Исландия затвори вратата към ЕС: 52,5% казаха „не“ на нови преговори
Исландия дръпна ръчната по пътя към Европейския съюз - 52,5% от участвалите в референдума отхвърлиха възобновяването на преговорите за членство, докато 47,5% подкрепиха нов разговор с Брюксел. Исландската обществена телевизия RÚV обяви, че разликата вече не може да бъде преодоляна при оставащите за преброяване бюлетини, а Reuters съобщи, че страната е отхвърлила инициативата на правителството. Вотът не беше пряко решение за членство в ЕС, а само за подновяване на спряната преди повече от десетилетие процедура. При победа на лагера „да“ евентуалните договорени условия трябваше впоследствие да бъдат подложени на втори референдум.
Исландия готвеше вот за пътя си към ЕС: Риболовът се оказа една от големите разделителни линии
Резултатът разкри и ясно географско разделение. Двата избирателни района в Рейкявик дадоха преднина на привържениците на преговорите - в северната част на столицата „да“ достигна 57,5%, а в южната 54,5%. Извън столицата картината беше различна. В Южния избирателен район противниците на новите преговори достигнаха около 60%, а сходна тенденция се очерта и в други части на страната. Именно по-силният евроскептицизъм извън Рейкявик обърна първоначалното предимство на лагера „да“ в хода на преброяването.
В центъра на кампанията отново застана риболовът - сектор, който в Исландия има не само огромна икономическа стойност, но и почти статут на въпрос за национален суверенитет. Противниците на членството предупреждаваха, че общата политика на ЕС в областта на рибарството може да ограничи контрола на Рейкявик върху собствените му води и квоти. Към това се добавиха опасенията от прехвърляне на правомощия към европейските институции и загуба на част от самостоятелността при вземането на решения. Тези аргументи се оказаха особено силни в районите извън столицата.
Лагерът „да“ защитаваше противоположна теза. Според поддръжниците на преговорите по-тясното обвързване с ЕС би дало на Исландия по-силен глас при европейските решения, допълнителна икономическа стабилност и перспектива за решение на проблемите, свързани с високите лихви и колебанията на исландската крона. В кампанията тежеше и геополитиката - войната в Украйна, напрежението в Арктика и изказванията на Доналд Тръмп за Гренландия върнаха темата за европейската интеграция с нова сила. Премиерът Криструн Фростадотир дори определи избора като момент от типа „сега или никога“.
Исландия и без членство е тясно свързана с Европейския съюз. Страната участва в Европейското икономическо пространство, част е от Шенген и има достъп до единния европейски пазар, но не участва с право на глас при изработването на значителна част от правилата, които впоследствие прилага. Именно това беше един от основните аргументи на привържениците на членството - държавата вече следва голяма част от европейското законодателство, но остава извън институциите, където то се договаря.
Пътят към ЕС започна след тежкия финансов срив през 2008 г. Исландия официално подаде молба за членство през 2009 г., а преговорите напреднаха по редица глави. След идването на евроскептично правителство през 2013 г. процесът беше замразен, преди да се стигне до най-трудните теми около рибарството и земеделието. През последните години спорът отново се върна в дневния ред, а проучванията преди референдума показваха почти идеално разделено общество - само дни преди гласуването една анкета даде 51,6% срещу подновяване на разговорите и 48,4% „за“.
Резултатът от 29 август означава, че Рейкявик няма да възобнови преговорите с Брюксел при сегашната политическа конфигурация. Това е удар и за европейските институции, които виждаха в богатата, демократична и вече силно интегрирана Исландия сравнително лесен кандидат за разширяване. Исландците обаче избраха да запазят сегашния модел - близо до ЕС икономически и политически, но извън неговите институции и със собствен контрол върху едни от най-ценните риболовни води в Северния Атлантик.