Защо бе арестувана Гергана? Не всяка полицейска простотия е репресия срещу свободата на словото!

Щеше ли някой да знае коя е Гергана Петрова от Струмяни, ако Румен Радев не беше отишъл там? Не. Щеше да е поредната Гергана Петрова, за която вероятно е най-добре нищо да не знаем.

Но злото вече е извършено.

Научихме, че Гергана Петрова е доброволка, гражданска (или еко) активистка, журналист на свободна практика, автор в сайта bgnovini.eu, администратор на местна Facebook група, а защо не и принцеса в Instagram. Всичко, което е необходимо на съвременния човек, за да бъде едновременно гражданско общество и медия.

За тези, които са пропуснали историята: при посещението на премиера Румен Радев в пострадалата от наводнението община Струмяни Гергана Петрова е на място като доброволка. Според МВР тя се опитва да влезе в обособената зона за журналисти, поискани са ѝ документ за самоличност и журналистическа карта, които не представя. След намеса на НСО и полицията е принудително отведена в районното управление за установяване на самоличността, съставен ѝ е предупредителен протокол и е освободена. Самата Петрова твърди, че е искала да снима премиера и че действията срещу нея са били неоправдани.

Банална лятна история. Малко скандал, много полиция, гражданско възмущение и камери.

Друг е въпросът, че тези социално-инфлуенснати генератори на цифрово съдържание, алчни за последователи и слава, започнаха подозрително бързо да се размножават. Хора, за които няма особено значение дали са активисти, журналисти, доброволци, общественици или инфлуенсъри, стига в конкретния момент избраната роля да произвежда достатъчно гледания.

Затова, когато се сблъскаш с такъв човек, обикновено най-разумното е да го оставиш да се налудува. Ако няма публика, спектакълът много бързо губи смисъл. Защото това, от което те имат отчайваща нужда, е внимание.

Само че това лято е умряло. Трудно е да намериш дори някого, когото да напсуваш като хората във Фейсбук. Политическият живот е в летаргия, народът уж е суверен, но упорито отказва да се държи като публика, а нуждата от скандал става вопиюща. Всички ваканцуват. Няма сензация, няма лайкове, няма последователи. Изобщо – суша.

И точно когато сушата е най-голяма – буквално и преносно – Богът на алгоритъма ти изпраща наводнение.

Такава възможност не се пропуска
Във времена, когато всеки начинаещ граждански активист трябва със зъби и нокти да се бори за собствена гражданска кауза – де тоя късмет – наводнението си е направо манна небесна. Запретваш ръкави, слагаш ботушите и нищо, че си градско чедо — ставаш доброволец.

И това само по себе си е чудесно. България има огромна нужда от доброволци и от хора, които действително вършат работа там, където държавата закъснява или не достига. Проблемът започва в момента, в който доброволчеството престане да бъде работа и се превърне в сцена.

Преди две години мъж загина в катастрофа с кола на НСО, в която пътуваше бившият премиер Кирил Петков. След няколко дни предизборната кампания си продължи по разписание. Само 24 дни по-късно гласувахме на парламентарни и европейски избори, после пак деляхме власт, проваляхме мандати, цепехме партии и се готвехме за следващите избори. В скутовете вече беше сядано, но още куп политически безобразия предстояха да се случат. Катастрофата, при която действително загина човек, обаче остана някъде назад в новинарския поток.

Но арестувана по грешка жена в Струмяни? Това вече има потенциал: имаме герой, злодей, телефон, истерия, социални мрежи и тролове на свободна практика. Найо Тицин – дерзай!

И тук вече стигаме до същественото
В старата медийна действителност подобен инцидент първо трябваше да се случи. После някой журналист трябваше да го провери, да потърси другата страна, да извади контекста, да отдели фактите от личния разказ и чак тогава публиката научаваше за него.

Днес участникът в събитието е едновременно герой, оператор, репортер, продуцент и разпространител на собствената си драма. И колкото по-грозна стане, толкова по-добре работи алгоритъмът.

Не знам за вас, но на мен тази история много ми напомня на сюжета с тиктокъра Стоян Колев. При него жанрът вече е развит почти до съвършенство. Всичко е на живо: арестът на магистрала „Тракия“ след положителна проба за кокаин. После го пускат под домашен арест и домашният арест също постепенно се превръща в съдържание: лайвове от пейки, магазини, нарушения на мярката, закани какво ще направи с гривната, нощни съобщения до министъра на вътрешните работи… Накрая изчезва, полицията го издирва, а Стоян Колев отново е онлайн пред публика.

Разбира се, двата случая са напълно различни, но съдържанието си е съдържание. Наводнението също може да бъде съдържание. Доброволчеството може да бъде съдържание. Арестът – още по-добро съдържание.

Защото алгоритъмът има нужда от конфликт, а инфлуенсърът – от публика.

Баналната история обаче получи и политическа биография. Защото между една жена, отведена в районното след спор с охраната, и „посегателство срещу свободата на словото“ има голяма разлика. Жената вече се представя за „журналист“, опитът да влезе в обособена журналистическа зона, без да представи документ, се превръща в „репресия срещу журналист“, а превишаването на правомощията – ако проверката установи, че е имало такова – в доказателство за нов авторитарен режим.

В родното медийно блато т.нар. „градска десница“ и прилежащата ѝ социално-медийна екосистема плуват в свои води. Политическата им тежест отдавна не отговаря на шума, който могат да произведат онлайн и затова този случай е идеална възможност. Николай Денков вече видя „грузински сценарий“ и обясни, че старият модел наричал журналистите „мисирки“, а новият направо ги арестувал. Тоест, ако правилно разбираме тезата, след Борисов и Пеевски свободата на словото вече е стигнала ново дъно – при Румен Радев.

Това вече е доста амбициозна теза. Особено когато същите тези политици говорят през националните телевизии, сайтове, студиа и социални мрежи, за да ни обяснят колко жестоко са заглушени. Още повече че никой досега не е показал Гергана Петрова да е арестувана за текст, за въпрос, за публикация или изобщо за журналистическа работа.

Имаме спор за достъп до охранявана зона, поискани документи, отвеждане в районното и съвсем легитимен въпрос дали полицията е действала адекватно и законно. Проверявайте ги. Наказвайте ги. Уволнявайте ги, ако са превишили правомощията си. Но нека не произвеждаме от всяка полицейска простотия репресия срещу свободата на словото. Защото между „полицията се е издънила“ и „властта арестува журналисти“ има една досадна подробност.

Фактите.