6 септември: България празнува Съединението, какво предстои
България отбелязва днес, 6 септември, 141 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия - историческия акт, с който българите променят наложеното след Берлинския конгрес разделение и правят решителна крачка към националното обединение. Денят е официален празник на Република България и тази година се пада в неделя. Затова понеделник, 7 септември, също е неприсъствен ден по силата на Кодекса на труда. Тържества ще има в цялата страна, а центърът на националните чествания традиционно остава Пловдив - градът, в който на 6 септември 1885 г. е провъзгласено Съединението.
Датата идва само седем години след Освобождението. Берлинският договор от 1878 г. разделя българските земи, като на север се оформя Княжество България, а Южна България остава като автономната област Източна Румелия в рамките на Османската империя. През февруари 1885 г. в Пловдив е създаден Българският таен централен революционен комитет с председател Захари Стоянов, който започва подготовка за обединението. В организацията се включват и български офицери, сред които майор Данаил Николаев и майор Райчо Николов.
В нощта срещу 6 септември войски под командването на майор Данаил Николаев и четата на Чардафон Велики влизат в Пловдив и поемат контрола над града. Главният управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич е отстранен, а временното управление провъзгласява Съединението. Княз Александър I Батенберг застава зад извършения акт, въпреки силния международен натиск и липсата на предварителна подкрепа от Великите сили. Само два месеца по-късно младата българска държава трябва да защити обединението си и с оръжие в Сръбско-българската война, която завършва с българска победа.
Най-мащабната официална програма днес е в Пловдив. Честванията започват в 10:00 часа в катедралния храм „Света Богородица“ с тържествен молебен, отслужен от Пловдивския митрополит Николай, след което ще бъдат положени венци пред паметника на Гаврил Кръстевич. В 11:00 часа почит ще бъде отдадена пред паметната плоча на майор Райчо Николов, а в 11:30 часа - пред паметника на Захари Стоянов в Градската градина. В 19:00 часа на площад „Римски стадион“ Комитет „Родолюбие“ ще пресъздаде събитията от 6 септември 1885 г.
В 19:45 часа в зала „Съединение“ на Регионалния исторически музей ще бъде представена изложбата „Съхранената памет за Съединението от 1885 г. в българските музеи, архиви, библиотеки и частни колекции“. Кулминацията е в 20:30 часа на площад „Съединение“, където започва тържествената проверка-заря. Президентът Илияна Йотова ще приеме почетния строй и в 20:45 часа ще произнесе слово. Пловдив отбелязва на 6 септември и своя празник, а общинските музеи, галерии и обектите на „Старинен Пловдив“ отварят с безплатен вход през деня.
В София официалната церемония започва в 11:00 часа пред мавзолея-костница на княз Александър I Батенберг на бул. „Васил Левски“ №81. В програмата участват Националната гвардейска част, вокална формация „Българи“ и актрисата Силвия Лулчева, а слова ще произнесат столичният кмет Васил Терзиев и Марио Мишев от Сдружение „Българска история“. Националният военноисторически музей също посвещава деня на Съединението с тематични турове от 11:00 и 15:00 часа, които проследяват подготовката и събитията от 1885 г. В „Музейко“ от 14:00 часа е предвидена детска работилница, посветена на националните символи.
Вижте във Флагман.бг пълната официална програма на Бургас за Деня на Съединението
Бургас ще започне своите чествания в 10:30 часа на площад „Атанас Сиреков“ пред сградата на Общината. Там тържествено ще бъдат издигнати националният трибагреник, флагът на Европейския съюз и знамето на Бургас. Половин час по-късно, в 11:00 часа, церемонията се премества пред Паметника на 24-ти Черноморски пехотен полк на ул. „Христо Ботев“ №48. Ще бъде отслужена заупокойна молитва за българските воини, загинали при защитата на Съединението в Сръбско-българската война от 1885 г., след което представители на институциите и граждани ще положат венци и цветя.
В 11:30 часа празникът отново се връща на площад „Атанас Сиреков“. Професионален фолклорен ансамбъл „Странджа“ с ръководител Марио Егов ще изнесе празничен концерт за жителите и гостите на града. Програмата следва утвърдената през последните години бургаска традиция - военен ритуал, поклонение пред загиналите и български фолклор в центъра на града. Достъпът до официалните прояви на открито е свободен.
