САЩ описаха поне 4 руски атаки срещу България

България фигурира сред държавите от Източния фланг на НАТО, засегнати от поне четири руски хибридни операции или кампании през последните години, показва доклад на Изследователската служба на Конгреса на САЩ, публикуван на 11 август 2026 г. под номер R49134. Документът разглежда саботажи, кибератаки, политическо и информационно влияние, смущения в навигационни системи и други действия, които американските и европейските власти свързват с Москва. Авторите отделят специални части на Полша, балтийските държави, Румъния и България заради положението им по Източния фланг на Алианса. Изследването не поставя под един знаменател степента на доказаност на всеки отделен случай, а цитира официални оценки, разследвания и анализи с различно равнище на атрибуция.

Докладът стъпва и върху европейски изследвания, според които броят на операциите, свързвани с Русия, расте рязко след пълномащабното нахлуване в Украйна. Анализ на International Centre for Counter-Terrorism и GLOBSEC регистрира 151 известни случая между февруари 2022 г. и февруари 2026 г., сред които саботажи, палежи, опити за взривове и други прикрити операции. Според авторите част от случаите стават публични със значително закъснение, когато разследващите съберат достатъчно доказателства за връзка с Москва. Друго проучване, цитирано от CRS, отчита почти четирикратно увеличение на руските хибридни атаки между 2023 и 2024 г.

Вижте още: Инцидент със самолета на Урсула фон дер Лайен над Пловдив, подозират руска намеса

Една от най-подробно разгледаните теми за България и Румъния е засилващото се заглушаване на GPS сигнали в района на Черно море. CRS посочва, че представители на българското Министерство на отбраната свързват смущенията със системи за радиоелектронна борба, но не посочват официално държавата, която стои зад тях. Американският анализ противопоставя тази позиция на оценката на румънските власти, които открито определят Русия като източник на активно и постоянно заглушаване в района. Именно трудното техническо доказване на произхода на подобни смущения остава един от основните проблеми при официалното им приписване на конкретна държава.

Особен случай е полетът на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен до Пловдив на 31 август 2025 г., около който последваха противоречиви оценки. Екипажът съобщи за проблем с GPS при подхода към летището и премина към инструментална система за кацане, но български институции впоследствие заявиха, че наличните записи не доказват продължително заглушаване на сигнала. Данните на Flightradar24 също не установиха насочено GPS заглушаване към самолета, докато Европейската комисия първоначално съобщи, че е получила информация за предполагаема руска намеса. Заради тези разминавания случаят не следва да се представя като безспорно доказана руска операция.

Другата линия, разглеждана от американските анализатори, е кибернатискът срещу институции и системи в България и Румъния. В документа се посочват атаки срещу правителствени интернет страници и инфраструктура, свързана с изборния процес, като част от по-широката картина на операции в Източна Европа. Европейската служба за външна дейност също отчита изборите като постоянна цел на руските кампании за чуждестранна информационна манипулация и намеса. При този тип операции целта невинаги е техническо превземане на система, а често подкопаване на доверието към институциите и легитимността на изборния процес.

България остава сред държавите, за които европейски и български изследователи от години отчитат висока чувствителност към външно авторитарно влияние и дезинформация. Центърът за изследване на демокрацията посочи преди парламентарните избори на 19 април 2026 г., че страната е под устойчив натиск от руски информационни операции, които се разпространяват и чрез местна мрежа от политически, медийни и онлайн посредници. На изборите „Прогресивна България“ на Румен Радев спечели 44,59% от гласовете и 131 места в 240-членния парламент, сочат окончателните данни на ЦИК. Това даде на формацията самостоятелно парламентарно мнозинство и промени политическата конфигурация в страната.

