Почина кралят на Норвегия
Кралят на Норвегия Харалд V е починал тази сутрин в Осло на 89 години. Тъжната вест бе съобщава от кралското семейство. Монархът беше хоспитализиран миналата седмица заради усложнения, свързани със заболяване на кръвта. Той е починал в 06:35 часа местно време в болницата. Харалд страдаше от хемолитична анемия - болест, при която червените кръвни клетки се разрушават твърде бързо.
Кралят на Норвегия беше най-дълго управляващият монарх в Европа. Той е на трона от 1991 г. През последните няколко години 89-годишният крал се сблъска със сериозни здравословни проблеми, които го принудиха да ограничи кралските ангажименти. Преди две години му беше поставен и пейсмейкър.
Норвежкият крал е и далечен роднина на цар Симеон II. Двамата имат общи прапрапрапрадядо и прапрапрапрабаба - германския херцог Франц Сакс-Кобург-Заалфелд и съпругата му Августа. Чрез сина им херцог Ернст I (баща на принц Алберт) линията води до британското кралско семейство и крал Харалд V. Чрез другия им син, принц Фердинанд Сакс-Кобург-Заалфелд, линията се спуска директно до българския цар Фердинанд I — дядото на Симеон II.
Двамата споделят общ корен и през крал Максимилиан I Йозеф Баварски. Интересен факт е, че Симеон II и крал Харалд V са родени в една и съща година (1937 г.) и са сред най-дългогодишните представители на европейската кралска история.
Биография на крал Харалд V
Той е роден на 21 февруари 1937 г. в Скаугум, близо до Осло. Той е третото дете и единствен син на крал Олаф V и принцеса Марта Шведска. Прекарва част от детството си в Съединените щати по време на Втората световна война, след като норвежкото кралско семейство напуска страната заради германската окупация. След края на войната семейството се завръща в Норвегия.
Харалд получава военно образование и служи в норвежките въоръжени сили. По-късно изучава история, политика и икономика в Университета на Осло, а след това продължава образованието си в Balliol College в Оксфорд.
През 1957 г., след смъртта на дядо си - крал Хокон VII, баща му Олаф V се възкачва на трона, а Харалд става престолонаследник.
През 1968 г. Харалд се жени за Соня Харалдсен. Двамата имат две деца - принцеса Марта Луиз и престолонаследника принц Хокон.
Харалд става крал на Норвегия на 17 януари 1991 г. след смъртта на баща си Олаф V. Въпреки че Норвегия е конституционна монархия и политическата власт е в ръцете на избраните институции, кралят изпълнява важна представителна и обединяваща роля.
По време на управлението си Харалд V се превръща в една от най-разпознаваемите фигури в региона. Той е известен със своята близост до норвежкото общество и с публичните си изказвания в подкрепа на многообразието и равенството.
Кралят има дългогодишна страст към спорта. Като млад участва в състезания по ветроходство и представлява Норвегия на три Олимпийски игри. През 1964 г. участва на Олимпиадата в Токио, а по-късно се състезава и на Игрите в Мексико през 1968 г. и Мюнхен през 1972 г.
През 2024 г. той заяви, че възнамерява да намали броя на официалните си ангажименти заради възрастта си. Кралят обаче категорично отхвърли възможността да абдикира.
Харалд V остана на трона повече от 35 години и беше най-възрастният жив монарх в Европа.
От кралския дворец в Осло съобщиха, че той е починал спокойно в 06:35 часа местно време (04:35 GMT) в петък в националната болница в норвежката столица. През 24-те часа преди смъртта му членове на кралското семейство са посетили краля, а граждани са оставяли цветя пред двореца.
След 35 години на престола той ще бъде запомнен като популярен и реформаторски настроен монарх, който модернизира кралската институция, наруши традицията, като се ожени за жена от обикновено семейство, и се превърна в обединяваща фигура за норвежците в едни от най-трудните моменти за страната.
