Три часа при Путин, но без сделка: Какво носи новият план на Тръмп за Украйна

Над три часа разговори в Кремъл, нов американски мирен план на масата и нито една публично обявена отстъпка от Владимир Путин. Така приключи късно на 5 септември поредната мисия на пратениците на Доналд Тръмп Стив Уиткоф и Джаред Къшнър в Москва. Кремъл определи срещата като изключително полезна, Белият дом я нарече съдържателна, но нито руската, нито американската страна обявиха постигнато споразумение. Това е най-важният факт след снощните разговори - дипломатическият процес е рестартиран, но дистанцията между Москва и Киев остава огромна.

Руският президент е разговарял с Уиткоф и Къшнър в присъствието на своя външнополитически съветник Юрий Ушаков и специалния пратеник Кирил Дмитриев. Според Ушаков американците са изложили няколко идеи за пътища към уреждане на войната, без да бъде разкрито съдържанието им. Путин от своя страна е представил руската оценка за ситуацията на фронта и отново е заявил необходимостта да бъдат премахнати т.нар. първопричини за конфликта. В дипломатическия речник на Кремъл тази формулировка от години включва бъдещия статут на Украйна, НАТО и териториалните претенции на Москва.

Припомнете си във Флагман.бг: Путин заговори за мир с Украйна дни преди срещата с американските пратеници

Срещата е важна и по друга причина. Доналд Тръмп обяви още на 4 септември, че Уиткоф и Къшнър пътуват с нова конкретна идея за прекратяване на войната, но отказа да разкрие детайлите. След Кремъл двамата трябва да пристигнат днес, 6 септември, в Киев за разговор с Володимир Зеленски. Това ще бъде първото им посещение в украинската столица в рамките на мирния процес, въпреки че Уиткоф многократно е разговарял лично с Путин. Именно срещата в Киев трябва да покаже дали американското предложение съдържа елементи, които и двете страни са готови поне да обсъждат.

Първият видим резултат от дипломатическата мисия е ограничено спиране на ударите между двете столици. Путин нареди Москва да не атакува Киев в продължение на три дни, а Зеленски заяви, че Украйна ще се въздържа от удари срещу Москва до края на понеделник. Това не е общо примирие и не обхваща фронтовата линия или останалата територия на двете държави. Докато дипломатите се събираха в Москва, руски удари продължиха в други украински райони и имаше загинали цивилни.

Затова паузата около Киев и Москва трябва да се разглежда по-скоро като коридор за дипломацията, отколкото като начало на прекратяване на огъня. Ако Вашингтон успее да превърне тези три дни в по-широк режим без удари, това ще бъде първият измерим политически резултат. Ако след отпътуването на американските представители въздушната война веднага бъде възстановена в пълен мащаб, жестът ще остане чисто технически. Именно способността да бъде договорено и спазвано ограничено примирие е един от тестовете дали страните изобщо могат да пристъпят към по-голямо споразумение.

Вижте във Флагман.бг: Шефът на ЦРУ вече сондира Москва за среща Тръмп - Путин - Зеленски

Истинският проблем остава територията. Ден преди американците да пристигнат в Москва Кремъл отново заяви, че позицията на Путин не е променена - Украйна трябва да се откаже от членство в НАТО и да предаде целите Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област, които Русия обяви за свои. Москва не контролира изцяло всички тези територии. Така руската оферта предполага Киев да отстъпи и земи, които руската армия не е успяла да завземе след повече от четири години пълномащабна война.

Това е и точката, в която мирните формули на Вашингтон досега се разбиваха. Първоначалният американски проект от 28 точки, излязъл наяве през ноември 2025 г., предвиждаше Украйна да изтегли армията си от частта на Донецка област, която все още контролира, да се откаже от НАТО и да приеме ограничения върху числеността на въоръжените си сили. Русия щеше да получи фактически контрол над целия Донбас, а линията в Запорожка и Херсонска област да бъде замразена приблизително по текущия фронт. Планът съдържаше и постепенно премахване на санкции, връщане на Русия в световната икономика и големи американско-руски бизнес проекти.

Този проект предизвика толкова сериозни възражения в Киев, Европа и дори сред част от американската администрация, че впоследствие беше преработен. Reuters разкри, че първоначалният документ е бил съставен и въз основа на руски дипломатически текст, съдържащ редица отдавнашни искания на Москва. След разговори с Украйна и европейските съюзници девет точки бяха премахнати или изменени. До края на 2025 г. рамката вече беше сведена до около 20 точки и изглеждаше значително по-близо до позициите на Киев.

Флагман.бг писа през март: Зеленски обвини Вашингтон, че обвързва гаранциите за сигурност с предаването на Донбас

В преработената версия Украйна трябваше да запази въоръжени сили от около 800 000 души вместо предложеното по-рано ограничение до 600 000. Предвиждаха се гаранции за сигурност, наподобяващи член 5 на НАТО, международен механизъм за наблюдение на прекратяването на огъня и европейска перспектива за Киев. Две теми останаха практически нерешими - територията и бъдещето на Запорожката атомна електроцентрала. През март Зеленски заяви пред Reuters, че Вашингтон е обвързал окончателните американски гаранции за сигурност с украинско изтегляне от целия Донбас.

Киев отказа тази размяна. Причината е не само политическа или символична. Частта от Донецка област, която остава под украински контрол, включва важни укрепени градове и отбранителни позиции, изграждани с години. От украинска гледна точка доброволното им предаване би преместило руската армия напред без бой и би отслабило отбраната при евентуално ново нападение. Така спорът за Донбас едновременно е спор за граници и спор за това как би изглеждала следващата война, ако мирният договор се провали.

