Семейните аптеки питат властта: Кой прибира милиардите за лекарства?

Повече от половината аптеки в България са семейни, но до тях стигат едва 27,3% от публичния ресурс за реимбурсирани лекарства. Това твърди Инициативният комитет от магистър-фармацевти, който настоява властта да обясни как ще гарантира оцеляването на независимите аптеки и достъпа на пациентите до медикаменти. Според организацията 51,7% от всички аптеки в страната и над 52% от работещите с НЗОК попадат в категорията на семейните, докато аптечните вериги усвояват значително по-голям дял от средствата. Фармацевтите определят това като сериозен дисбаланс, който според тях трябва да бъде поставен в центъра на дебата за лекарствената политика.

Фармацевти вече предупредиха депутатите: Без устойчиви аптеки няма достъпно здравеопазване

Новата позиция идва на фона на промени, които могат да засегнат начина, по който държавата управлява цените, реимбурсирането и контрола върху лекарствата. Обсъжда се административно обединяване на няколко структури в здравната система, сред които Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти. В публичното пространство бъдещата структура вече е определяна като „мега агенция“, но магистър-фармацевтите предупреждават, че спорът не трябва да се свежда единствено до имена и административни схеми. Те искат предварително да бъде ясно как всяка промяна ще се отрази на пациентите, лекарствените дефицити и аптечната мрежа.

Темата е пряко свързана и с бюджета на НЗОК за 2026 г., който Народното събрание прие на 22 юли. Общият размер на приходите и трансферите по бюджета на Касата е над 5,25 млрд. евро. Към началото на септември публичните данни на НЗОК показват 2447 договора с аптеки в страната. Публичният портал обаче не дава разбивка, която сама по себе си да потвърди каква част от тях са семейни аптеки и каква част принадлежат към вериги, затова процентите 51,7 и 27,3 следва да бъдат разглеждани като данни, представени от Инициативния комитет.

Българите доплащат милиони за лекарства, при хронични заболявания сметката расте сериозно

От комитета настояват фармацевтичната грижа да бъде призната като здравна дейност, трудът на магистър-фармацевтите да получи по-адекватно заплащане, а отношенията между независимите аптеки и НЗОК да бъдат преразгледани. Според тях малките обекти имат особено важна роля извън големите градове, където в редица населени места аптеката е сред малкото останали звена от здравната система. Именно затова те поставят въпроса дали сегашното разпределение на публичния ресурс стимулира достатъчно поддържането на аптеки там, където оборотите са по-ниски, но обществената необходимост е голяма.

Бюджетът на НЗОК за 2026 г. мина през здравната комисия с ключови промени при лекарствата

България вече има приета Национална здравна стратегия 2030, в която отделна политика е посветена на подобряването на достъпа до лекарства и медицински изделия. Документът предвижда по-устойчива лекарствена политика, намаляване на доплащането от пациентите и по-добра координация между контролните органи. Въпросът на семейните аптеки обаче е как тези цели ще бъдат превърнати в конкретни решения при сегашните промени в НЗОК и лекарствената регулация.

Инициативният комитет настоява в обсъжданията да бъдат включени Министерството на здравеопазването, НЗОК, съсловните и пациентските организации, научната общност и представители на семейните аптеки. Фармацевтите искат публична оценка как планираните структурни промени ще влияят върху достъпа до лечение, недостига на медикаменти и разпределението на средствата. Според тях отговорът трябва да дойде преди окончателното пренареждане на институциите, които управляват лекарствената политика.