Държавата търси споразумение с ЛиЛана в Страсбург заради дело от времето на Гешев

Българската държава е на път да търси приятелско споразумение с Лиляна Деянова, известна като ЛиЛана, и нейния съдружник Мартин Димитров по делото, което двамата водят срещу страната пред Европейския съд по правата на човека. Точката е включена в днешното заседание на Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието. Правителството трябва да разгледа проект на решение за сключване на споразумение по делото „Деянова и Димитров срещу България“, №2385/22. Самият факт, че държавата стига до този ход, връща прожекторите към едно от най-шумните наказателни производства от времето, когато начело на прокуратурата беше Иван Гешев.

Важно е да се направи разграничение още в началото. Приятелското споразумение пред Страсбург не е съдебно решение, с което България автоматично признава нарушение на Европейската конвенция, нито означава, че Европейският съд вече е осъдил държавата. Това е процедура, чрез която страните могат да приключат спора без решение по същество, ако постигнат приемливи условия. Към този момент съдържанието на предложеното споразумение и евентуалното обезщетение не са публично посочени в дневния ред на кабинета.

Но контекстът е достатъчно неудобен за българските институции. На 26 април 2020 г. Лиляна Деянова и Мартин Димитров бяха привлечени като обвиняеми в разследване за участие в организирана престъпна група, свързано със злоупотреби с европейско финансиране. Арестът беше проведен демонстративно и веднага се превърна в една от водещите новини в страната. Специализираният наказателен съд остави Деянова и Димитров под стража, докато братът на певицата Александър Деянов, познат като бийтбоксъра SkilleR, беше освободен срещу парична гаранция.

Именно тук има важна корекция спрямо част от разпространяваната през годините информация. Първоначално определената гаранция на Александър Деянов е 100 хил. лв., а не 50 хил. лв. ЛиЛана остава зад решетките до началото на август 2020 г., когато мярката й е заменена с домашен арест. По-късно тя достига и до парична гаранция от 40 хил. лв. Мартин Димитров също напуска ареста през август същата година срещу гаранция от 40 хил. лв.

Още от самото начало защитата поставяше въпроса дали наказателното производство действително е концентрирано единствено върху твърдените злоупотреби с европейски средства. Деянова публично свързваше интереса към себе си с разследванията срещу Васил Божков и твърдеше, че свидетели и служители на компаниите й са били разпитвани именно за него. Това е нейна теза и не е установено като факт, че делото срещу нея е било образувано с цел натиск заради познанството й с Божков.

Разследването обаче постепенно загуби първоначалната си скорост. На 10 юни 2021 г. прокуратурата изготвя обвинителен акт срещу Деянова, Димитров и останалите обвиняеми, а първото съдебно заседание е на 2 юли. Точно на тази дата се случва епизодът, който години по-късно отвежда България пред Европейския съд по правата на човека.

Прокуратурата публикува на официалния си сайт и в YouTube специално видео, посветено на наказателното производство. В него Лиляна Деянова и Мартин Димитров са обозначени като „водещ участник №1“ и „водещ участник №2“, а глас зад кадър представя чрез схеми предполагаемата дейност на групата, връзките между участниците, договорите и механизмите, чрез които според обвинението са били получавани средства от европейски фондове. По-късно записът е разпространен и от множество медии, вече с имената на обвиняемите.

Именно езикът и начинът, по който държавното обвинение представя случая, са същината на жалбата в Страсбург. Деянова и Димитров твърдят, че прокуратурата фактически ги е представила пред обществото като участници в престъпна схема, преди съдът да е произнесъл присъда. Те се позовават на чл. 6, §2 от Европейската конвенция, гарантиращ презумпцията за невиновност, както и на чл. 13 за липса на ефективно вътрешноправно средство, чрез което да защитят това свое право.

Европейският съд комуникира жалбата на българското правителство на 15 април 2026 г. и поставя два пределно ясни въпроса към страните. Нарушена ли е презумпцията за невиновност чрез публикуването на видеото от 2 юли 2021 г.? И разполагали ли са Деянова и Димитров с ефективен вътрешноправен механизъм, чрез който да се защитят срещу подобно публично представяне от страна на прокуратурата?

Не по-малко показателна е съдбата на самото наказателно дело. След внасянето му съдът го връща на прокуратурата за допълнително разследване. Според фактите, изложени от Европейския съд, към 26 февруари 2026 г. производството все още е висящо и отново се намира в досъдебна фаза. Това означава, че почти шест години след гръмкия арест и близо пет години след обвинителния акт няма окончателно съдебно решение, което да установява виновни ли са Деянова и Димитров по повдигнатите им обвинения.

Този времеви контраст придава особена тежест на спора в Страсбург. През 2021 г. прокуратурата разказва публично предполагаемата престъпна схема с графики, участници и роли в момент, когато делото тепърва трябва да бъде разглеждано от съд. През 2026 г. същото производство още не е достигнало до окончателен съдебен отговор. Тъкмо затова въпросът дали държавното обвинение е прекрачило границата между информиране на обществото и предварително публично произнасяне за виновност вече не е медиен спор, а предмет на производство пред Европейския съд.

Това не означава, че самите обвинения са били неверни или че прокуратурата няма право да информира обществото за разследвания с висок обществен интерес. Европейските стандарти позволяват институциите да съобщават за наказателни производства. Границата е в езика. Докато няма влязла в сила присъда, държавният орган трябва да описва подозрения, обвинения и доказателствени тези като такива, а не като вече установена престъпна действителност.

В случая с ЛиЛана именно тази граница ще остане централна, дори ако делото приключи с приятелско споразумение и съдът никога не се произнесе по същество. Решение на Министерския съвет в полза на споразумението би означавало, че българската държава предпочита да уреди спора, вместо да чака Страсбург да даде окончателен отговор на поставените въпроси. Какви ще бъдат конкретните условия и дали ще има финансово обезщетение, ще стане ясно едва след публикуването на решението и съдържанието на договореното между страните.

Шест години след показната акция историята вече изглежда твърде различно от първите телевизионни кадри през април 2020 г. Тогава прокуратурата говореше за организирана престъпна група и злоупотреби с европейски средства, а ЛиЛана и Мартин Димитров влязоха в ареста под светлината на прожекторите. Днес наказателното производство още не е приключило, а държавата обсъжда как да се споразумее с двамата по дело, в което самата прокуратура е обвинена, че е прекрачила един от фундаменталните принципи на наказателното право - човекът е невинен, докато съдът не установи обратното.