Кой ще управлява съдебната власт: 45 магистрати, партийни номинации и битката за новия ВСС

Изборът на нов Висш съдебен съвет се превръща в най-сериозното кадрово пренареждане на съдебната власт от години - 20 съдии се състезават за шест места, 25 прокурори за четири, а Народното събрание трябва да попълни още 11 позиции с мнозинство от две трети. Зад сухата аритметика стои органът, който решава назначения, повишения, конкурси, атестации, дисциплинарни производства и избора на административни ръководители в системата. Новият състав ще наследи и натрупаните спорове около независимостта, кадровата политика, натовареността и влиянието върху прокуратурата и съдилищата. Затова биографиите са важни, но още по-важно е какъв тип управление представлява всеки кандидат.

ВСС е съставен от 25 членове, като председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд и главният прокурор участват по право. Съдиите избират шестима свои представители, прокурорите четирима, а следователите един. Народното събрание попълва останалите 11 места - шест в Съдийската колегия и пет в Прокурорската. Именно това разпределение принуждава професионалното самоуправление и парламентарния избор да съществуват едновременно и превръща състава на ВСС в пресечна точка между вътрешната воля на магистратите и политическата отговорност на парламента.

Процедурата от парламентарната квота е по-тежка от обикновен кадрови вот. Всеки кандидат трябва да получи две трети от всички народни представители - при 240 депутати това означава най-малко 160 гласа. Гласуването е явно и поименно за всеки кандидат, а при незапълнени места парламентът е длъжен да започне нова процедура в двуседмичен срок. Това практически изключва сценарий, при който една парламентарна сила сама нарежда целия състав, и поставя въпроса за предварителните договорености в центъра на избора.

Обратно броене за съдебната реформа: Големият кадрови капан пред новия ВСС

Преди самото гласуване кандидатите от парламентарната квота минават през проверка на документите, публични концепции и изслушване пред Комисията по правни въпроси. Правилата изискват оценка на професионалните и нравствените качества, независимостта, почтеността, репутацията, управленския опит и вижданията за защита на магистратите от политическо, икономическо, институционално и вътрешносистемно влияние. Професионални организации, университети, неправителствени структури и медии имат право да изпращат становища и въпроси. Всеки сериозен анализ на кандидатите преди тази фаза трябва да различава проверения факт от оценката, дадена от номиниращата организация или политическа сила.

При съдиите надпреварата е особено показателна, защото петима от шестимата избрани от професионалната общност през 2022 г. отново са кандидати. Това са Мария Терзийска, Явор Колев, Васил Петков, Даниела Александрова и Младен Димитров. Шестият победител от 2022 г. - Миглена Тянкова - не фигурира сред сегашните 20 имена. Така изборът през ноември ще представлява и своеобразен повторен вот върху вече изразено доверие, тъй като съставът, избран от магистратите през 2022 г., не встъпи като нов ВСС заради непопълнената парламентарна квота.

Върховните съдилища имат четирима представители сред номинираните. Емилия Василева и Светлана Калинова са съдии във Върховния касационен съд, а Тодор Тодоров и Явор Колев идват от Върховния административен съд. Техният профил носи поглед от най-високото професионално ниво, където се формира и уеднаквява съдебната практика. При подобни кандидатури основният въпрос на изслушването не трябва да бъде познаването на правото, а отношението към кадровата политика, натовареността на долните инстанции, конкурсите и способността да се защитава независимостта на редовия съдия.

Следва силна група от апелативното ниво - Владимир Вълков и Стефан Илиев от Апелативния съд в София и Васил Петков от Военно-апелативния съд. Вълков има и предишен опит като участник в процедурата от 2022 г., когато не попадна сред шестимата избрани, а впоследствие изборът беше предмет на оспорване. Петков е сред победителите от същия вот и сега влиза с вече измерена подкрепа от колегите си. При тези три кандидатури ще бъде интересно доколко апелативният поглед ще се превърне в конкретни решения за кариерното развитие и баланса между големите съдилища и структурите извън София.

На окръжно и градско ниво стоят Весела Евстатиева, заместник-председател на Окръжния съд в Пловдив, Красимир Мазгалов, заместник-председател на Софийския градски съд, Мария Терзийска, заместник-председател на Окръжния съд във Варна, Надя Пеловска-Дилкова, председател на Окръжния съд във Враца, и Стою Згуров от Софийския градски съд. Това е групата, която най-пряко познава ежедневното управление на големи съдилища, разпределението на дела, кадровия дефицит и натоварването на съставите. Терзийска носи допълнителна политическа тежест единствено в професионалния смисъл на думата - през 2022 г. колегите ѝ вече я избраха за ВСС. При останалите вотът ще покаже дали съдиите търсят ново представителство или предпочитат административно разпознаваеми фигури.