Американският документ разглежда и влиянието чрез финансови, политически и информационни канали, като поставя България в по-широка европейска група държави, в които са установявани или разследвани опити за руска намеса в политически процеси. Подобни действия включват финансиране, зависимости, контакти с политически представители и разпространение на послания, обслужващи стратегическите интереси на Кремъл. Европейският парламент също е приемал резолюции за предполагаема руска намеса в европейската политика и през 2024 г. изрази тревога за руски опити за влияние върху изборния процес в България. В наличните публични документи не е посочен списък с български политици, за които да е доказано по съдебен ред, че са получавали руски средства, затова подобно твърдение не следва да се отправя към конкретни лица без доказателства.

Още по темата: Експлозията в склада за боеприпаси на ЕМКО край Карнобат е вражески акт?

Сред най-тежките епизоди, свързвани в западни анализи с руската хибридна активност, са експлозиите и пожарите в обекти на българската оръжейна индустрия. CRS обръща внимание на инцидентите в складовете край Карнобат, собственост на компанията ЕМКО на оръжейния търговец Емилиян Гебрев, където имаше тежки произшествия през 2022 и 2023 г. След взрива на 25 юни 2023 г. Окръжна прокуратура - Бургас образува досъдебно производство за унищожаване чрез взрив на имущество със значителна стойност и възложи разследването на екип от следователи. Българската прокуратура не е обявила окончателно публично заключение, което да установява Русия като извършител на този конкретен взрив.

Вижте снимки от мощния взрив в складовете за боеприпаси край Карнобат

Случаите привличат международно внимание и заради предишните атаки срещу Емилиян Гебрев, чието отравяне през 2015 г. беше свързвано от разследващи журналисти и прокуратурата с руски граждани, за които се твърди, че са били свързани с военното разузнаване на Русия. Самият Гебрев многократно е отхвърлял версията за случайно самозапалване при някои от инцидентите в негови обекти и е настоявал държавата да установи причините. Българските разследвания на серията взривове в оръжейни предприятия през последното десетилетие преминаха през различни версии и на отделни етапи прокуратурата проверяваше данни за руска следа. Не всички случаи са приключили с публично обявен окончателен извод за извършител или поръчител.

Вижте още: Взривове разтърсиха завод за боеприпаси на ЕМКО край Трявна

Новият взрив в обект на ЕМКО край тревненското село Белица на 10 август 2026 г. отново върна темата за сигурността на военната индустрия. Огънят и последвалите експлозии унищожиха склад за боеприпаси, наложиха евакуация и оставиха десетки невзривени боеприпаси в района, но жертви и ранени нямаше. Вътрешният министър Иван Демерджиев заяви непосредствено след инцидента, че към онзи момент няма данни за външна намеса, а ЕМКО от своя страна изключи човешка грешка и настоя причината да бъде установена чрез експертизи. По-късно The Telegraph, позовавайки се на западни разузнавателни източници, включи българския случай в публикация за подозирани руски саботажни операции срещу европейската отбранителна индустрия, но това остава разузнавателна версия, а не обявено заключение на българското разследване.

Какви са версиите за взривовете в ЕМКО край Трявна

CRS описва руската хибридна дейност като съчетание от открити и прикрити инструменти, които остават под прага на класическата военна атака. Сред тях са дезинформация, кибератаки, саботажи, политически натиск, икономически средства, нарушения на въздушното пространство и операции чрез посредници. Според американския анализ този модел позволява на организатора да запази дистанция от извършителите и да затрудни официалното приписване на отговорността. Това е причината част от европейските разследвания да продължават години преди да се появят достатъчно данни за обвинение или публична атрибуция.

Докладът отделя внимание на Службата за външно разузнаване на Русия, Федералната служба за сигурност и руското военно разузнаване, известно като ГРУ или ГУ. Според авторите руските структури все по-често работят чрез посредници и лица, които не принадлежат формално към разузнавателните служби, включително членове на криминални мрежи и местни изпълнители, вербувани дистанционно. ICCT и GLOBSEC също посочват подобна практика при част от установените в Европа саботажни операции, което затруднява проследяването на веригата до поръчителя. Американският Конгрес разглежда тези тенденции като въпрос за сигурността на НАТО и за бъдещия американски отговор на хибридните действия срещу европейските съюзници.