Украинските дронове удариха тежко „Лукойл“: Трите най-големи рафинерии в Русия спряха

Трите най-големи руски рафинерии на „Лукойл“ вече не преработват петрол след поредица от украински удари, превърнали енергийната инфраструктура в една от най-уязвимите точки на руската икономика. Последна спря NORSI в Кстово, Нижегородска област - едно от най-важните предприятия за производство на бензин в Русия. Reuters съобщава, позовавайки се на три източника от индустрията, че атаката с дронове е повредила няколко технологични инсталации, междуцехова инфраструктура и други общозаводски съоръжения. Засега няма надеждна оценка кога производството ще бъде възстановено.

Спирането на NORSI допълва изключително неблагоприятна за „Лукойл“ последователност. Волгоградската рафинерия преустанови преработката след ударите в края на юли, а Пермската беше извадена от експлоатация след атака на 21 август. Така трите основни производствени центъра на компанията в Русия се оказват едновременно извън нормален режим на работа.

NORSI е особено чувствителна загуба. Предприятието край Нижни Новгород разполага с капацитет от около 17 млн. тона суров петрол годишно и произвежда автомобилни бензини, дизелово и авиационно гориво, мазут, битум и други нефтопродукти. То е сред най-големите рафинерии в страната и има сериозно значение за вътрешния пазар на бензин.

Тук е необходимо важно уточнение. „Лукойл“ има и по-малката рафинерия в Ухта, затова формулировката, че абсолютно всички руски нефтопреработвателни предприятия на компанията са спрели, би била прекалено широка. Reuters говори за едновременното отпадане на големите заводи на групата. Самата компания посочва четири свои рафинерии в Русия - Волгоград, Перм, Нижни Новгород и Ухта.

Ефектът от украинската кампания вече не се измерва само в пожари и повредено оборудване. Русия започна да усеща напрежение при снабдяването с готови горива и през август прие първа голяма доставка на бензин от Индия. Reuters съобщи за товар от около 68 хил. тона, пристигнал в руския арктически порт Витино, като се очакват и допълнителни доставки. Москва паралелно разчита на внос от Беларус и Казахстан и вече търси дизелово гориво от азиатските пазари.

Това е забележителен обрат за един от най-големите производители и износители на петрол в света. Русия няма недостиг на суровина - проблемът е способността суровият петрол да бъде превърнат в бензин, дизел, авиационно гориво и останалите продукти, които реално движат транспорта, индустрията и армията. Когато рафинерията спре, наличието на милиони барели суров петрол само по себе си не решава този проблем.

Именно върху тази зависимост е изградена украинската стратегия. Вместо да се атакува единствено добивът, ударите са насочени към по-сложната и значително по-трудна за възстановяване преработвателна инфраструктура - дестилационни установки, каталитични комплекси, резервоари, тръбопроводи, помпени станции и енергийни съоръжения. Част от това оборудване е специализирано, а ремонтът му не винаги се свежда до замяна на стандартен компонент.

Reuters още през пролетта отчете, че санкциите допълнително затрудняват ремонта на определени руски рафинерии, когато повредените системи са произведени или проектирани от западни компании. Това не означава, че Русия е неспособна да възстановява предприятията си, но увеличава времето и цената на ремонта при по-сериозни поражения.

Атаките вече влияят и върху руския износ. През последните месеци Москва периодично ограничава продажбата на горива зад граница, за да запази повече количества за вътрешния пазар. Парадоксът е очевиден - страна, изграждала огромна част от икономическата си тежест върху износа на енергийни суровини и продукти, вече е принудена в отделни направления сама да търси готово гориво отвън.

Това все още не означава колапс на руската нефтена индустрия. Страната разполага с голяма мрежа от рафинерии, собствен добив и възможност временно да пренасочва суровина и производство между предприятията. Но едновременното спиране на Волгоград, Перм и NORSI показва друг проблем - украинските удари успяват да създадат натрупващ се ефект, при който следващата повреда идва преди предишната да бъде напълно компенсирана.

Точно това превръща NORSI от поредния удар по руска рафинерия в далеч по-сериозно събитие. Въпросът вече не е само колко инсталации са повредени край Нижни Новгород, а дали Русия ще успее достатъчно бързо да връща мощности в експлоатация, докато Украйна продължава да атакува същия сектор. Ако времето за ремонт започне трайно да изостава от темпото на новите поражения, натискът ще се пренесе от заводските площадки към бензиностанциите, цените, транспорта и бюджета.