PISA 2025 удари тревога: 27% от българските ученици смятат училището за загуба на време

Повече от една четвърт от българските 15-годишни ученици смятат, че училището е загуба на време, а любопитството и желанието им да се справят с трудни задачи отслабват, показват резултатите от PISA 2025, публикувани от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Делът на учениците у нас, които споделят подобно отрицателно отношение към училището, е 27% при средно 24% за държавите от ОИСР. Само 60% от българските участници заявяват, че проявяват любопитство към различни теми, докато средната стойност за организацията достига 73%. Още по-сериозен сигнал идва от отношението към трудните задачи - едва половината от учениците у нас казват, че полагат допълнително усилие, когато работата се усложни, при 60% средно за ОИСР.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Българското училище удари историческо дъно - 58% от 15-годишните са под базовото ниво по четене

Сравнението с PISA 2022 показва още по-ясно отдалечаване от активното учене. За три години делът на българските ученици, които се определят като любопитни към различни неща, е намалял с 11,5 процентни пункта. Почти идентичен е спадът при постоянството - с 11,3 пункта са намалели учениците, които заявяват, че продължават да полагат усилия, когато задачата стане по-трудна. Има и един положителен обрат - делът на младежите, според които училището е загуба на време, е намалял с 6,9 процентни пункта спрямо 2022 г.

ОИСР отчита пряка връзка между тези нагласи и представянето по природни науки. След отчитане на социално-икономическите различия повишаването на индекса на любопитството с една единица при българските ученици върви с 19 точки по-висок резултат по природни науки - точно колкото е средното за ОИСР. При постоянството разликата достига 12 точки при 13 точки средно за организацията. Учениците, които виждат смисъл в училището и отхвърлят твърдението, че то губи времето им, постигат средно с 19 точки повече от връстниците си с противоположна нагласа.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА: Провал за професионалните гимназии в Бургас - десетокласници излизат без базова функционална грамотност

Слабата мотивация се вижда и в отношението към собственото развитие. Само 56% от българските ученици имат т.нар. нагласа за развитие - убеждението, че интелигентността и способностите могат да се подобряват чрез труд, усилия и обратна връзка. Средното равнище за страните от ОИСР е 69%. Учениците у нас с подобна нагласа постигат с 17 точки повече по природни науки спрямо тези, които приемат интелигентността като почти непроменима характеристика, след като се отчете социално-икономическият им профил.

Проблемите продължават и при организацията на ученето. Около 45% от българските ученици заявяват, че често или много често предварително планират как ще учат, а 47% си задават въпроси върху материала, за да проверят дали са го разбрали. При търсенето на подкрепа резултатите са по-високи - 73% се обръщат към учител, когато имат нужда от помощ, а 74% търсят съдействие от съучениците си при неразбрана задача или тема. И при двата показателя България остава под средните нива за ОИСР, които са съответно 77% и 82%.

ВИЖТЕ КАКВО СЕ ПРОМЕНЯ: Природните науки и географията влязоха в НВО по математика за 10. клас

Министерството на образованието и науката също отчете рязкото понижение на любопитството и упоритостта на учениците. При представянето на резултатите образователният министър проф. Георги Вълчев заяви, че PISA показва натрупани проблеми в българския образователен модел и изисква промени в него. Данните на МОН сочат и друго тревожно измерение на училищната среда - 41% от учениците се оплакват от безредие по време на час, а 48% са пропуснали поне един учебен ден през двете седмици преди теста. Учениците у нас прекарват средно по 2,2 часа дневно с дигитални устройства за развлечение, докато са в училище, при 1,1 часа средно за страните от ОИСР.

В PISA 2025 България участва с 6830 ученици от 211 училища, които представляват приблизително 58 200 български 15-годишни. Международното изследване оценява не запаметяването на учебно съдържание, а способността на учениците да прилагат знанията си при реални задачи в областта на четенето, математиката и природните науки. Именно затова данните за любопитството, постоянството и отношението към училището дават по-широка картина от резултата на един тест. Те показват каква част от младите хора виждат смисъл в ученето и доколко са готови сами да положат усилие, когато пред тях се появи по-труден проблем.