Марин Киров: Почистихме реките и деретата до Резово, но опасността не е отминала
Всички речни корита и дерета от Лозенец през Царево, Ахтопол, Варвара и Синеморец до Резово вече са почистени, но няма как да бъдем абсолютно спокойни, каза кметът Марин Киров.
Близо три години след наводнението от 5 септември 2023 г., при което загинаха четирима души, той даде интервю за "Тази сутрин" по бТВ.
Според него корекцията на река Черна е най-важният незавършен проект за превенция. Реката събира значителна част от водите, идващи от Странджа, и преминава през една от най-уязвимите части на Царево, поясни той. Общината вече е готова с процедура за инженеринг на проекта, но изпълнението му изисква държавно финансиране.
Само преди дни: Царево обяви готовност за корекцията на река Черна и нови инфраструктурни проекти
Първият голям потоп през септември 2023 г. разруши мостове, пътища и десетки обекти по Южното Черноморие, а придошлата вода отне четири човешки живота. Данните за количеството валежи непосредствено след бедствието бяха ужасяващи. Местните власти тогава съобщиха за над 300 литра в отделни части на общината. Щетите бяха оценени на приблизително 42 млн. лева. Стихията унищожи седем моста, а други съоръжения останаха компрометирани и впоследствие трябваше да бъдат изградени наново.
Припомнете си хронологията на бедствието от 2023 г.: Как водата за минути потопи община Царево
Само две години по-късно регионът отново бе поставен на изпитание. На 3 октомври 2025 г. в района на село Изгрев бяха отчетени над 410 литра дъжд на квадратен метър за няколко часа, а в самия град Царево количеството достигна около 225 литра. Човешки жертви нямаше, въпреки че валежът в отделни точки бе по-интензивен от този през 2023 г. Марин Киров отдава по-малките поражения на ранното предупреждение, предварителното почистване на рисковите участъци и новата инфраструктура, изградена след първото бедствие.
Разликата се вижда и във финансовата равносметка. Докато пораженията от 2023 г. достигнаха около 42 млн. лева, след наводнението през 2025 г. оценката бе за близо 7 млн. лева. Възстановените мостове издържаха на огромното количество вода, а двете язовирни стени над Лозенец, разрушени при първото бедствие, вече бяха възстановени. След второто наводнение държавата отпусна и ресурс, който позволи за първи път тежка техника да влезе за цялостно почистване на речни корита и дерета извън обичайните сезонни дейности на общината.
След бедствието експерти от МОСВ обследваха реките, сухите дерета и критичните точки в община Царево
Почистването вече обхваща Лозенец, Арапя, Царево, Ахтопол, Варвара, Синеморец и населените места на юг до Резово. Според Киров общинските екипи са работили и в територии, които са държавна собственост, защото водата не се съобразява с административните граници на имотите. Преди и след туристическия сезон традиционно се премахват клони, дървета, храсти, автомобилни гуми и други отпадъци, които при порой могат да образуват тапи. По-сериозните корекции на речните легла обаче изискват средства, с които малка морска община не разполага самостоятелно, споделя градоначалникът.
Важни са хората, важно е да няма жертви, добави той.
След 2023 г. има промяна и в начина за предупреждение на населението. По време на първия потоп BG-ALERT все още не работеше в сегашния си обхват и местната власт разчиташе на собствени канали, медиите и социалните мрежи. Днес общините имат достъп до системата и могат да изпращат съобщения директно до телефоните на хората при опасност от наводнение, пожар или друго бедствие.
Марин Киров посочи, че приемането на Общия устройствен план е в интерес едновременно на общината, инвеститорите и природозащитните организации, защото липсата на единна рамка води до строителство на отделни парчета. По думите му в момента се реализират вече влезли в сила разрешения, без цялостна визия за развитието на крайбрежието. В Синеморец например има шест действащи разрешения за строеж и те ще бъдат изпълнени, въпреки че част от терените през годините са били предмет на обществени спорове. Киров смята, че именно ОУП трябва да въведе ясни дългосрочни правила, съобразени с „Натура 2000“, защитените територии и природните местообитания.
Подобни проблеми има и в района на Арапя, където урегулирани имоти с вече изградени хотели и къщи са до земеделски земи. След последното бедствие общината е установила над 100 незаконни обекта, сред които бунгала, каравани с навеси и други постройки.
Според Киров Общият устройствен план трябва да очертае ясна граница между допустимото строителство и зоните, които подлежат на защита.
Защо като има сигнали за незаконни строителство в циганските махали кметът не действа навреме да ги събори или преустанови строенето? Чакаме да ги заселят и след това да започнат да ги събарят. Малко ли ни е последната глоба за ститици хиляди евро от съда на ЕС за събаряне точно на циганските незаконни строителства? Ще глобят ли техници от Енергото и ВиК за незаконното им свързване. Естествено всички глоби и сметки са от нашите данъци.