Евровизия изпя лебедовата песен на Васил Терзиев

Дара спечели Евровизия с Бангаранга, с което изпя и Лебедовата песен на Терзиев като кмет на София. Окончателният акорд на пълното фиаско на софийския кмет прозвуча в края на битката кой град да посрещне Евровизия – столицата или Бургас.

София бе отсвирена с 200, както се изразява високо интелектуалната аудитория, боготворяща култовия конкурс и готова да отиде не в Бургас, ами и на Марс, ако той се провежда там.

Така аплодисментите отидоха при оправния кмет на Бургас Димитър Николов. Според партийния му началник той с лекота щял да спечели президентските избори, ако нарочно не му били струпали на главата новите ангажименти по организацията на планетарния конкурс в морския град.

Между другото явно президентският пост толкова е девалвирал, че повечето обичайни и необичайни заподозряни си намират причина да се назлъндисват, а някои направо да абдикират от президентския конкурс, та досега имаме само един сигурен кандидат.

В нашия случай г-н Николов също отсвири с 200 възможността да се бори за декоративната длъжност на български държавен глава. И прегърна с две ръце великата идея на Евровизия.

Според очевидци, кметът на Бургас отишъл на представянето на бургаската кандидатура с екип от 10 души , с готова транспортна схема, с готов план за настаняване на около 400 хиляди фанатични гости и участници, с готови места и зали за репетиции, и с готови още куп други неща. Въобще, управленец от топ ниво.

Конкурентът му за сърцето на Евровизия Терзиев от своя страна се появил пред комисията само със своя зам-кмет по културата. /Между другото софийският кмет държи световен рекорд - за три години смени всичките си заместници, а някои и по два пъти!/ И цялото представяне се изчерпало с високопарната декларация на кмета, че подопечната му столица се е справяла с толкова неща досега, без проблем ще се справи и с това. Наистина ли? Как може оценяващите да са сигурни, че столичният кмет ще може да организира толкова сложно и мащабно мероприятие с 400 000 гости и участници с тежка логистика и пр. след като за почти три години не успя да организира, например, един елементарен конкурс за главен архитект.

Първият конкурс за избор на нов главен архитект на София е бил пълен водевил, разказват запознати. Нещо като състезание по колоездене между шаран и акула. До финала на „най-прозрачния конкурс за архитект на София“, както го определя Терзиев, стигат световно неизвестната архитектка Панайотова, практикувала до този момент единствено в мегаполисите Свиленград и Хасково, и някой си арх. Славов, идващ от частна фирма, където е бил проектант по пожарна безопасност?! Този конкурс бе толкова абсурден и нелеп и той бе такава подигравка със столицата, че срещу него скочиха и най-близките приятели на Терзиев от „Продължаваме промяната“ и „Спаси София“, които ултимативно заявиха, че трябва нов конкурс с нови кандидати.

Междувременно сайта Corruptionbg.eu изнесе шокиращи разкрития за съвместен бизнес между нарочената за нова главна архитектка и някой си арх. Тодоров, който представлява цели 14 фирми, работещи по реализация на инвестиционни проекти имено в София.

Въпреки всичко кмета си нави на своето и след няколко месеца пунически войни накрая назначи незаменимата Панайотова на поста. Ей, така, на инат. Преди това тя минава на детектор на лъжата!? Също иновативен подход. Интересно какви въпроси са й задавали на полиграфа? „Сигурна ли сте, че ще се справите като гл. арх. на двумилионен град като София при положение, че досега сте практикувала само в Хасково и Свиленград?“. Или - „Какво е отношението ви към корупцията?“

Вместо да направи нормален конкурс и да назначи някой топ архитект, който да се захване със софийския батак, модерния кмет се вкара глупав филм със своята фаворитка за поста. Маса време се инатеше за да я назначи на всяка цена, после не мина и година и тръгна да я уволнява, защото всичко за което го предупреждаваха излезе вярно.

За да се отърве от нея пак му трябваха няколко месеца, защото на дамата и се усладиха началническите екстри и не искаше да пусне кокала. След първия неуспешен конкурс, кметът се помъчи да организира втори, но той се провали с още по-голям гръм и трясък.

И сега София е вероятно единствената община в България без главен архитект!? Мандатът вече е към края си, а на тази ключова длъжност продължава да се подвизава някакво и. д.

