Три дни свобода за една торбичка кръв
Идеята държавата да използва по-активно един очевиден, но почти неизползван ресурс – възможността за кръводаряване от хората, излежаващи присъди – предизвика очаквано разнопосочни реакции. Някои я приеха като разумна. Други я намериха за скандална. Трети обаче насочиха разговора към нещо съвсем различно: наркотиците в затворите.
Аргументът на тези коментатори беше прост и логичен. Как можем да разчитаме на кръвта на хора, които редовно употребяват всички възможни опиати и наркотици. Това, разбира се, не би трябвало да се случва на място под контрола на държавата. Само че ако наистина се случва, въпросът не е защо да не вземаме кръв от затворниците. Въпросът е защо държавата допуска в нейната собствена пазва да има условия, при които кръвта на лишените от свобода може да бъде негодна за даряване.
И тук всъщност се появява много по-интересна възможност. Не просто да вземаме кръв от затворниците. А да превърнем кръводаряването в част от онзи труден процес, който би трябвало да се случва зад решетките – подготовката на човека да се върне обратно в обществото.
Преди армията осигуряваше кръв за преливане, сега могат да помогнат затворниците
Затова бих надградил първоначалната си идея. За всяко доброволно даряване на годна за преливане кръв – три дни по-малко от присъдата. Не като награда за добро поведение. Не като търговия с човешка кръв. И не като евтин начин някой да си „купи“ свобода. А като възможност човекът, който излежава присъда, да направи нещо реално полезно за друг човек – и за всеки такъв акт да получи реално признание от обществото.
Разбира се, медицинската годност трябва да бъде безусловна. Кръвта трябва да бъде изследвана по всички правила, а даряването да бъде доброволно и безопасно. Никакви компромиси не могат да съществуват там, където една грешка може да бъде платена от човек, който няма никаква вина за нея.
Но ако кръвта е годна, защо да не бъде приета?
Представете си ефекта. Човекът в затвора вече ще има още една причина да пази здравето си. Да не употребява наркотици. Да не се трови. Да се грижи за тялото си. Защото тялото му вече не е само негово. То може да се превърне в шанс за живот на някой друг.
Наказателната система обикновено казва на затворника: ти си отнел от обществото, затова обществото ще отнеме от теб свободата. Аз предлагам да добавим още едно изречение: Когато започнеш да даваш на обществото, обществото може да започне да ти връща свободата.
Това е съвсем различна философия. Тя не отменя наказанието. Не оправдава престъплението. Не изтрива жертвата. Но допуска една проста и фундаментална истина: човекът може да бъде наказан за това, което е направил, без завинаги да бъде определян от него.
Ако някой е осъден на пет години и в рамките на присъдата си доброволно дарява кръв десет пъти, това са трийсет дни. Един месец, през който той е направил нещо, от което друг човек може да има нужда, за да продължи да живее.
Разбира се, законът трябва да определи граници. Не всяко даряване може да се превръща автоматично в приспадане от присъдата. Трябва да има медицински критерии, ограничения във времето, контрол и ясни правила, за да не се превърне една добра идея в нова ниша за злоупотреби.
Но принципът е важен. Държавата трябва да създава стимули за онова поведение, което иска да вижда. Ако иска затворниците да излязат от затвора по-здрави, по-дисциплинирани и по-подготвени да живеят без престъпление, нека им даде причини да бъдат такива.
В момента наказателната система е построена върху една-единствена логика: да отнеме. Отнемаме свободата. Отнемаме времето. Отнемаме избора. После очакваме от човека да излезе оттам променен. Но промяната трудно се произвежда само с отнемане.
Понякога човек се връща към обществото когато започне отново да има какво да му даде. Една торба кръв не е покаяние. Не е индулгенция. Но е нещо много по-просто – полезност.
А за човек, който години наред е чувал от държавата единствено какво няма право да прави, може би е важно поне веднъж да чуе и: „Имаш право да бъдеш полезен.“
Има още един ефект, който не бива да пренебрегваме. Ако кръводаряването стане възможност за съкращаване на присъдата, наркотиците в затворите вече няма да бъдат само проблем на охраната и администрацията. Те ще се превърнат и в личен проблем на самия затворник. Защото човекът, който иска да се върне по-скоро при децата си, при родителите си, при съпругата си, при живота си, ще има допълнителна причина да пази собственото си тяло.
