Европейската икономика показва устойчивост, но енергийните рискове поддържат инфлационния натиск
Президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард определи като основни характеристики на настоящата икономическа ситуация по-голямата от очакваното устойчивост на икономиката и по-ниската, но по-продължителна инфлация.
След края на двудневното заседание на Управителния съвет на Европейската централна банка Лагард посочи, че последните икономически данни са довели до изненади в две направления. Икономиката на еврозоната се е оказала по-устойчива от очакваното, което е довело до повишаване на прогнозите за растежа. В същото време инфлацията досега е била по-ниска от предвижданото, особено при храните, но се очаква да остане повишена за по-дълъг период.
По думите на Лагард именно съчетанието между устойчивостта на икономиката и продължителния инфлационен натиск стои в основата на актуализираните макроикономически прогнози.
Европейската централна банка повиши основните лихвени проценти
Европейската централна банка повиши основните си лихвени проценти за втори път през тази година с 0,25 процентни пункта. Решението е било взето единодушно и е свързано с нарастващия инфлационен натиск, предизвикан от енергийния шок.
Новите прогнози предвиждат средната инфлация да достигне 3 процента през 2026 година, 2,5 процента през 2027 година и 2,1 процента през 2028 година. За инфлацията без отчитане на енергията и храните очакванията са съответно 2,5 процента, 2,6 процента и 2,3 процента.
Европейската централна банка очаква икономиката на еврозоната да нарасне с 0,9 процента през 2026 година, с 1,4 процента през 2027 година и с 1,5 процента през 2028 година. Прогнозите за настоящата и следващата година са коригирани нагоре заради по-голямата от очакваното устойчивост на икономиката.
Кристин Лагард подчерта, че икономическите перспективи остават силно несигурни. Основните рискове са свързани с възможността за по-висока инфлация и по-слаб икономически растеж вследствие на енергийния шок.
Европейската централна банка ще продължи да определя паричната си политика въз основа на постъпващите икономически данни и ще взема решенията си на всяко заседание, без предварително да се ангажира с конкретна траектория на лихвените проценти.
Статия от екипа на Бургаската Търговско-Промишлена Палата.
Пълната статия може да прочетете ТУК.