Почина Ратко Младич, осъденият за геноцида в Сребреница босненско-сръбски генерал

Ратко Младич, една от най-мрачните и разпознаваеми фигури от войните, разкъсали бивша Югославия през 90-те години, е починал на 83-годишна възраст, съобщи сръбската телевизия „Информер“, цитирана от Ройтерс. Бившият командир на армията на босненските сърби излежаваше доживотна присъда в системата на ООН в Хага за геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления. Новината идва след продължително и тежко влошаване на здравето му и само дни след като Международният остатъчен механизъм за наказателните трибунали отказа за пореден път да го освободи по хуманитарни причини. Към момента първоначалната информация за смъртта му идва от сръбски медии и е разпространена от Ройтерс.

Последните месеци от живота на Младич преминаха практически в палиативни грижи. Семейството и защитата му многократно настояваха той да бъде преместен в Сърбия, където да прекара оставащото му време близо до своите роднини. Сръбското правителство също се намеси и предложи да осигури медицински транспорт, лекари и необходимите условия за лечението му. Официалните медицински оценки, цитирани през последните седмици, вече сочеха, че заболяванията му са достигнали терминален стадий и смъртта може да настъпи във всеки момент. :contentReference[oaicite:0]{index=0}

Хагският механизъм въпреки това отказа освобождаването му. Председателят на институцията Грасиела Гати Сантана прие, че изключително тежкото здравословно състояние и очакваната близка смърт не представляват сами по себе си достатъчно основание доживотната присъда да бъде прекъсната. В решението беше отчетено, че Младич получава медицинска и палиативна помощ в Нидерландия и не е доказано, че преместването му в Сърбия би осигурило по-добра медицинска грижа. :

Така животът на човека, който десетилетия олицетворяваше една от най-кървавите страници в съвременната европейска история, завърши в Хага - същия град, пред чийто трибунал той години наред отказваше да признае моралната и политическата легитимност на обвиненията срещу себе си.

Ратко Младич е командир на Главния щаб на армията на Република Сръбска между 1992 и 1995 г., в най-жестокия период от войната в Босна и Херцеговина. Под негово командване босненско-сръбските сили водят продължителната обсада на Сараево и през юли 1995 г. превземат защитената от ООН зона Сребреница. В последвалите дни повече от 8000 босненски мюсюлмански мъже и момчета са убити. Международните съдилища квалифицират извършеното в Сребреница като геноцид. 

Именно Сребреница остава неотделима от името на Младич. Кадрите, на които генералът влиза в града след падането му и разговаря пред камери, по-късно се превръщат в част от историческия архив на престъплението. След войната започва продължително издирване, превърнало Младич в един от най-търсените заподозрени за военни престъпления в света.

В продължение на близо 16 години той успява да избегне арест, въпреки международния натиск върху Белград. Следите му периодично се губят, появяват се подозрения, че разполага с мрежа от покровители, а въпросът защо сръбските служби не успяват да го открият дълго време се превръща и в пречка пред европейската интеграция на Сърбия.

Краят на издирването идва на 26 май 2011 г. Младич е открит и арестуван в село Лазарево край Зренянин в Северна Сърбия, след което е предаден на Международния трибунал за бивша Югославия. Тогава вече е видимо отслабнал и здравословното му състояние е значително влошено, но съдебният процес срещу него продължава години.

През ноември 2017 г. Международният трибунал го признава за виновен по десет обвинения, включително геноцид в Сребреница, преследване, убийства, депортиране, насилствено преместване и терор срещу цивилното население. Младич е осъден на доживотен затвор. През юни 2021 г. апелативната инстанция окончателно потвърждава присъдата.

За международното наказателно правосъдие делото има значение, което надхвърля биографията на един военен командир. Заедно с процесите срещу политическия лидер на босненските сърби Радован Караджич и други високопоставени фигури, то утвърди принципа, че политическото или военното положение не освобождава от лична наказателна отговорност за геноцид и престъпления срещу човечеството. Присъдата срещу Младич се превърна в един от най-важните финални актове в работата на Международния трибунал за бивша Югославия.

В Сърбия и Република Сръбска отношението към него остана далеч по-противоречиво. За част от обществото Младич продължаваше да бъде представян като военен командир, защитавал сръбския народ, а негови портрети и графити и до днес могат да бъдат видени на различни места. За семействата на жертвите в Босна подобна героизация е болезнен отказ да бъде приета съдебно установената истина за престъпленията, извършени през войната.

Точно това двойно наследство вероятно ще продължи да съществува и след смъртта му. Една част от Балканите ще го помни като генерал от войната, друга - като човек, чието име завинаги е свързано с Сребреница, Сараево и десетки хиляди жертви. Международният съдебен отговор обаче е недвусмислен - Ратко Младич почина като човек с окончателна доживотна присъда за геноцид и други тежки международни престъпления.

Има и жестока символика във времето на смъртта му. Само дни по-рано семейството му настояваше той да бъде пуснат, защото животът му вече се измерва не в години или месеци, а в дни. Хага отказа. Младич остана зад стените на затворническата болница до края, а последната страница от неговата биография беше написана не на Балканите, където се превърна във военен командир и беглец, а в международния съдебен център, който окончателно го обяви за виновен.