнали да посещават храмове и духовни водачи. Според тях именно там постепенно се родила представата, че състоянието на Манприт не е проклятие или наказание, а белег, че синът им е „специален“. Днес семейството вярва, че той е форма на бог Шива.

„Никога преди не бяхме чували за дете като него, нито бяхме виждали някой като него, но го приехме като Божи дар. Той е светец, въплъщение на Бог“, казва майка му Манджит Каур. Тя разказва, че дълго време не успявала да забременее и търсила медицинска помощ. По думите й детето се появило след посещение в индуистки храм, където се молила да стане майка. С времето това преживяване се превърнало в част от религиозното обяснение, което семейството дава за живота на сина си.

Вижте още: Другата крайност - 8-годишно дете от Индия достигна почти два метра

Отначало външният вид на Манприт предизвиквал подигравки в селото. Годините постепенно обърнали отношението към него и днес около дома на семейството идват хора, които вярват, че неговата благословия носи късмет и сбъдва желания. Посетителите носят сладкиши, плодове и дарения, а при религиозни събирания поклонниците застават на опашки, за да се доближат до него. Семейството твърди, че интересът вече е излязъл далеч извън пределите на Пенджаб.

„Получаваме обаждания и съобщения от хора от цял свят. Те идват да го видят и да търсят благословията му. Вярват, че той изпълнява желанията им. Дават му дарения, сладкиши и плодове. Където и да отиде, получава любов от хората. На събиранията получава толкова много дарения, че трябва да осигурим охрана. Хората стоят на специални опашки, за да получат благословията му. Той се радва да се запознае с тях, усмихва се и им маха“, разказват родителите му.

Зад необичайното внимание стои ежедневие, което изисква постоянна грижа. Манприт не може да ходи и семейството го носи на ръце или го оставя на легло, където обича да се занимава с малки музикални инструменти. Той не говори, но близките му са изградили собствен начин за комуникация чрез жестове и движения на пръстите. Дори дрехите му трябва да бъдат шити специално за размерите на тялото му.

В грижите участват и по-малките му брат и сестра. Сестра му Джасприт Каур разказва, че потребностите на Манприт са сходни с тези на бебе и някой от семейството постоянно трябва да бъде до него. „Посветихме живота си на грижата за него. Има един човек, който е с него през цялото време. Нуждите му са като на бебе. Храним го, преобличаме го, къпем го. Не ходим никъде без него. Правим това през последните три десетилетия и ще го правим завинаги. Той не може да говори, но прави знаци с пръсти. Не говори, но аз разбирам езика му“, казва тя.

Необичайната популярност на Манприт променя и материалния живот на семейството. Бащата разказва, че преди години работел като шофьор и всички живеели в едностайно жилище без собствена кухня. Сега семейството разполага с двуетажна къща и автомобил, а Джагтар свързва промяната с присъствието на сина си и хората, които идват при него. Той възприема това като още едно доказателство за религиозното значение, което приписват на Манприт.

„Откакто той влезе в живота ни, ние процъфтяваме. Имаме тази голяма къща и кола, всичко това е благодарение на него. Работех 30 години, но имахме само едностайна къща, дори нямахме кухня. Имах велосипед, а сега имаме двуетажна къща и кола. Вярваме, че той е форма на бог Шива и сме посветили живота си да се грижим за него“, казва Джагтар.

Семейството вече не очаква медицински пробив, който да промени физическото състояние на Манприт. Родителите заявяват, че са приели живота му такъв, какъвто е, и насочват усилията си към друга цел. Те искат да построят специална молитвена зала, където хората, които пристигат в селото, да имат място за среща с него. „Приехме състоянието му, не се надяваме на медицинско чудо. Искаме хората да се отзоват и да ни помогнат да построим специална молитвена зала за него, където неговите поклонници да могат да идват, да седят и да се срещат с него“, казва Манджит.