България губи 60% от водата си: В Шумен и Перник над 83% не стигат до отчетена консумация

България подава вода във водопроводите, но огромна част от нея така и не стига до отчетена консумация - средните общи загуби във ВиК системите са около 60%. В най-тежките случаи картината е почти абсурдна: в Шумен загубите достигат 83,67%, в Перник - 83,25%, а в Сливен - 81,39%. Тоест при някои оператори от всеки 100 литра, постъпили във водоснабдителната система, над 80 не се фактурират на потребителите. И докато милиони кубици се губят по пътя, всяко лято десетки населени места отново стигат до режим.

Най-напрегната остава ситуацията във Великотърновско. По данни, цитирани от bTV на 23 август, 16 населени места в областта са с ограничено водоподаване. Сред тях е и Ресен, където жителите живеят с режим от години. Последната официална справка на МРРБ за периода 10 - 16 август показва общо 34 584 засегнати души в страната - в два града и 70 села. Само на територията, обслужвана от „ВиК Йовковци“, ограниченията засягат над 7600 души.

Плевен вече преживя жестока водна криза - в части от областта загубите стигаха до драматични нива

Данните на КЕВР показват, че проблемът не е изолиран. След Шумен, Перник и Сливен тежки показатели имат Монтана - 77,63%, Добрич - 74,91%, Търговище - 73,61%, Разград - 72,99%, София област - 72,56%, Хасково - 72,41% и Плевен - 71,31%. Особено показателен е Плевен, където през предходните години десетки хиляди останаха без нормално водоснабдяване, а регулаторът установи, че между 2020 и 2024 г. загубите не намаляват, а се увеличават.

Важно е обаче понятието „загуба на вода“ да се чете правилно. Не всичките 60% буквално изтичат през спукани тръби под улиците. В числото попадат физическите течове, но и т.нар. търговски или привидни загуби - неточни водомери, липса на достатъчно измерване, нерегламентирано потребление и разлика между подаденото и фактурираното количество. Именно този проблем поставя председателят на Българската асоциация по водите инж. Иван Иванов - страната не само губи много вода, а на редица места дори не я измерва достатъчно прецизно.

Експерти предупреждават от години: 60 - 70% загуби на вода са хроничният проблем на българската ВиК система

Другата причина е видима под почти всеки български град и село - десетки хиляди километри остарели водопроводи. Голяма част са изграждани през 60-те и 70-те години на миналия век, а над 60% от мрежата според водния бранш се нуждае от подмяна. С възрастта авариите стават по-чести, малките течове остават скрити дълго време, а при нисък дебит във водоизточниците всяка загубена капка започва да има значение.

Мащабът на проблема се видя особено ясно през 2025 г. Анализът на КЕВР установи, че към средата на август тогава 260 868 души в 299 населени места са били засегнати от водни режими. През тази година ситуацията е чувствително по-добра и броят на хората с ограничено водоснабдяване е многократно по-нисък, но самата инфраструктурна причина не е изчезнала. Един по-влажен сезон може временно да напълни водоизточниците - той не ремонтира тръбите.

В Бургаска област вече подменят критични участъци от деривацията „Камчия - Юг“, за да спрат авариите и загубите

И Бургас не е извън проблема. Анализът на КЕВР отчита, че количеството неносеща приходи вода на територията на ВиК - Бургас е нараснало от 29,1 млн. куб. м през 2020 г. до 33,6 млн. куб. м през 2024 г. Само в град Бургас делът на общите загуби е нараснал от 42,84% до 49,99%, а в Средец е достигнал 75,75%. В същото време в региона се изпълняват мащабни ВиК проекти и подмяна на компрометирани довеждащи водопроводи.

Точно тук е същината на водната криза. България невинаги има проблем, защото няма достатъчно вода. Често проблемът е, че системата не успява да управлява ефективно тази, с която разполага. Докато повече от половината ресурс продължава да се губи физически или да остава неотчетен, водният режим ще се връща всяко сухо лято - независимо колко пъти държавата обявява, че кризата е овладяна.