Кой превърна Летния театър на Варна в кръчма? На концерта на Миро вонеше на конска фъшкия

Бях на концерт на Миро във Варна. Реших да отида, защото го харесвам – исках да уважа и подкрепя творчеството му, а и да се откъсна за малко от жегата и ежедневието.

Летният театър на Варна за мен е едно изключително място. Има своя атмосфера, свой неповторим стил и винаги, когато съм там, се чувствам добре и настроението ми е различно.
Но този път… още на влизане настроението ми се развали.

Точно преди да влезеш в „залата“, на два импровизирани щанда се продаваха бира, твърд алкохол, вино… А народът купуваше така, сякаш никога през живота си не е пил.
Опитвам се да го разбера и да не се ядосвам. Но все пак това е театър. Това е зала, място за културно събитие, а не поляна за пикник. Би трябвало да има поне някаква култура и усещане за мястото.
Не. Масово млади хора влизаха с алкохол в ръка и си пиеха по време на концерта. Миризмата се разнасяше наоколо и някак просто не се връзваше с атмосферата на Летния театър.

Тъкмо да влезем и една девойка ми подава пръчка с думите:
„Миро ще ви каже кога и какво да правите.“
Признавам си – почувствах се малко странно.

Аз искам сам да решавам как да покажа емоцията си. Не искам изпълнителят да ми казва кога и какво да правя. Може да е дреболия, но съм свикнал сам да решавам как да се чувствам и как да изразявам това, което чувствам.

Преди началото на концерта очаквах поне някакво напомняне, че в театъра не се пуши и че телефоните трябва да бъдат изключени или поне поставени на безшумен режим.
Нищо.

И тъкмо да си кажа: „Добре, хората все пак имат съвест“, когато двете девойки до мен – прас! – извадиха по един IQOS.
Освен с бялото вино, с което вече бяха започнали да „ароматизират“ атмосферата – защото, нали разбирате, явно качеството му беше съответното – наоколо замириса и на нещо средно между парфюм и конска фъшкия.

Минаха няколко песни.
И тогава чичкото зад мен най-спокойно си извади телефона. Мобилният му апарат звъни. Той вдига. И то на високоговорител.
И започна да обяснява колко много не може да говори, защото е на концерт, но ако било много важно, отсрещната страна можела да продължи да говори…
И знаете ли какво?
Околните мълчат.
Мълчат, търпят и… ръкопляскат.

Добре пее човекът. Винаги съм го харесвал. Миро – за него вече е думата.
Но този път, освен пеенето му, алкохолът, лошото и безотговорно поведение на несъобразителни хора, които сякаш не са се напили и не са се наяли достатъчно, ми развалиха удоволствието и насладата от концерта.

Ръкоплясках, защото съм научен да уважавам. Но не беше с мерак. Не беше и от сърце.
Защото имаше нещо в залата. Нещо, което започва да се превръща в ежедневие, а повечето хора просто нехаят. Мълчат и се правят, че не забелязват – уж за да не си създават проблеми.

Исках да споделя тези мисли, защото ми се иска да има повече култура на местата за обществени прояви. Повече нормалност. Повече уважение към мястото, към артистите и към хората около нас.
И ще продължавам да се надявам, че някой ден това отново ще стане нормално.
Както е било.
И както би било хубаво да продължава да бъде.

Защо го пиша всичко това…..може би и за това да разбера, кой и как разрешава продажба на алкохол в Летния театър и защо това се случва пред десетки деца, дошли да видят своя кумир?

Коментарът на Ивайло Иванов от Варна е от Фейсбук, а заглавието – на дежурния редактор на Флагман.БГ