Хубаво е директорите да обърнат внимание на зеленината в училищните дворове

Когато Владимир Димитров от „Зелена Странджа“ каже, че има проблем с някое дърво, аз му вярвам. Не само защото е лесоинженер по образование, а и защото е човек, който почти всекидневно е сред природата. Лицензиран планински водач, познаващ горите и планините не от снимки, а отблизо.

Вчера Владимир е забелязал едно дърво непосредствено до входа на ОУ „Братя Миладинови“ в Бургас. И по-точно – един от клоните му.

„Приведеният клон на кипариса вероятно е пострадал от буря или сняг. Той няма да се оправи и трябва да се премахне. Надвесен е над входа на училището и при някоя следваща буря може да падне върху дете. В дървото има още живот. Само кривият клон е за махане. Така и кипарисът ще расте по-добре“, казва Владимир.

Струва си да го чуем. Защото говори човек, който обикновено застава на страната на дърветата. Запален природозащитник, за когото първата реакция при проблем с растителността не е „махнете го“, а точно обратната. Затова, щом той казва, че този клон трябва да бъде премахнат, аз лично нямам причина да се съмнявам.

Има една проста истина, която понякога забравяме в желанието си да пазим природата: компетентната грижа за дърветата не е посегателство срещу тях. Точно обратното. Правилното подрязване може да предотврати инцидент, да запази здравата част на дървото и да удължи живота му. Да пазиш зеленината не означава да я оставиш без грижа до момента, в който природата сама реши вместо нас. Особено когато под дървото всеки ден минават деца.

Затова ми се струва добра идея директорите на училищата и детските градини в Бургас да хвърлят по един внимателен поглед към дълготрайната растителност в дворовете си. И ако някъде се налага да бъдат взети мерки, това да бъде сторено. Много от тях са го направили и без моето напомняне. Но нека заострим вниманието на останалите, защото превенцията винаги е по-милосърдната възможност.

Това не е дребен въпрос. Училищният двор не е просто терен между оградата и сградата. Там децата прекарват част от деня си. И както директорът трябва да се интересува дали настилката е безопасна и дали оградата е в добро състояние, така трябва да знае и в какво състояние са дърветата в подопечната му територия.

За всички останали обществени пространства тази отговорност е на Общината.

И тя не бива да бъде сезонна, а ежедневна.

Зелената система е част от лицето на един град. Понякога дори е първото впечатление. Бургас има щастието да бъде сред най-зелените градове в България и това не е даденост, която можем просто да приемем за вечна.

Дърветата се засаждат. Но дърветата и стареят. Разболяват се. И както имаме нужда от нови, така имаме нужда да се грижим за старите. Понякога това означава подрязване. Понякога – укрепване. В краен случай – премахване на опасен клон или на цялото дърво.

И това също е грижа за зеленината. Защото целта не е просто Бургас да има много дървета. Целта е да има много здрави, красиви и безопасни дървета.