Пенсионната възраст върви към 70 години, бъдещата пенсия ще е средно 63% от заплатата

Пенсиониране на 70 и дори повече години вече е заложено в правилата на част от развитите държави, а човек със средна заплата и пълна трудова кариера ще получава бъдеща нетна пенсия средно около 63% от нетното си възнаграждение, показва докладът Pensions at a Glance 2025 на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Данните очертават пенсионни системи, които през следващите десетилетия ще бъдат поставени под все по-силен натиск. Причината е комбинацията от увеличаваща се продължителност на живота, ниска раждаемост и намаляващ дял на населението в активна трудова възраст.

Според действащото законодателство пенсионната възраст ще се увеличи в повече от половината държави от ОИСР. За мъжете, които са се пенсионирали през 2024 г., средната стандартна възраст е била 64,7 години, а за жените - 63,9 години. При хората, които започват трудовата си кариера сега, тя вече се очаква да достигне съответно 66,4 и 65,9 години.

В България също се увеличават възрастта и необходимият стаж за пенсия

Разликите между отделните държави ще останат големи. Бъдещата стандартна пенсионна възраст ще бъде 62 години в Люксембург и Словения, докато в Дания, Естония, Италия, Нидерландия и Швеция тя ще достигне 70 или повече години. ОИСР изчислява тези стойности според вече приетото законодателство и механизмите, които обвързват пенсионната възраст с продължителността на живота.

Един от най-силните примери е Дания, където при прилагане на сегашните правила възрастта може да се повиши от 67 до 74 години. В Естония прогнозното равнище достига 71 години, а в Италия - 70 години. Финландия, Гърция, Нидерландия, Португалия, Словакия и Швеция също имат механизми, свързващи бъдещото пенсиониране с продължителността на живота.

Чехия и Словения вече са предприели конкретни реформи. В Чехия стандартната възраст постепенно ще се увеличи от 65 на 67 години до 2056 г. В Словения същата граница ще бъде достигната през 2035 г., въпреки че при дълъг осигурителен стаж остават възможности за по-ранно пенсиониране.

Все повече българи избират ранно пенсиониране въпреки растящите изисквания за възраст и стаж

Най-сериозната причина за увеличаването на възрастта е демографията. През 2000 г. в държавите от ОИСР на всеки 100 души между 20 и 64 години са се падали 22 души на възраст над 65 години. През 2025 г. броят им вече е 33, а до 2050 г. се очаква да достигне 52.

Това означава, че след около четвърт век на всеки 100 души в традиционната трудоспособна възраст ще има средно над 50 души над 65 години. Така все по-малка група работещи ще трябва да поддържа пенсионни системи за нарастващ дял възрастно население.

Натискът ще бъде особено силен в държави като Гърция, Италия, Полша, Словакия и Испания. ОИСР очаква и значително свиване на населението между 20 и 64 години в редица европейски страни през следващите десетилетия.

Паралелно с повишаването на пенсионната възраст се променя и размерът на дохода, който хората ще получават след края на трудовата си кариера. За човек със средна заплата, който работи пълна кариера от около 22-годишна възраст, бъдещата нетна пенсия се очаква да бъде средно 63% от нетното трудово възнаграждение.

Това е т.нар. нетен коефициент на заместване. Той показва каква част от дохода преди пенсионирането ще бъде заменена от пенсионните плащания след отчитане на данъците и осигуровките.

Разликите между отделните страни отново са огромни. В Естония, Ирландия, Южна Корея и Литва бъдещата нетна пенсия за работещ със среден доход е под 40% от трудовото му възнаграждение. В противоположния край са държави като Австрия, Гърция, Люксембург, Португалия и Испания, където показателят е над 85%.

При хората с по-ниски трудови доходи системите обикновено компенсират по-голяма част от заплатата. Работещите, които получават половината от средното възнаграждение, могат да очакват бъдеща нетна пенсия средно около 76% от нетния си доход.

Пенсионните условия в България се затягат, а средният размер на пенсията продължава да расте

ОИСР поставя специален акцент и върху разликата между пенсиите на жените и мъжете. Въпреки постепенното ѝ намаляване жените в организацията получават средно с около 23% по-ниски месечни пенсии.

През 2007 г. разликата е била 28%, което означава спад с пет процентни пункта до 2024 г. В някои държави тя вече е под 10%, но в други остава изключително висока.

В Чехия, Естония, Исландия, Словакия и Словения пенсионната разлика между половете е под 10%. В Австрия, Мексико, Нидерландия и Великобритания тя е над 35%. Япония се откроява с най-голямата разлика - жените там получават средно с 47% по-ниски пенсии от мъжете.

Основната причина се крие в доходите, натрупани през целия трудов живот. Според ОИСР разликата в трудовите доходи между мъжете и жените достига средно около 35% за цялата кариера.

Тя се формира от три основни фактора - различна степен на заетост, различен брой отработени часове и разлика в почасовото заплащане. Към тях се прибавят прекъсванията на кариерата за отглеждане на деца и полагането на неплатени грижи.

Пенсионните системи частично компенсират този ефект. Средно в ОИСР петгодишно прекъсване на кариерата на жена с две деца води до загуба на пенсионни права, като около половината от нея се компенсира чрез различни пенсионни механизми и кредити за отглеждане на деца.

Наследствените пенсии също намаляват разликата. Жените представляват около 88% от получателите им, а тези плащания свиват разликата между пенсионните доходи на двата пола в задължителните системи средно с около една трета.

ОИСР насочва вниманието и към държавите, в които жените все още могат да се пенсионират без санкция по-рано от мъжете. Сред тях са Колумбия, Коста Рика, Унгария, Израел, Полша и Турция. Според организацията по-ранното напускане на пазара на труда има отрицателен ефект върху натрупаните пенсионни права и върху размера на бъдещите доходи.

До 2037 г. пенсионната възраст на мъжете и жените в България трябва да се изравни

Държавите вече променят пенсионните си системи в различни посоки. Ирландия и Южна Корея увеличиха задължителните осигурителни вноски, Япония повиши максималния доход, върху който се правят вноски, а Чехия прие промени, които ограничават част от бъдещите пенсионни плащания.

Словения предприе по-мащабна реформа, включваща увеличение на възрастта, промяна на периода, върху който се изчислява пенсията, и корекции на начина, по който се натрупват пенсионни права. Южна Корея разшири пенсионните кредити за периодите на отглеждане на деца.

Общият извод на ОИСР е, че по-дългият живот ще изисква по-дълго присъствие на трудовия пазар. За сегашните млади работещи това означава по-късно пенсиониране в редица държави и бъдещ доход, който в много случаи ще бъде значително под последната им заплата.

Докладът показва и друго - няма един универсален модел. В едни държави системата гарантира висок коефициент на заместване срещу по-високи вноски или по-дълъг трудов живот, докато в други по-голяма част от отговорността за доходите след пенсиониране остава върху личните и професионалните пенсионни спестявания.