След церемонията празничният ден в Бургас продължава и в Морската градина. От 16:00 до 23:00 часа пред Експозиционен център „Флора“ върви Фестивалът на рибата и виното, а входът е свободен. За 6 септември са предвидени детско представление, шоу със сапунени балони, конкурс за най-добра бургаска рибена чорба, кулинарна демонстрация на италианския готвач Giuseppe Magliaccio, винена дегустация и състезанието „Бързи ръце“. Вечерта ще завърши с концерт на венецуелската формация MAMBO SONG.
Парк „Езеро“ е другата активна точка в Бургас днес. Там продължава Bulgarian Open 2026 - най-големият турнир в календара на Българската диск голф асоциация, който събира състезатели от България и чужбина. Проявата е отворена за зрители и се провежда на първото професионално диск голф игрище в страната. В село Твърдица, което е част от Община Бургас, е насрочен и спортен празник с турнир по борба.
Празничната програма е богата и по останалата част от Южното Черноморие. В Поморие официалните прояви започват сутринта, а от 17:30 часа пред читалище „Просвета 1888“ стартира фестивалът „Вкусовете на България“ с готвачи от Hell’s Kitchen, турския шеф Ришат и гръцкия изпълнител Йорданис Агапитос. От 19:00 часа започва финалът на Фестивала на занаятите с кокили, огнено и акробатично шоу и формация „Войводи“, а между 21:30 и 22:30 часа плаващият фонтан „Окъпан в светлина“ ще направи последното си шоу за сезона. Входът за фестивалните прояви е свободен.
В Созопол 6 септември е последният ден на „Аполония 2026“, като вечерната програма включва театър, кино и концерт на „Фондацията“ от 21:00 часа в Амфитеатъра. В Стария Несебър продължава юбилейното 25-о издание на Националния фестивал на меда „Кирил Киров“. Царево събира хиляди посетители на традиционния Рибен фест на пристанището, където сред основните гости е гръцката звезда Иви Адаму, а финалът включва и дрон шоу. Така празничният 6 септември съчетава историческата памет с един от последните силни туристически уикенди на Южното Черноморие.
За шофьорите в Бургас има и практична промяна. На 6 септември Зелената зона не работи заради официалния празник, а паркирането в Синята зона е безплатно през целия период от 5 до 7 септември. На 7 септември Зелената зона отново ще работи от 11:00 до 20:00 часа. Понеделник остава неприсъствен ден за страната, тъй като тазгодишният Ден на Съединението съвпада с неделя.
Заслужено ще е ако и техните правнуци ядат хурката заради днешните немски геюве и травестити.
Факт.
Факт.
Факт.
След като руско-румънската контраатака при Добрич е отбита, 1-ва конна дивизия на легендарния генерал Иван Колев продължава настъплението. С конницата си ген. Колев дълбоко прониква в тила на противника. Следват боеве при Мустафаачи, Кара Мурад, Мачин и Тулча. Българската армия постепенно изтласква румънско-руските войски на север и продължава настъплението в Румъния. Третата армия достига Дунав, а съюзническите сили развиват настъплението към румънската столица.
На 6 декември 1916 г. Букурещ пада. Български части влизат в града заедно със съюзниците.
Така за около три месеца кампанията преминава от българо-румънската граница, през Добрич и Тутракан, до сърцето на Румъния.
Няма нищо случайно в това, че България и русия са на различни страни в Първата световна: направената в началото на войната декларация на русия, че руската империя трябва да владее над Цариград и Дарданелите и да превърне по този начин Черно море в „руско море“, в България се тълкува като неприкрита заплаха отново да станем руски васал. Има и доказателства за нея: през лятото на 1915 руският посланик в София Алексей Савински, с парите на френския предприемач Деклозиер, се опитва да изкупи не само житната реколта у нас, но и да подкупи политическия ни елит, с цел страната ни насилствено да мине на страната на Антантата. Опитът се проваля.
