Нискотарифните полети промениха туризма ни, морето вече е цел само за половината от гостите

Проф. Румен Драганов е експерт в туристическия сектор и член на Националния борд по туризъм, един от водещите анализатори у нас по въпросите на стратегическото планиране и превръщането на България в целогодишна дестинация. Говорим с него във връзка с провелия се днес в Слънчев бряг форум между Министерството на туризма и Полската туристическа камара. А защо плажът в най-големия ни курорт днес, на 15 септември, се пукаше по шевовете, четете в интервюто.

- Проф. Драганов, днес наш екип посети Туристическия бизнес форум на Полската туристическа камара в Слънчев бряг, след което направи репортаж, че комплексът е пълен в средата на септември. На какво се дължи това? Не сме виждали Слънчев бряг с толкова много хора в тази част на годината?

- Дължи се на организация. Когато видите толкова много туристи, значи някой е работил, за да дойдат те. По принцип не е нечувано Слънчев бряг да е пълен през септември, понякога, ако времето позволява, дори до 8-10 октомври. Но все пак това е един от последните курорти, които приемат туристи по това време.

Не е юли или август, а 15 септември: Ето как изглежда Слънчев бряг (СНИМКИ/ВИДЕО)

- Министерството на туризма от години говори за България като целогодишна туристическа дестинация. Реалистично ли е това, при положение че у нас гостите идват основно за море и...

- В последните години наблюдаваме интересна тенденция – нараства броят на туристите, които идват с цел да посетят градска среда. За да добиете представа, през 2019 г. в България влязоха 12,5 млн. туристи от чужбина, а през 2025 г. са 13,7 млн. Това е суровата статистика. Но ако отбележим факта, че Черноморието е в стагнация, както се говори от няколко години, това значи, че ръстът с около 1,1 млн. туристи е за сметка на културен туризъм в градска историческа среда. Ако пак погледнем числата, през януари 2019 г. сме имали 555 000 влезли в страната, а тази година са над 780 000. Увеличението идва от януари, февруари, март. По една или друга причина морето губи туристи за сметка на градове като София, Пловдив, СПА и уелнес. Те печелят хора. Оттам конфигурацията, която наблюдавахме преди години – 70% море, 30% планини и други видове туризъм, е изменена. Сега морето е под 50%, докато останалите отиват за други дейности.

- А на какво се дължи тази промяна?

- Основно на нискотарифните компании, които летят до Летище „Васил Левски“ и по-малко към другите летища – Бургас, Варна и Пловдив. Това е причината да чуваме от Министерството на туризма и бизнеса, че свързаността е изключително важна. Всички дестинации казват, че ключово в момента е да печелиш „паркоместа“ на летищата за самолети. И това е видно – където има самолети, където има свързаност на Ryanair, Wizz Air и подобни, има полети от и към странни места, които са необичайни. Виждаме туристи от изненадващи места от Италия, Испания, Полша – от градове, от които никога не сме имали туристи. В същото време виждаме как изоставаме на немския пазар поради простата причина, че там продължаваме да разчитаме на чартъри, което е архивна форма на придвижване – в САЩ няма нито един чартърен полет, а в Европа намаляват драстично – от 68% през 2019 г. до 27%. И тенденцията е намаляваща след фалита на „Томас Кук“ и други оператори.

Полети от Летище Бургас 2026: директни и сезонни маршрути (април – октомври)

- А къде е мястото на дигитализацията в тази картина?

- Туристите се промениха много. Правят резервации за билети на нискотарифни компании през телефона, сами си намират настаняване, сами си наемат рент-а-кар и си организират пътуването, сами си отключват апартаментите. Дигитализацията е много напред. Туроператорите губят много от двупосочните билети, които предлагат, но остават ценни за многосекторните билети. Например, ако правите обиколка на Азия или Латинска Америка, те са много полезни.

- Като споменахте Азия, трябва ли според Вас България да се насочи към източния пазар – към Азия? Да чакаме ли туристи оттам?

- Правилно е и трябва. Това е най-бързоразвиващият се пазар. Виждаме в съседен Белград, че има 200 000 посещения от Китай, а в България са под 20 000. Виждаме как страни като Румъния и Гърция издават лесно визи, докато ние изоставаме и нямаме директни полети. Губим китайски туристи. Но ако развием добри отношения с Пекин, само оттам можем да чакаме 100 000 туристи с тенденция на ръст. Можем да правим т.нар. комбинирани туристически маршрути на Балканите. Предложили сме окрупняване на туристическите райони, които в момента са 9 на брой, да станат 3 – Мизия, Тракия и Сердика. Тогава този интегриран продукт ще е възможен, като обединим усилията си с Румъния, Гърция, Сърбия, Унгария. Азиатският турист може да обикаля столиците – София, Скопие, Прищина, Тирана, после Тирана–Истанбул, Тирана–Белград. Тези крос-пойнт маршрути са много потенциални.

- Но засега това е нереализиран пазар.

- Като цяло задокеанските пазари са такива. За тях България е твърде малка, за да бъде предложена за индивидуален продукт. Често туристите гледат бройката, колкото и неочаквано да звучи. Някои търсят конкуренцията: „За 10 дни бях в 10 столици, а ти не си бил!“.

- 2027 г. се очаква да е интересна за туризма в Бургаска област заради ранния старт на сезона – предстои „Евровизия“ още през май. Предвиждате ли активизация на бранша и на туристите и ще допринесе ли това за летния сезон?

- Това е едно голямо упражнение, защото непрекъснато някой говори за разширяване на сезона. Сега ще имаме рядката възможност да видим какво означава да отворим хотели, ресторанти, чадъри, шезлонги, транспорт, атракции в началото на май и какво ще правим, след като приключи „Евровизия“. Трябва да си спомним какво сме правили години наред със „Златния Орфей“, който също се провеждаше през май, и тогава пълнехме леглата за целия месец. В много случаи дори имахме връзка между зимните и летните чартъри – зимните приключваха в началото на април, а летните започваха от началото на април. И нямахме празни полети. Това ме връща на първия ви въпрос – защо Слънчев бряг е пълен. Защото е въпрос на организация.

Бургас е най-доброто предложение за град-домакин на Евровизия 2027, категоричен е проф. Румен Драганов

- Днес на форума в Слънчев бряг Министерството на туризма отчете ръст на полските туристи. Припомниха ли си след едно поколение поляците, че техните родители преди няколко десетилетия бяха редовни по нашето море?

- Определено се връщат. Навремето имахме 750-760 хил. поляци годишно и сега Министерството пак гони тези числа. И затова казвам – летим от повече от шест летища в Полша и това е причината – директните полети от Полша до България. А Полша е една от най-бързоразвиващите се икономики в Европа и предстои този пазар да се отвори с пълна сила за България.

Министерството на туризма си постави амбициозна цел за 2029 г. - двойно повече туристи от Полша