Административното правосъдие е представено от Васил Пеловски от Административния съд във Варна, Веселка Златева-Кожухарова, председател на Административния съд в Пазарджик, и Красимира Милачкова от Административен съд София-град. Тяхното присъствие е съществено, защото управлението на съдебната система не се изчерпва с гражданския и наказателния процес. Административните съдилища разглеждат спорове между гражданите, бизнеса и държавната власт и натрупват пряк опит с качеството на администрацията. Този тип професионален профил дава различна перспектива към независимостта и институционалния натиск.

От районните съдилища идват Албена Момчилова от Софийския районен съд, Асен Цветанов, председател на Районния съд в Раднево, Даниела Александрова, заместник-председател на Софийския районен съд, Младен Димитров, председател на Районния съд във Велико Търново, и Роман Николов от Районния съд в Брезник. Тази група има едно естествено предимство - районното ниво понася огромна част от ежедневния поток от дела и кадровите проблеми на системата. Александрова и Димитров вече спечелиха професионалния вот през 2022 г., което им дава проверима предишна подкрепа. За Момчилова, Цветанов и Николов предстоящата кампания ще покаже дали по-малките и първоинстанционните структури успяват да организират собствен вот срещу кандидатите от върховните и апелативните съдилища.

Нови имена в битката за ВСС: Съдии от цялата страна издигнаха своите кандидати

Съдийската листа има едно видимо предимство - институционално разнообразие. Сред 20-те има върховни, апелативни, окръжни, административни и районни съдии, както и редови магистрати и административни ръководители. Това намалява риска професионалният вот да бъде сведен до състезание само между ръководителите на най-големите структури. Слабата страна е друга - до публикуването и прочита на всички концепции не е коректно имената да се делят предварително на независими, реформаторски или системни само според съда, от който идват.

При прокурорите картината е различна. За едва четири места са номинирани 25 души, а 13 от тях работят във Върховната касационна прокуратура или в апелативни прокуратури. В списъка присъстват и редица настоящи административни ръководители и техни заместници, докато от районно ниво има само един кандидат - Пламен Петков от Софийската районна прокуратура. Това прави надпреварата чувствително по-силно ориентирана към горните етажи на държавното обвинение.

Петимата кандидати от Върховната касационна прокуратура са Маринела Тотева, Красимира Филипова, Атанас Гебрев, Иванка Которова и Сийка Милева. Филипова влиза в изборите с най-силния измерим резултат от предишната процедура - през 2022 г. тя получи 756 гласа и беше избрана още на първия тур. В професионалната ѝ биография стои и период като заместник на главния прокурор, поради което изслушването ѝ неизбежно ще постави въпроси за отношенията между ВСС и ръководството на прокуратурата. Милева е добре познато публично лице от времето на специализираната прокуратура и като говорител при мандата на Иван Гешев, което също превръща нейната кандидатура в тест за отношението на прокурорите към предишния модел на управление.

Маринела Тотева има продължителен прокурорски стаж и опит във върховната прокуратура, включително ръководни функции. Атанас Гебрев има кариера и като военен съдия преди преминаването си в прокуратурата, което го отличава от кандидатите с изцяло прокурорски професионален път. Иванка Которова носи десетилетия стаж и опит в международното сътрудничество. При тези три имена най-същественият въпрос е дали професионалната експертиза от върховното ниво ще бъде съчетана с готовност за контрол върху самата прокурорска йерархия.

Осем са кандидатите от апелативно ниво - Даниела Попова, Пламен Евгениев и Ивайло Ангелов от София, Тодор Деянов и Добринка Калчева от Пловдив, Милена Гамозова от Варна, Йовита Григорова от Бургас и Димитър Лещаков от Велико Търново. Калчева е второто име от тази група с пряк мандат на доверие от 2022 г., когато получи 602 гласа и беше избрана за ВСС. Даниела Попова и Ивайло Ангелов носят професионален опит от системата на специализираното наказателно правосъдие, а Пламен Евгениев е преминал и през прокурорска, и през съдийска работа. Тодор Деянов, Милена Гамозова, Йовита Григорова и Димитър Лещаков представляват силното регионално апелативно ядро извън столицата.

