Такситата да влязат в бус лентите, но само с клиент. Подкрепяте ли?
Такситата да получат право да се движат в бус лентите, но само когато превозват пътници. Това предлага „Продължаваме промяната“ с промени в законодателството, които трябва да дадат възможност на всяка община сама да определя къде и при какви условия подобен режим да бъде въведен. Идеята не е бус лентите автоматично да бъдат отворени за всички таксиметрови автомобили в страната, а местната власт да преценява дали конкретната улична мрежа позволява това, без да бъде затруднен градският транспорт. Така отговорността ще бъде изместена към общините, които познават реалната натовареност на собствените си транспортни коридори.
Председателят на ПП Асен Василев защити предложението с аргумента, че то ще направи пътуването с такси по-предвидимо като време и цена. Основният проблем сега е престоят в задръстване, който увеличава сметката, без автомобилът практически да се движи. При достъп до бус лентата таксито би могло да избегне част от най-тежките тапи, а клиентът да знае по-точно колко време ще му отнеме пътуването. Според Василев това има особено значение за родители с деца, възрастни хора, които пътуват към лечебни заведения, както и за туристи, бързащи за гара или летище.
Ползата за самите шофьори е очевидна. По-краткото време за един курс означава възможност за повече поръчки в рамките на деня, по-малко престой на място и по-малко гориво, изразходвано в задръстване. Именно тези аргументи таксиметровият бранш поставя на масата още от пролетта. През май и юни няколко организации поискаха промени в Закона за движението по пътищата, които да позволят лицензирани таксита да използват бус лентите, включително чрез обозначение BUS/TAXI там, където организацията на движението го позволява.
Така предложението на ПП всъщност стъпва върху вече съществуващ натиск от страна на сектора, а не се появява изолирано. Разликата е, че сега идеята влиза в политическа форма с механизъм за местно решение. Вместо един и същ режим да се наложи на София, Бургас, Варна, Пловдив и всички останали градове, общинските съвети ще могат да преценяват улица по улица дали допускането на таксита е разумно.
Точно тази децентрализация е най-силната страна на предложението. Една бус лента в София, по която минават автобуси и тролеи през няколко минути, няма същия капацитет и натоварване като подобна лента в по-малък град. Ако режимът бъде въведен без локална преценка, съществува риск привилегията за такситата да забави онзи транспорт, заради който лентата изобщо е създадена. Ако решението остане в ръцете на общините, те ще могат да отварят само участъците, в които допълнителният поток няма да обезсмисли приоритета на автобусите.
Законопроектът предвижда и важно ограничение - таксито ще може да използва бус лентата само когато в автомобила има клиент. Това трябва да предотврати превръщането на режима в обща привилегия за шофьорите, които се движат празни между две поръчки. За контрол се обсъжда използването на камери, които да установяват дали автомобилът реално превозва пътник. Ако такси бъде засечено в бус лентата без клиент, ще следва санкция.
Точно тук идва и най-трудната техническа част. Разпознаването на регистрационния номер е сравнително лесно и подобни системи вече се използват масово, но автоматичното установяване дали в автомобила има пътник е далеч по-сложно. Ще трябва да се изясни какъв тип камери ще бъдат използвани, как ще се обработват изображенията, как ще се защитава личната информация и как ще се доказва нарушението при обжалване. Ако тези въпроси останат нерешени, добрата идея на хартия лесно може да се превърне в трудно приложим режим.
Председателят на Столичния общински съвет Цветомир Петров вижда предложението като начин да бъде използвана по-ефективно съществуващата градска инфраструктура. Според него такситата могат да бъдат алтернатива между личния автомобил и масовия обществен транспорт. Ако човек знае, че може да стигне сравнително бързо до определена точка с такси, това при част от пътуванията би могло да го откаже да използва собствен автомобил.
Тази теза обаче има и обратна страна. Ако таксито стане чувствително по-бързо от автобуса и трамвая, а същевременно ползва същата инфраструктурна привилегия, част от пътниците могат да бъдат изтеглени от обществения транспорт, вместо от личните автомобили. Именно затова ефектът ще зависи не толкова от самата законова промяна, колкото от това как общините ще я приложат. Бус лентата има смисъл преди всичко като инструмент за приоритет на превозните средства, които преместват най-голям брой хора за единица пространство.
Европейската практика показва, че универсален модел няма. В някои градове такситата имат сравнително широк достъп до автобусните ленти, в други това е разрешено само по определени трасета или при наличие на специална сигнализация. Във Великобритания лицензирани таксита използват редица бус ленти в Лондон и други големи градове, докато във Франкфурт достъпът е възможен само когато конкретната лента е обозначена със знак „Taxi frei“. В Берлин също е необходимо изрично разрешение чрез пътна сигнализация, а в Прага режимът е обвързан с превозването на пътници.
Точно този модел се доближава най-много до българското предложение - не автоматично право, а контролирано допускане. Асен Василев отхвърли тезата, че промените противоречат на европейското право, и посочи практики от Лондон, Париж и Франкфурт. Самото наличие на подобни режими в Европа обаче не означава, че те са еднакви. В почти всички случаи местната транспортна политика определя точните условия, ограничения и участъци.
За големите български градове въпросът ще бъде особено чувствителен. В София бус лентите са част от опита да се даде реално преимущество на градския транспорт в коридори с тежки ежедневни задръствания. В Бургас, Варна и Пловдив картината е различна по улици, сезони и натоварване. Затова възможността общината да отвори една лента, но да запази друга само за автобуси, е далеч по-гъвкав вариант от общонационално разрешение.
Ако законът бъде приет, истинският дебат тепърва ще се премести в общинските съвети. Там ще трябва да се решава не само дали такситата да бъдат допуснати, а в кои часове, по кои булеварди, при каква сигнализация и с какъв контрол. Именно тези детайли ще покажат дали промяната ще ускори градското придвижване или просто ще добави още автомобили към лентите, създадени, за да избягат автобусите от задръстването.
Това е може би най-слабата част на предложението. Камера да разпознае такси е лесно. Но да докаже автоматично, че вътре има пътник — съвсем друго. Ако контролът изисква човек да преглежда записи, ефективността и разходите стават въпрос.
Аргументът, че това ще намали задръстванията, не е автоматично верен.
Ако 100 таксита влязат в бус лента, те заемат пространство, което иначе превозва автобуси с десетки пътници. От гледна точка на градската мобилност въпросът не е „таксито по-бързо ли ще бъде?“, а колко хора преминават през коридора за единица време.
Има риск да се субсидира автомобилното пътуване за сметка на обществения транспорт.
Ако автобусът стои в задръстване, а таксито минава покрай него по същата бус лента, това може да създаде доста лош стимул: плащащият пътник получава приоритет, докато десетки пътници в автобуса чакат. Това е особено проблематично по много натоварени коридори.
От друга страна, таксито не е просто „още една кола“.
Това е важният контрааргумент, който текстът правилно поставя, но според мен може да бъде развит още. Едно такси може да замести частно автомобилно пътуване, включително търсене на паркомясто. За възрастен човек, родител с малко дете или човек, който трябва да стигне до болница, гара, времето има реална стойност.
Най-разумният вариант според мен е условен достъп, а не общо право.
Например: определени бус ленти + определени часове + BUS,TAXI сигнализация + задължително наличие на клиент. И най-важното, възможност режимът да бъде отменен, ако измерванията покажат, че автобусите започват да се забавят.