В Полша състраданието към украинците се превърна в презрение: Какви ще са последиците?

Едно от непредвидените последици от пълномащабната война на Русия срещу Украйна беше, че тя даде на Полша рядък късче геополитическа слава. Когато руските танкове започнаха своята в крайна сметка неуспешна кавалкада към украинската столица, обикновените поляци се втурнаха да помогнат на милиони хора, бягащи от надвисналия конфликт. Докато полският народ отваряше врати за цивилни, бягащи от руски бомби, дори тогавашната управляваща популистка партия "Право и справедливост" трябваше да последва примера им.

Изглеждаше, че Полша и Украйна са на път към железен съюз, безпрецедентен в общата им история

Полша се застъпваше за украинската кауза на запад, с известен успех. Украинските лидери, от своя страна, похвалиха поляците за тяхната щедрост и правителството във Варшава за това, че е допринесло с оръжия и пари за военните усилия. Като се има предвид, че скорошната история между двете страни беше белязана от обвинения в геноцид по време на Втората световна война, изместване на границите и следвоенно разселване на милиони хора, това беше забележителна промяна.

Но това не беше трайно. Според проучване на общественото мнение на CBOS, най-голямата социологическа институция в Полша, миналия месец, 52% от поляците сега са против приемането на украински бежанци от страната им. Постоянно нарастващ брой се уморява да подкрепя Киев, като много десничари твърдят, че трансферите на оръжия са изчерпали собствения капацитет на Полша да се защитава срещу потенциално руско нахлуване.

Политиката на паметта неуместно се появи, след като Володимир Зеленски кръсти военна част на Украинската въстаническа армия (УПА), клон на която изби около 100 000 поляци през 1943 г. Полската десница отговори по същия начин и президентът Карол Навроцки отне Ордена на Белия орел на Зеленски, най-високото държавно отличие, достъпно за неполяци. И двете страни отказаха да отстъпят, връщайки допълнителни отличия и почти замразявайки взаимните си отношения.

Всичко това е чудесен повод за руската пропаганда, която вилнее в полските социални медии. Дезинформацията за украинските "кралици на социалните помощи", които претендират за помощи за сметка на трудолюбивите местни хора, подхранва напрежението, което все по-често се превръща в насилие. Особено жесток инцидент се случи на 26 юли, когато млада украинска двойка беше нападната пред магазин за хранителни стоки във Вроцлав. Заподозрените нападатели са викали: "Вървете на война". Почти ежедневно се появяват заглавия за украински граждани, които са били словесно малтретирани или физически нападнати по полските улици.

Лични спорове между лидери, исторически спорове, руско влияние - това са някои от многото причини, поради които меденият месец е приключил

Но друго измерение на тези влошаващи се отношения продължава да се пренебрегва. Справяйки се с неотложните последици от конфликта, нито една от страните не е направила достатъчно, за да се разбере отвъд войната. Този провал сега се връща, за да ги преследва.

Казано направо, Полша не успя да осъзнае напълно, че украинците не са просто безпомощни жертви на Владимир Путин, а истински хора с власт. Веднага щом можеха, много украински бежанци се изнесоха от дневните на своите домакини и наеха или купиха апартаменти. Те създадоха бизнеси, много от които сега процъфтяват, и създадоха силна общност, често участвайки в пряка конкуренция с местните хора. Те отказаха да се държат като благодарни или пасивни получатели на полска благотворителност. Това е разбираема, наистина желателна прогресия, но в резултат на това състраданието престана да бъде валута в отношенията между поляци и украинци. За Полша, страна, почти изцяло етнически хомогенна от следвоенните си години, подобна промяна стана трудна, ако не и невъзможна за справяне.

Но Украйна, разбира се, е страна като всяка друга, с голяма икономика и национални интереси, надхвърлящи съпротивата ѝ срещу агресивната война на Путин. Тя се е развила от пасивен получател на западна помощ след пълномащабното нахлуване през 2022 г. до глобален износител на нови военни технологии и ноу-хау. Свикнали да преговарят директно с лидерите на САЩ и Западна Европа, украинците нямат нужда от "застъпник", със сигурност не и във Варшава. Зеленски може да си води собственото шоу.

Следователно, това, което се очертава, е презрение вместо сътрудничество и омраза вместо надежда. Първоначалният ентусиазъм в крайна сметка трябваше да изчезне и двете правителства трябваше да се подготвят за това. Вместо това, те позволиха вакуумът да бъде запълнен от руска дезинформация, насочена към още по-голямо разделяне на двете страни, като по този начин отслаби подкрепата на Европа за Украйна. Такъв резултат можеше и трябваше да бъде избегнат, особено от либералната управляваща коалиция на Доналд Туск.

Тя не успя да признае нарастващите амбиции на Украйна и продължи да подхранва мита, че Варшава е предопределена да играе прометееевска роля в бъдещето на Киев. Тя не подготви собствения си народ да приема бежанци като пълноправни членове на обществото. И това подхрани заблудата, че именно Полша по някакъв начин е имала решаващия вот за това дали Украйна ще влезе в демократична Европа.

Късогледството на Полша е поучителна история. Каквото и да се случи през следващите няколко години, изглежда сигурно, че Украйна ще бъде привлечена по-близо до Европа, а украинците по-близо до европейските икономики. Те ще се превърнат в бизнес конкуренти на французите и германците, точно както са били на поляците. Украинските лидери ще дойдат в Брюксел, Париж и Берлин, искайки не безплатни куршуми и пари, а равноправен глас, аргументирайки, че защитата на континента срещу руското варварство им е спечелила място на масата за преговори.

Анализът е на Матеуш Мацини за The Guardian.