Обществените настроения в Украйна също поставят ясна граница. Проучване на Киевския международен институт по социология от края на юли и началото на август показва, че 60% от анкетираните определят като категорично неприемливо предаването на целия Донбас под руски контрол срещу западни гаранции за сигурност. В същото време 59% биха приели спиране на бойните действия по сегашната линия на фронта, ако Украйна запази юридическата си позиция за окупираните територии и получи сериозно въоръжение и финансова подкрепа. Това очертава реално пространство за компромис - замразяване на фронта е политически по-поносимо от доброволно отстъпване на допълнителна украинска земя.

Точно тук се сблъскват двете основни стратегии. Москва иска договорът да узакони максимална част от нейните военни цели, включително територии, които още не контролира. Киев е по-близо до формула, при която огънят спира там, където са армиите, без Украйна юридически да признава руската собственост върху окупираните райони. За Тръмп задачата е да намери точка между тези две позиции, без споразумението да изглежда като украинска капитулация и без Путин да го представи у дома като отказ от основните цели на войната.

Анализ във Флагман.бг: Москва печели ли време чрез мирните преговори със САЩ

Втората голяма тема са гаранциите за сигурност. През януари САЩ, Украйна и т.нар. Коалиция на желаещите договориха архитектура, която включва американско наблюдение на евентуално примирие, дългосрочно въоръжаване на украинската армия, европейска многонационална сила след прекратяване на бойните действия и обещания за реакция при ново руско нападение. Франция и Великобритания обявиха готовност за военно присъствие след сключване на примирие. Русия продължава да се противопоставя на разполагането на сили на държави от НАТО в Украйна.

Това означава, че истинската сделка не е само срещу колко квадратни километра да бъде спряна войната. Киев иска механизъм, който да направи нова руска инвазия прекалено скъпа или практически неизпълнима. Москва от своя страна търси ограничаване на военната интеграция на Украйна със Запада. Ако САЩ предложат гаранции, които Русия смята за прикрито членство на Киев в НАТО, Кремъл трудно би ги приел. Ако гаранциите бъдат прекалено слаби, Украйна няма причина да се оттегля от укрепени позиции и да поема риска Москва да възстанови армията си и да нападне отново.

Снощният разговор разкри и третия слой на американската стратегия - икономиката. Юрий Ушаков заяви, че Путин, Уиткоф и Къшнър подробно са обсъдили потенциални големи и взаимноизгодни руски-американски проекти. Това не е странична тема. Още в първоначалния американски план присъстваха идеи за постепенно сваляне на санкциите, инвестиции в енергетика, суровини, Арктика, технологии и възстановяване на икономическите отношения между Вашингтон и Москва.

Тук администрацията на Тръмп съчетава морков и тояга. Само пет дни преди срещата американският финансов министър Скот Бесент е заявил на руския си колега Антон Силуанов, че няма да има икономическо облекчение или договори с Москва, докато войната не приключи. Следователно бъдещи инвестиции и санкционно облекчение се използват като потенциална награда за споразумение. Проблемът за Кремъл е, че Вашингтон не контролира сам европейските санкции, европейските замразени руски активи или бъдещото членство на Украйна в ЕС.

Европа затова остава неизбежен участник дори когато не седи в залата на Кремъл. Европейските държави трябва да финансират значителна част от украинската армия след войната, да участват в гаранциите за сигурност и да решат какво се случва с европейските санкции. ЕС вече заяви, че решенията, които засягат европейската сигурност и неговите правомощия, не могат да бъдат договорени без него. Това ограничава възможността Вашингтон и Москва сами да напишат цялото следвоенно устройство.

Има и още една причина Путин да не бърза. Руският президент продължава да твърди, че армията му напредва и че Москва може да постигне военните си цели на бойното поле. Източник, близък до Кремъл, заявява пред Reuters, че руският лидер не вижда възможност за договореност за фронтовата линия, преди Русия да завземе останалата част от Донецка област. Западни военни анализатори оценяват подобен успех до края на годината като малко реалистичен заради бавния темп на настъплението. Самият фронт остава сравнително стабилен, докато двете държави все по-силно пренасят войната във въздуха и дълбоко в тила.

Още във Флагман.бг: Какво би могло да увеличи натиска върху Путин за реални преговори

Това създава опасна преговорна асиметрия. Ако Путин вярва, че времето работи за Русия, той има стимул да разговаря, но не и да отстъпва. Самият процес му позволява да поддържа диалог с Вашингтон, да обсъжда бъдещи икономически отношения и едновременно да продължава военния натиск. За Украйна обратното е също вярно - колкото повече руската армия бъде спряна на фронта и колкото по-скъпи стават ударите по руската икономическа инфраструктура, толкова по-малък е стимулът на Киев да предава територия без бой.

Затова снощните три часа в Кремъл не трябва да бъдат оценявани по дипломатическите определения „полезни“, „конструктивни“ или „съдържателни“. Истинският тест започва днес в Киев. Уиткоф и Къшнър трябва да обяснят на Зеленски какво Путин е готов да приеме и какво Вашингтон иска от Украйна в замяна. Ако американското предложение отново изисква изтегляне от останалия Донбас преди предоставянето на твърди гаранции за сигурност, разликата с предишните кръгове ще бъде малка.

Промяна би имало, ако Москва приеме принципа за спиране на огъня по сегашната линия, ако бъде договорен работещ международен контрол и ако гаранциите за сигурност бъдат отделени от предварителното предаване на украински територии. Друг сигнал за реално движение би бил удължаване на ограничената въздушна пауза и нейното разширяване отвъд Киев и Москва. До този момент няма публични данни Путин да е приел която и да е от тези стъпки. Има единствено възстановен канал между Кремъл, Белия дом и Киев - необходима предпоставка за мир, но все още далеч от самия мир.