Това не е чудо. Не е и революция. Просто е добре измислен стимул. А обществото има нужда от повече такива стимули и по-малко морализаторство. Защото накрая въпросът не е дали затворникът заслужава три дни срещу торбичка кръв. Въпросът е какво правим с тези три дни.
Ако човекът ги е получил, защото е дал кръв, която е помогнала на друг да живее, тогава тези три дни не са просто отнети от присъдата. Те са върнати на живота.
И може би точно това трябва да бъде една от най-важните цели на наказанието – не само да брои дните до освобождаването, а да научи човека какво да прави с тях, когато отново станат негови.
И рисковете многократно надхвърлят ползите. Ще изследваш три пъти сто души, за да получиш три годни сака.
По-добре е тези усилия да бъдат насочени към хората, които даряват истински от сърце. В Полша например ако си дарил десет пъти, се возиш пожизнено безплатно в градския транспорт.
Тук например могат да дават безплатна синя зона. Желание е важно да има и от страна на общината
Не само по време на изтърпяване нанаказанието но и 12 месеца след това.
лицата, лишени от свобода и изтърпяващи ефективни присъди в затворите, не могат да бъдат кръводарители в България.Медицинските и законовите разпоредби налагат строго ограничение поради няколко основни причини:Висок епидемиологичен риск: Средата в местата за лишаване от свобода се класифицира като високорискова по отношение на разпространението на трансмисивни инфекции (като хепатит B, хепатит C и ХИВ). Дори кръвта на всеки дарител да се изследва лабораторно, съществува т.нар. „прозоречен период“ (времето между заразяването и момента, в който тестовете могат да засекат вируса), което крие риск за безопасността на приемателите.Липса на медицински условия в затворите: Извършването на самата процедура по кръводобив изисква строго специфична и стерилна среда, специализирана апаратура и екипи от трансфузионни хематолози, каквито не функционират на територията на затворите за рутинни кампании.Изискване за информирано съгласие без принуда: Международните и националните етични стандарти за доброволно и безвъзмездно кръводаряване изискват пълна свобода на волята. В условия на изолация съществува риск от скрито субективно усещане за натиск или търсене на облаги (като намаляване на присъдата или специален режим), което противоречи на хуманния характер на акта.Забележка: Ограничението остава в сила и за определен период (обикновено 12 месеца) след излизане от затвора, като временна мярка за безопасност на кръвните съставки.
Ежедневните минимални количества за лабораторни анализи да не би да ги изхвърлят?
Не всеки може да бъде кръводарител не по деклараторски и или социално-статусни причини. За някои не е здравословно, за други е здравословно.
Затворниците, та затворниците. Другите - здрави, прави, млади, къде са? Ти включително?
Колко пъти си дарявал кръв?
Обясниха ти сто пъти защо не може, ако беше дал кръв поне веднъж през живота си, щеше да разбереш - попълва се въпросник за рисково поведение и само от него могат да те върнат!
Насочи се другаде, не ти се получава темата, не си първият, който си се сетил и не си открил топлата вода.
Никакви разнопосочни мнения нямаше, в прав текст ти обясниха - високо рисково и незаконно е, а в медицината има желязно правило - първо НЕ ВРЕДИ!
Не е страшно да се дава кръв. Трябва по-сериозна кампания и темата да е често в медиите. Обаче медиите са заети с житието и битието на Стоян Колев и рани други човекоподобни.
Какви три дни бе, полицията още дири дрогирания тъпак Стоян колев.
А затворниците нямат право да дават кръв, защото масово са заразно болни и се тъпчат с какви ли не боклуци.
Ти искаш ли да ти прелеят кръв от затворник наркоман с камара болести....
Безспорно има нужда от кръв и повечето българи не си падат по благотворителността, но след като няма достатъчно доброволци, все пак е по-приемливо да се плати на здрави хора, отколкото да се хабят ресурси за безброй тестове на предимно опасна кръв. Или това ще е най-новият, пореден метод за по-скоростно освобождаване на територията...?