Йовита Григорова е сред най-разпознаваемите регионални кандидатури. Тя има над три десетилетия юридически стаж и е заместник-ръководител на Апелативната прокуратура в Бургас, като зад номинацията ѝ стои подкрепа от магистрати в апелативния район. Тази подкрепа има значение, защото изборът е пряк и способността на един кандидат да мобилизира няколко прокуратури извън собствената си структура тежи повече от публичната известност. Срещу този актив стои силната вътрешнорегионална конкуренция, тъй като Бургас излъчва още няколко сериозни претенденти.

Трети бургаски прокурор влиза в битката за ВСС - номинираха Йовита Григорова

Георги Чинев, Благовест Вангелов и Дарин Христов формират другата бургаска линия в изборите. Чинев е административен ръководител на Окръжната прокуратура в Бургас и кандидатурата му получи подписите на 61 прокурори, което е сред най-видимите демонстрации на предварителна професионална подкрепа. Благовест Вангелов беше издигнат от 18 свои колеги, а Дарин Христов от 25, като двамата дори взаимно са подкрепили номинациите си. Големият въпрос за Бургас е дали тази концентрация на силни имена ще произведе представител във ВСС или ще разпредели регионалния вот между прекалено много кандидати.

Силен бургаски кандидат за ВСС: 61 прокурори номинираха Георги Чинев

Дарин Христов е вторият бургаски кандидат за ВСС, подкрепиха го 25 прокурори

Благовест Вангелов влиза в битката за ВСС

Третият избран през 2022 г., който отново влиза в състезанието, е Владимир Николов от Окръжната прокуратура в Плевен. Преди четири години той събра 655 гласа, вторият резултат на първия тур след Красимира Филипова. Оттогава професионалната му позиция придоби различен оттенък заради публичното напрежение с ръководството на прокуратурата и кадрови спорове около административния му статут. Така Николов влиза едновременно с доказана електорална база и с биография, върху която прокурорите ще дадат оценка след конфликтен период в системата.

Сред останалите кандидати Десислава Петрова е заместник-ръководител на Софийската градска прокуратура и съчетава практически, управленски и академичен профил. Радослав Градев ръководи Окръжната прокуратура в Русе, Христо Анчев е начело на Военно-окръжната прокуратура в Пловдив, а Атанас Илиев е заместник-ръководител на Окръжната прокуратура в Смолян. Марина Ненкова и Иван Тасков идват от Софийската градска прокуратура. Тази група предлага управленски опит от различни нива, но при всеки административен ръководител стои един и същ въпрос - дали като член на ВСС ще контролира йерархията, в която е изградил кариерата си, или ще възпроизведе нейните зависимости.

Ивайло Илиев от Окръжната прокуратура в Кюстендил има профил, който се различава от традиционната вътрешна кариера. Той е работил като европейски делегиран прокурор и има опит в Eurojust, включително по организирана престъпност и киберпрестъпност. Пламен Петков от Софийската районна прокуратура е единственият кандидат от районното прокурорско ниво и участваше и в надпреварата през 2022 г. Тези две кандидатури дават на прокурорския вот алтернатива между международна перспектива и поглед от най-ниското структурно ниво на прокуратурата.

Другите имена допълват тази картина - Тодор Деянов има опит и като съдия, и като прокурор и е заемал административни позиции, Милена Гамозова влиза с подкрепа от Североизточна България, а Димитър Лещаков носи дълъг стаж в апелативната прокуратура във Велико Търново. Даниела Попова има продължителен управленски опит, Пламен Евгениев е единственият от 25-те, издигнал сам кандидатурата си, а Ивайло Ангелов е работил на високи позиции в специализираните структури преди закриването им. Кандидатите са достатъчно различни, за да не се говори за единен прокурорски лагер. Списъкът по-скоро показва състезание между върховна и апелативна номенклатура, регионални центрове, бивши победители и отделни кандидати с критична или международна професионална биография.

Парламентарната квота отваря съвсем друг фронт. Инициативните предложения от граждански, професионални и академични организации сами по себе си не превръщат дадено лице в кандидат - това става едва след внасяне на номинацията от народен представител или група депутати. Към вечерта на 9 септември 2026 г. публично потвърдени са пакетите на „Прогресивна България“ с 11 имена и на „Продължаваме Промяната“ със седем. „Да, България“ ден по-рано даде политически мандат за три кандидатури, които се припокриват с част от предложенията на ПП - Андрей Янкулов, Таня Радуловска-Мадамжиева и Емил Дечев.