Вчера ГЕРБ припомни част от тази история в декларация от името на парламентарната си група. В тази декларация имаше две ключови изречения: „Срещу българската армия тогава воюват не само румънски и сръбски части. Срещу нея стоят и войници на руската империя", и „Можеш да бъдеш благодарен за стореното вчера и да защитаваш България, когато интересите се сблъскват днес. Това не е неблагодарност, това е държавност.“
ПП, ДБ и всички партии и организации, които ще подкрепят Гюров-Кандев на президентските избори, могат само да съжаляват, че „изпуснаха момента“, за да направят елегантен намек, че сме готови да защитаваме националния си интерес дори срещу „освободители“.
Защо за такъв намек изобщо трябва да се чака момент, защо трябва да е намек, и особено - защо трябва да бъде еленгантен, е дълъг и тъжен разговор. Той явно няма да се води и в тази кандидат-президентската кампания. По общо съгласие на партиите - и издигналите собствен, и подкрепящите независим кандидат. За да не се разсърдят русофилите. За да не бъде загубен нечий ценен глас. Но най-вече: за да не бъде накърнен нечий политически и икономически интерес.
Век и половина основната хранилка на българските политици и олигарси е руска. Оттам в България никога не е влизало нищо друго, освен тоталитаризъм, коруптивен бизнес и организирана престъпност. По формулата: „Умом Россию не понять/Аршином общим не измерить/У ней особенная стать /В Россию можно только верить.“ Гугълнете го за превод.
Многобройните русофилски настроени избиратели, заради които не трябва да се критикува русия в кандидат-президентската кампания, са приказки за наивници. Ако изборът на 25 октомври директно ще е за Гюров/Кандев, индиректно той ще е за България в НАТО, ЕС и ОИСР; ако е за Йотова:Вълчев, индиректно ще е за русия и Китай против Украйна.
Няма да чуете такъв спор в кампанията! Всичко, свързано с русия, ще е максимално „обрано“ и „калибрирано“. Колко гласа ще докара това на „кандидатите на демократичната общност“, и колко ще им вземе, предстои да видим. Защо ли подозирам, че „тоталът“, както купешки се изразяваше Боко като премиер, ще е отрицателен?
Но ако спонсори-олигарси и/или пиари-учебникари не позволяват дори директен отговор на въпроса „Кой е агресор във войната на русия с Украйна?“ в рамките на кампанията, може поне да се припомнят дати от историята. Следващият шанс на двойката Гюров/Кандев индиректно да се разграничи от русия, е на 14 октомври, Петковден. Тогава, през 1915, русия бомбардира Варна. Бомбардировката е санкционирана лично от император Николай II. 3 крайцера, 3 броненосеца, 6 миноносеца и 5 помощни плавателни съда, обстрелват Варна в продължение на час и 7 минути. Руските кораби се оттеглят, когато две германски подводници ги атакуват с няколко торпеда и улучват един от линейните кораби.
Има и следващ повод за елегантна „русофобия“, но тогава вече ще има избран президент. Ако това ще е Андрей Гюров, в никакъв случай не трябва да го пропуска. Защото е на именния му ден. На 13 декември 1916, Андреевден, който е и патронен празник на руския флот, руски кораби почти изравняват Балчик със земята. Убити са дете, жена и двама мъже, има петима ранени. Православните ни „братя“ ни бомбардират на големи православни празници!
Така че сраженията с „освободителката“ ни не са само на сушата, където ген. Иван Колев попилява рашките. През 1915-1917 русия води истинска морска война срещу България, за да я накаже за ,,измяната’’.
Защо трябва да се припомня историята? Не за да водим войни с мъртвите, а за да не позволим на живите да повторят техните грешки. Историята може и да не се повтаря, но моделите - да. През 1886 русия ни спретна преврат. През 1887 – втори метеж. През 1915 воюва срещу нас. През 1916 руски кораби обстрелваха български градове.
Нито една от трагедиите, които припомних, не е започнала с руски войници на българска територия. Започвала е с убеждението, че България трябва да се съобразява с русия. Руското влияние започва, когато в България се появят достатъчно българи, готови да обявяват чуждия интерес за наш. През 1886 това са били офицерите- русофили. През 1915 – политическите посредници на руската дипломация. През 2026 е премиерът. Дано не и президентът...
Затова през октомври въпросът не е просто кой ще седне в Президентството. Въпросът е каква България ще представлява този президент: България, която сама определя съюзите си, или България, която отново чака да получи разрешение и одобрение от Москва?
България на три прасета