Наблюдатели на кралското семейство го описват като земен, уважаван и обичан човек, наричайки го „дядото“ на нацията и „краля на народа“, определение, използвано и за неговия баща, крал Олав V. След бомбения атентат и стрелбата в Осло и на остров Ютьоя през 2011 г. Харалд призова норвежците да се подкрепят взаимно и да не„позволяват на страха да вземе връх“.
В по-ново време Харалд и семейството му се сблъскаха със здравословни проблеми и скандали, особено заради връзките на неговата снаха Мете-Марит с покойния сексуален престъпник Джефри Епстийн, както и заради осъждането на сина ѝ Мариус Борг Хьойби за изнасилване. По време на управлението на крал Харалд V норвежката монархия е станала по-равнопоставена и по-прозрачна по отношение на финансите и здравословното състояние на кралското семейство, заяви пред BBC историкът и кореспондент на TV2, отразяващ кралския двор, Оле-Йорген Шулсруд-Хансен.
Тове Таалесен, кралски кореспондент на Nettavisen, определи покойния крал като „един от нас“, а кралският експерт на списание Se og Hør Каролине Вагле заяви, че той „винаги е бил много близък до хората“.
Когато националният футболен отбор на Норвегия се завърна от САЩ, след като за първи път бе достигнал до четвъртфиналите на Световното първенство, Харалд го посрещна в двореца.
Кралят оставя след себе си своята съпруга от близо 58 години, кралица Соня, дъщеря им принцеса Мерта Луизе, сина им, новия крал Хокон, и шестима внуци.Харалд е роден на 21 февруари 1937 г. в имението Скаугум край Осло.Той е бил на три години, когато диктаторът Адолф Хитлер нарежда нахлуването на нацистка Германия в Норвегия в началото на Втората световна война.
Майката на Харалд бяга с децата си през границата в Швеция, а след това те заминават за САЩ по покана на президента Франклин Д. Рузвелт.Принц Харалд се завръща със семейството си в Норвегия в края на войната, завършва училище и отбива задължителната военна служба.
Той се запознава със Соня Харалдсен, дъщеря на бизнесмен, на едно парти, но престолонаследникът трябва да чака девет години, преди да получи разрешение да се ожени за нея. Баща му, крал Олав, винаги е искал синът му да се ожени за европейска принцеса.
В крайна сметка Харалд казал на баща си, че ако не може да се ожени за Соня, ще остане ерген, разказва самият крал пред норвежкия обществен оператор.Баща му най-накрая дава съгласието си и двамата се женят в катедралата в Осло на 29 август 1968 г.
Изборът на Харалд проправя пътя и за двете му деца да се оженят за хора извън аристокрацията, а според Вагле това „помогна да се сложи край на едно много доминирано от мъжете кралско семейство“.
„Той никога не се е страхувал да показва емоции, чувство за хумор или уязвимост и това го направи много човечен“, заявява кралският експерт.
Когато баща му се разболява през 1990 г., престолонаследникът става регент. Харалд се възкачва на трона, след като Олав умира на 17 януари 1991 г.
Според историка Тронд Норен Исаксен новият крал намира своя собствен стил около 2000 г., като постепенно се превръща от сдържан, сериозен и срамежлив човек в много по-открит и емпатичен лидер.
През юли 2011 г. Харалд се изправя пред най-голямото си изпитание като крал, когато неонацистът Андерш Брайвик убива осем души с автомобилна бомба в Осло, преди да се отправи към младежки лагер на остров Ютьоя, където застрелва още 69 души, повечето от които тийнейджъри.
На следващия ден кралят прави телевизионно обръщение, а седмици по-късно произнася реч, в която изразява съпричастност към жертвите и техните семейства като баща, дядо, съпруг и крал. Гласът му трепери и се пречупва, докато е на ръба на сълзите.
„Мога само да си представя колко дълбока е болката ви. Като крал на тази нация аз съчувствам на всеки един от вас“, казва той.
Години по-късно историкът Оле-Йорген Шулсруд-Хансен заявява: „Мисля, че този момент се е запечатал в съзнанието ни като пример за това каква трябва да бъде една монархия.“
През 2016 г. кралят отново попада в заглавията, след като произнася емоционална реч в подкрепа на религиозното, етническото и сексуалното многообразие.