Е, как да се довери комисията на такъв управленец, че е в състояние заедно с екипа си, който комисията така и не вижда, да организира конкурс от мащаба на Евровизия? Естествено, че не могат и затова организацията му отиде в Бургас. Всъщност, кметското фиаско с Евровизия си има предистория.

Мандатът на Терзиев започна с невижданата по мащаб стачка на градския транспорт, която бе най-добрата оценка за дейността му. Тогава кметът толкова се бе паникьосал, че ходеше лично да преговаря и да се поти в студиата с нахъсените шофьори.

Съответните директори на общински предприятия, които той е назначил, наблюдаваха отстрани и му гледаха сеира. Не е работа на кмета да води лично преговори, да брои пари, бонуси, да смята и пресмята почивки и извънреден труд и пр. Тогава стана ясно че в София се подвизава чиста проба аматьорско управление. Защо протестират служители с по 3-4 хил. лв. заплата и защо при това заплащане няма кандидати за техните места? Защо в системата на градския транспорт, в който работят 7000 души има 700 души администрация от които 69 счетоводители!? Нямаше кой да даде отговор на тези въпроси.

Разбра се, че новата вълна в общинското управление ще върви в все в тази аматьорска стилистика. Всичко стартира с конгениалната идея да се въведе нова организация на движението на бул. „Витоша“ и бул. „Патриарх Евтимий“ и ул. „Фритьоф Нансен“ . В резултат още от първия ден се образуваха тапи и големи задръствания, а живеещите в този район пропищяха, тъй като нямаше къде да паркират колите си. По тези велоалеи на „Патриарха“, например, за близо около час минаваха по трима велосипедисти!?

Да похарчиш милиони и да изпилиш нервите на хиляди столичани заради трима велосипедисти, защото в Брюксел било пълно с колоездачи и ние трябва да сме в крак с модата прилича много на „видяла жабата, че подковават коня и тя вдигнала крак“.

Все пак, по-добронамерените софиянци си казаха, че случилото са на „Витошка“ е инцидент и грешка на растежа. Уви.

Следващият голям ремонт , този на „Опълченска“ показа недвусмислено, че това ще бъде обичайна практика. Живеещите там също бяха поставени пред огромни изпитания. В един момент на улицата дори изригна огромен гейзер от гореща вода. Хората се видяха в чудо и в отчаянието си сформираха гражданско сдружение „Опълченци за София“. То имаше за цел да ги защити от общинската опасност и разрушителните ремонтни дейности.

Всичко завърши с кризата с боклука, която зари българската столица с отпадъци от всякакъв вид и характер. Тежка криза, която още не окончателно разрешена. При всичките тези кризи стана ясно, че сме се сдобили с аматьорска кметска власт и администрация, която го кара на импровизации и на принципа „вервайте ни, ние сме новите, модерните, че даже сме родени в Ню Йорк“. Да но само за година рейтинга на Терзиев от 60% се срина до под 20%. А сега вече социолозите не го и мерят, явно съмнявайки се, че изобщо го има.

В същото време по нито един от фундаменталните проблеми на София не беше започната сериозна работа. Нито по поголовната мръсотия в столицата, нито по снегопочистването, нито по дефицита на детски градини, нито по рационалното управление на общинските фирми и изкореняване на корупцията в тях, нито по „Топлофикация“, която продължава да е на границата на фалита, чиито задължения към „Булгаргаз“ в момента гонят 1 милиард лв.

Пожеланията по най-различни поводи към близки и познати обикновено са за здраве, щастие, успехи в живота, в бизнеса и т.н. По-правилно е тези пожелания задължително да започват с думата „късмет“. Защото вип каютите на „Титаник“, например, били пълни със здрави, красиви, успешни, щастливи и богати пасажери. Но просто нямали късмет. София е горе долу като „Титаник“. Има за кмет млад, интелигентен, симпатичен милионер, каращ супер Порше, който, обаче, има само един недостатък – не става за кмет на българската столица.

Той ще направи най-добре, ако започне отново да се занимава с това, от което наистина разбира. И където безспорно има значителни постижения. Видя се, че управлението на София не е от силните му страни. Човек си тежи на мястото. Иначе тежи на врата на друг. В случая на София. Както вървят нещата тя скоро ще последва съдбата на „Титаник“. „Евровизия“ извади голям късмет, че не се качи на него.

*Коментарът е от фейсбук профила на Паун Цонев