Българите не обичат да плащат за филми и музика: Страната ни е последна в ЕС
България е на последно място в Европейския съюз по дял на интернет потребителите, които плащат за стрийминг на филми, сериали и спорт - едва 9,3% при средно 33% за ЕС. Новите данни на Евростат показват сериозна разлика между начина, по който българите и потребителите в останалата част на Европа възприемат платеното дигитално съдържание.
Ниският дял на абонатите не означава, че българите стоят далеч от интернет. През 2025 г. 87% от населението между 16 и 74 години е било онлайн през последните три месеца. Средното ниво за Европейския съюз е 94%. Голямата разлика се появява, когато за достъпа до съдържание трябва да се плаща всеки месец.
България излезе от американския Списък 301 след ударите срещу онлайн пиратството
Филмите, сериалите и спортните предавания са най-популярният вид платено онлайн съдържание в ЕС. През 2025 г. 33% от интернет потребителите са имали такъв абонамент. В България делът е 9,3%, което поставя страната на дъното в съюза.
Една от причините за тази разлика е покупателната способност. При по-ограничен семеен бюджет месечните такси за една или няколко платформи лесно попадат сред разходите, които домакинството може да спести. В същото време потребителите имат достъп до безплатни платформи, социални мрежи и други канали за развлекателно съдържание.
Друг фактор са утвърдените през годините навици за търсене на филми, сериали и музика от неофициални и нелегални източници. Това не означава, че всички българи прибягват до пиратско съдържание. Продължителното наличие на подобни алтернативи обаче създава среда, в която плащането за всеки отделен вид дигитално съдържание не се възприема като задължителен месечен разход.
Сайтовете за пиратско разпространение на филми са затворени
Същата картина се наблюдава и при музиката. В ЕС средно 23% от интернет потребителите плащат за музикални стрийминг услуги. В България те са едва 7%. Разликата с държавите от Северна и Западна Европа е огромна.
В Швеция платен музикален абонамент имат 52% от интернет потребителите, в Ирландия - 51%, в Нидерландия - 50%, а в Дания - 49%. Така данните показват, че българската особеност не се ограничава до платформите за филми и сериали, а засяга по-широко отношението към платеното дигитално съдържание.
Още по-голяма е дистанцията при видео стрийминга. В Ирландия 63,9% от интернет потребителите плащат за филми, сериали или спорт. В Дания делът е 61,1%, а в Нидерландия - 59,2%. След България, която остава последна с 9,3%, са Словения с 13,7%, Латвия с 16,7% и Литва със 17,4%.
Netflix вече е включен в ТВ плановете на А1 до 24 месеца
Това очертава различни модели на потребление. В голяма част от Северна и Западна Европа месечните такси за филми, музика и спорт вече са част от обичайните домакински разходи. В България интернетът също присъства масово в ежедневието, но платеният абонамент остава далеч по-слабо разпространен.
Дигиталното потребление в ЕС продължава да расте и извън стрийминга. През 2025 г. 39% от интернет потребителите са закупили някакъв вид културна услуга онлайн. В тази група влизат филми, музика, билети за събития и други културни услуги.
При онлайн покупките на билети за културни и други събития Ирландия отново е начело с 52%. Нидерландия и Дания следват с по 48%. Данните показват, че в тези държави плащането за културно съдържание през интернет вече е широко разпространена част от потребителското поведение.
Паралелно се променя и самият начин, по който европейците прекарват времето си онлайн. През 2025 г. 35% от интернет потребителите в ЕС са работили с генеративен изкуствен интелект. При хората между 16 и 24 години делът достига 65%.
Така интернет все по-силно се превръща в основна среда за развлечения, култура, информация и създаване на съдържание. Българите участват активно в дигиталния свят, но данните за 2025 г. показват, че когато филмите, сериалите и музиката стигнат до месечната сметка, страната остава на последните позиции в ЕС.