Той заявява, че норвежците са от „Афганистан, Пакистан и Полша, от Швеция, Сомалия и Сирия“, че „вярват в Бог, Аллах, Вселената и в нищо“, както и че „са момичета, които обичат момичета, момчета, които обичат момчета, и момичета и момчета, които се обичат един друг“.
Когато престолонаследникът Хокон се жени за Мете-Марит през 2001 г., кралят и кралицата приемат и четиригодишния ѝ син от предишна връзка. Мариус Борг Хьойби е третиран като част от семейството, но по-късно кралският двор подчертава, че той никога не е бил член на кралското семейство.
Дъщерята на краля, принцеса Мерта Луизе, първоначално се омъжва за норвежки писател, преди през 2024 г. да сключи противоречив брак с американец, който сам се определя като шаман. В крайна сметка бизнес дейностите на двойката водят до това тя да прекрати изпълнението на официалните си кралски задължения.
Докато някои норвежци може да са смятали, че Харалд е проявявал прекалена снизходителност към противоречивите житейски решения на членовете на семейството си, Вагле смята, че той „се е показал като човек, който поставя обсъждането и изясняването на нещата пред издаването на строги инструкции“.
С влошаването на здравето му кралят окончателно намалява публичните си ангажименти през април 2024 г.
По-късно той е лекуван с кортизон за рядко заболяване на кръвта, хемолитична анемия, което води до намаляване на броя на червените кръвни клетки в организма. На 17 август постъпва в болница, а синът му става регент и поема неговите задължения.
Само през тази година норвежкото кралско семейство се сблъсква с множество лични здравословни проблеми и скандали, които го поставят под почти непрекъснато обществено внимание.
Делото за изнасилване срещу Мариус Борг Хьойби, който през юни бе признат за виновен от съдии в Осло за множество престъпления, тегне над кралското семейство в продължение на месеци. Сега той обжалва четиригодишната си присъда и е бил до леглото на Харалд малко преди смъртта му.
Дни преди началото на процеса бяха публикувани документи, разкриващи честите контакти на майка му Мете-Марит с покойния сексуален престъпник Джефри Епстийн.
По-късно тя се извини на крал Харалд и кралица Соня за тригодишното си приятелство с Епстийн и призна, че е проявила „лоша преценка“. В интервю за националната телевизия тя добави, че ѝ се иска никога да не го е срещала.
Два дни след края на процеса срещу сина ѝ Мете-Марит претърпява трансплантация на бял дроб. Осем години по-рано тя е диагностицирана с рядка форма на белодробна фиброза.
Лекарите ѝ няма да я обявят за стабилна, преди да изтече една година от трансплантацията, а новият крал ще се изправи пред труден период на наследяване на трона, докато продължава да я подкрепя.
Кризите около монархията се отразяват на нейната популярност. Според проучване за вестник Aftenposten подкрепата за монархията е спаднала от 72% през 2024 г. до 54%.
Други проучвания показват, че почти половината норвежци смятат, че Мете-Марит вече не може да стане кралица, въпреки че сега е много вероятно Хокон да заяви, че тя ще получи тази титла.
Въпреки негативните настроения към монархията, Вагле посочва, че критиките рядко са били насочени лично към покойния крал, което я е оставило с впечатлението, че „всички са обичали крал Харалд“.
„Когато нещата в кралското семейство се объркат, хората обикновено обвиняват всеки друг, но не и краля“, отбелязва историкът Тронд Норен Исаксен.
Според Тове Таалесен Хокон е бил изправен пред въпроси как сътресенията около собственото му семейство ще „го последват в ролята му на крал“, но тя смята, че той е демонстрирал лидерство и се е справил добре с последните събития.
Основната стратегия на кралското семейство е била да се дистанцира от процеса срещу Мариус Борг Хьойби, а Оле-Йорген Шулсруд-Хансен смята, че до голяма степен това е било успешно.Макар че е възможно документите, свързани с Епстийн, да доведат до още обществено внимание, фокусът на норвежците сега ще бъде върху това да си спомнят за „изключително обичания крал“ и да подкрепят неговия син.