Тук е необходима една уговорка за пълнотата на списъка. Правилата дават на Народното събрание до три работни дни за публикуване на внесените кандидатури и документите към тях. Затова липсата на име в публичния регистър в последните часове на 9 септември не доказва липса на подадени документи от друга парламентарна група. Не знам дали след последната публична проверка са постъпили други номинации, които все още не са публикувани.

„Прогресивна България“ предлага за Съдийската колегия Силвия Цанова, Калин Баталски, Иван Ранчев, Петьо Славов, Михаил Малчев и доц. д-р Анета Антонова. Цанова и Славов са адвокати, Баталски е председател на Окръжния съд в Перник, Ранчев е наказателен съдия в Апелативния съд в Пловдив и преподавател, а Малчев е съдия в Апелативния съд в София и също има преподавателска дейност. Антонова е университетски преподавател по търговско право и носи академичен и частноправен профил, различен от този на кадровия магистрат. Шестицата показва търсено съчетание между действащи съдии, адвокатура и университетска експертиза.

По-интересен е подборът на „Прогресивна България“ за Прокурорската колегия - проф. д-р Екатерина Салкова Гетова, Иван Калибацев, Милена Карагьозова, Стефан Милев и Красимир Комсалов. Гетова е преподавател по наказателноправни науки, а останалите четирима са съдии - Калибацев в Районния съд в Пловдив, Карагьозова като заместник-председател на Окръжния съд във Велико Търново, Милев в Софийския градски съд и Комсалов като председател на Окръжния съд в Пазарджик. Тоест в тази петорка няма действащ прокурор. Законът допуска подобен избор от парламентарната квота, но политическият сигнал е отчетлив - партията търси управление на Прокурорската колегия през външен спрямо прокурорската йерархия професионален поглед.

Този модел има силна и слаба страна. Съдия или академичен юрист няма кариерна зависимост от административната пирамида на прокуратурата и би могъл да гледа по-дистанцирано на нейните кадрови решения. Същият човек не познава отвътре ежедневното разпределение на прокурорската работа в степента на магистрат с десетилетия в системата на държавното обвинение. Именно затова Калибацев, Карагьозова, Милев и Комсалов трябва да отговорят подробно защо кандидатстват точно за Прокурорската, а не за Съдийската колегия.

„Продължаваме Промяната“ предлага Андрей Янкулов, проф. д-р Веселин Вучков и Емил Дечев за Прокурорската колегия. Янкулов е бивш прокурор от Софийската районна и Софийската градска прокуратура, след това адвокат и експерт на Антикорупционния фонд, а през 2026 г. заемаше постовете вицепремиер и министър на правосъдието в служебен кабинет. Веселин Вучков е бивш следовател, професор по наказателнопроцесуално право, бивш заместник-министър и министър на вътрешните работи. Емил Дечев има дълга кариера като наказателен съдия, работил е като заместник-министър на правосъдието и министър на вътрешните работи.

И при тази тройка няма действащ прокурор. Разликата спрямо „Прогресивна България“ е, че Янкулов има пряк прокурорски опит, Вучков идва от следствието и академичната наказателноправна общност, а Дечев от наказателното правораздаване. Това оформя видима тенденция в публично обявените парламентарни номинации - политическите сили, които първи внесоха кандидатите си, не поверяват Прокурорската колегия на хора от настоящата висша прокурорска йерархия. Ако този подход получи 160 гласа, парламентарната квота би действала като външен коректив спрямо четиримата представители, избрани пряко от прокурорите.

За Съдийската колегия ПП предлага Таня Радуловска-Мадамжиева, Евгений Стайков, Светлозар Георгиев и доц. д-р Васил Пандов. Радуловска има близо две десетилетия професионален път между съда, адвокатурата, Съюза на съдиите и Министерството на правосъдието. Евгений Стайков носи най-тежкия управленски опит в тази четворка - бил е председател на Софийския градски съд, дългогодишен председател на Софийския апелативен съд, член на ВСС в периода 2003 - 2007 г., а до пенсионирането си през 2026 г. заместник-председател на ВКС и ръководител на Търговската колегия. Неговото предимство е институционалната памет, а въпросът към него е дали опитът от предишен модел на ВСС ще произведе различен тип кадрово управление сега.

