Буря в парламента заради Лайпциг: ГЕРБ и ДБ искат КСНС, питат защо МВнР не назова Русия

Напрежението около руския опит за саботаж, за който Германия съобщи след разследването на случая на летището Лайпциг/Хале, се пренесе в българския парламент. ГЕРБ-СДС и „Демократична България“ поискаха президентът Илияна Йотова да свика Консултативния съвет за национална сигурност и атакуваха реакцията на изпълнителната власт. Основният им въпрос е защо Министерството на външните работи изразява солидарност с Германия, но не посочва Русия като държавата, която според германското правителство стои зад операцията. „Възраждане“ зае различна позиция и насочи разговора към вътрешнополитическата ситуация в Германия.

Германското правителство официално обяви на 1 септември, че приема Русия за извършител на хибридната атака в Лайпциг. Става дума за дрон с експлозив, открит на летището Лайпциг/Хале в началото на август, като случаят беше разследван в продължение на близо месец. Външният министър Йохан Вадефул заяви, че Берлин разглежда инцидента като част от поредица руски опити за саботаж, дестабилизация, заплахи и дезинформация в Европа. Москва отхвърля германската версия, а Владимир Путин заяви, че доказателствата по случая са били подхвърлени.

ГЕРБ ВЕЧЕ ПОИСКА КСНС ЗАРАДИ ЛАЙПЦИГ: ВИЖТЕ КАК ОТГОВОРИ МВНР

От ГЕРБ първи повдигнаха темата в Народното събрание. Бившият външен министър Георг Георгиев заяви, че става дума за опит за атака срещу Германия - държава от Европейския съюз, съюзник на България в НАТО и един от водещите ни политически и икономически партньори. Според него София трябва ясно да заяви позицията си, след като Берлин вече официално е посочил Русия. Георгиев постави и въпроса как България би очаквала солидарност от партньорите си при криза, ако самата тя избягва ясни реакции при атаки срещу тях.

Междувременно Министерството на външните работи разпространи позиция, според която България е солидарна с Германия след хибридната атака в Лайпциг. От ведомството определиха подобни действия срещу партньори и съюзници като неприемливи и заявиха подкрепа за координирани действия срещу хибридните заплахи. В съобщението обаче Русия не е посочена поименно. Именно това се превърна в новата линия на политическия спор.

Христо Гаджев от ГЕРБ заяви, че позицията не дава отговор кой стои зад атаката, въпреки официалната атрибуция на германското правителство. Той настоя президентът да събере КСНС, на който службите да представят информацията си за рисковете пред страната. Според ГЕРБ темата не се изчерпва с един дрон в Германия, а трябва да се разглежда заедно с останалите инциденти и хибридни заплахи в Европа. От партията искат въпросът да бъде изяснен преди предстоящата предизборна кампания у нас.

ДБ И ПРЕДИ ПОИСКА ЙОТОВА ДА СВИКА КСНС ЗАРАДИ РИСКОВЕТЕ ПРЕД БЪЛГАРИЯ

Малко по-късно сходно искане отправиха Ивайло Мирчев, Атанас Атанасов и Божидар Божанов от „Демократична България“. Мирчев атакува директно формулировката на МВнР, като заяви, че в нея липсва най-същественият елемент - кой е посочен от Германия като отговорен за атаката. Депутатът твърди, че България е единствената държава сред партньорите, която в реакцията си не споменава Русия, но това негово твърдение е политическа оценка и не е независимо потвърдено чрез сравнение на позициите на всички съюзници. Според Мирчев поведението на правителството представлява „снижаване“ по отношение на Москва.

ДБ разшири критиките и към състоянието на българските служби за сигурност. Атанас Атанасов постави въпроса за доверието между българските служби и партньорските структури в ЕС и НАТО, а Божидар Божанов атакува подготвяни промени в ДАНС. По думите му предложенията дават прекомерни кадрови правомощия на ръководството на агенцията и не съдържат достатъчно гаранции за професионализъм и почтеност. Така искането за КСНС вече обхваща не само Лайпциг, но и по-широката готовност на България да реагира при хибридни и военни заплахи.

ДРОНЪТ КРАЙ КАРДАМ ВЕЧЕ ПОСТАВИ ПОД ВЪПРОС ЗАЩИТАТА НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗДУШНО ПРОСТРАНСТВО

От „Възраждане“ погледнаха към случая от друга посока. Формацията свърза германските действия с предстоящия политически вот в страната и изрази очакване, че при успех на техни партньори курсът на Берлин може да бъде променен. Така в рамките на няколко часа в парламента се оформиха две коренно различни интерпретации - ГЕРБ и ДБ настояват за по-твърда позиция към Русия, докато „Възраждане“ поставя под съмнение дългосрочността на сегашната германска линия.

Самата Германия вече премина от политически заявления към конкретни действия. Берлин обяви, че руското генерално консулство в Бон ще бъде закрито на 18 септември, договорът за Руския дом в Берлин ще бъде прекратен, а Германия ще предложи в ЕС допълнителни санкции срещу руски лица, свързвани с хибридни операции. Предвиждат се по-строг контрол при влизане на руски граждани, допълнителен натиск срещу т.нар. руски сенчест флот и нови мерки в разузнавателната сфера. Руският посланик в Германия също беше привикан от властите.

В София спорът вече не е дали България е изразила солидарност с Германия - такава позиция има. Разделителната линия е дали тя е достатъчно ясна, след като германското правителство директно посочи Русия като извършител. ГЕРБ и ДБ настояват отговорът да бъде даден и на най-високо институционално ниво чрез КСНС. Към момента президентът Илияна Йотова не е обявила решение за свикването му.