Светлозар Георгиев е съдия от 1995 г., преминал през ръководни позиции във военния, районния и окръжния съд във Варна. Срещу него през 2017 г. е водено наказателно производство, но той е оправдан на трите съдебни инстанции и впоследствие печели обезщетение срещу прокуратурата за неоснователното преследване. Този факт не трябва да се представя като петно върху кандидатурата, защото съдебният резултат е оправдателен. За ВСС историята е релевантна по друга причина - тя дава на Георгиев личен институционален опит с натиска, наказателното преследване и механизмите за защита на магистрат.

Васил Пандов е най-политически разпознаваемото име от съдийския пакет на ПП. Той е доцент по международно частно право в Софийския университет, има специализация в Кеймбридж и е бил народен представител, председател на Надзорния съвет на НЗОК и началник на кабинет в Министерството на здравеопазването. Академичната подготовка покрива една част от профила, но депутатската му биография поставя по-висока летва пред доказването на дистанция от партийното влияние. При него изслушването за независимостта ще тежи не по-малко от чисто юридическата квалификация.

Решението на „Да, България“ да подкрепи Андрей Янкулов, Таня Радуловска-Мадамжиева и Емил Дечев е политически важно заради припокриването с избора на ПП. Това не създава три допълнителни кандидати, а очертава първите имена с подкрепа от повече от една политическа среда. При изискване от 160 гласа всяка подобна пресечна точка има по-голяма стойност от номинация, подкрепяна само от една парламентарна група. Тя не гарантира избор, но показва откъде би започнало изграждането на по-широко мнозинство.

„Прогресивна България“ заяви, че води разговори за подкрепа с политическите сили, но изключва ГЕРБ-СДС и ДПС. Това решение стеснява полето за събиране на необходимите две трети и превръща всяко гласуване в отделен тест за парламентарната аритметика. Номинационният пакет сам по себе си няма стойност без 160 гласа в пленарната зала. Ако подобно мнозинство не бъде постигнато, законовият механизъм връща незаетите позиции в нова процедура.

Най-важното при оценката на всички парламентарни кандидати не е дали някога са били министри, заместник-министри, адвокати, съдии или партийно разпознаваеми лица. Въпросът е дали конкретната им биография създава зависимости, конфликт на интереси или обратното - доказателства за способност да се противопоставят на натиск. Бивш пост в изпълнителната власт не е автоматична пречка, както и дълга магистратска кариера не е автоматична гаранция за независимост. Именно публичното изслушване трябва да извади отношенията им с политически центрове, административни ръководители, професионални организации и предишни кадрови решения.

При професионалната прокурорска квота анализът сочи друг риск - твърде силно представителство на върховното и апелативното ниво. При съдийската квота разпределението между инстанциите е по-балансирано и редовите магистрати имат по-осезаемо присъствие. Силната регионална конкуренция в прокуратурата, особено в Бургас, създава условия за разпиляване на организиран вот, докато кандидатите с национална мрежа от подкрепа имат естествено предимство. Резултатите от 2022 г. показват и нещо друго - Красимира Филипова, Владимир Николов и Добринка Калчева вече са доказали способност да събират стотици гласове и през 2026 г. останалите кандидати ще трябва да преодолеят тази начална позиция.

При съдиите същото важи за Мария Терзийска, Явор Колев, Васил Петков, Даниела Александрова и Младен Димитров. Петима от шестимата победители от предишния вот отново застават пред колегите си, което превръща резултата в рядко срещан тест за устойчивост на професионалното доверие през период от четири години. Ако значителна част от тях отново бъдат избрани, професионалната общност ще даде силен знак за приемственост. Ако бъдат изместени от новите кандидати, вотът ще покаже ясно търсене на различно представителство.

Календарът вече е фиксиран от ВСС. Прокурорите ще проведат първата част на общото си събрание на 17 октомври, а гласуването за четиримата представители е на 24 октомври 2026 г. Съдиите ще изслушат кандидатите на 31 октомври и ще гласуват за шестимата си представители на 7 ноември, а следователите ще проведат събранието си на 14 ноември и избора на 21 ноември. Преди тези дати предстоят решенията по допустимостта, публикуването на пълните кадрови досиета и концепции, а в парламента - проверката, публичните профили, изслушванията и търсенето на 160 гласа за всяко от 11-те места.