Бургас е прекрасното лице на България, което трябва да се покаже и на Евровизия

На връщане от морето искам да ви призная, че Бургас ме изненада. И то много. Имахме възможността да отидем на разходка там и може мнението ми да не съвпада с това на хората, който живеят там, но все пак ще споделя…
Не знам кога точно този град е успял да се промени толкова, но докато се разхождахме из него, на моменти имах чувството, че съм в някой добре подреден западноевропейски град - чисто, зелено, спокойно, с огромни паркове, хубави пространства за хората, места за разходка, спорт, деца, колела, кучета, море до теб и най-вече усещането, че някой е мислил как трябва да изглежда един град, в който хората не просто съществуват, а живеят.

И не се шегувам - Бургас наистина ми направи страхотно впечатление и сега си давам сметка защо би бил прекрасно лице на България пред хора, които идват тук за първи път, включително покрай голямо международно събитие като Евровизия, защото има какво да покаже и няма от какво да се срамуваме.

Но тук идва и другата тема, която не ми излиза от главата.

В България няма грозни градове и няма лоши места

Има занемарени, забравени, обезлюдени и зле управлявани места. И това са две съвсем различни неща.

Например Габрово е родният ми град и точно затова ме боли да го казвам - това е прекрасен град, с природа, история, характер и невероятен потенциал, град, който някога неслучайно са наричали „българския Манчестър“, защото е кипял от производство, заводи, работа и хора са идвали от други места, за да намерят бъдещето си там. Днес има красиви кръгови, цветя, озеленяване и отделни хубави неща, има театър, който отново започна да живее и да привлича хора, но самият град сякаш бавно губи най-важното - хората си.

И това е тъжното, защото един град не се спасява само с няколко красиви пространства, ако младите си тръгват, ако няма достатъчно работа, перспектива, движение и причина човек да остане там.

После се сещам за Видин, към който преди години тръгнах с огромен предразсъдък, защото цял живот бях слушала за „западналия Северозапад“, а когато стигнах там, видях красив Дунав, прекрасен град, пълни заведения, живот и атмосфера, която помня и до днес, и бих се върнала отново с огромно удоволствие.

Същото е с толкова много градчета и села в България - природата им е дала всичко, историята им е дала всичко, местоположението им е прекрасно, а човекът е този, който ги е изоставил.

Как може едно село като Чавдар да бъде толкова подредено, чисто и красиво, а на няколко десетки километра друго село със същата природа и същите възможности да изглежда сякаш времето е спряло преди 30 години?

Ами явно има значение кой управлява, как управлява, дали му пука и какво оставя след себе си. Старата приказка, че рибата се вмирисва откъм главата, май не е измислена случайно…

Ние самите се преместихме в Пловдив и аз обичам този град страшно много - той си е моят град по усещане, въпреки че виждам всичките му проблеми: трафика, мръсния въздух, презастрояването, огромния брой автомобили и хора, натъпкани в инфраструктура, която просто не е създадена за такова натоварване. Пловдив е град на тепетата, старите улици, паветата, културата и атмосферата, а не град, проектиран за безкрайни колони от автомобили, но въпреки всичко аз продължавам да го обичам.

И точно затова май трябва да спрем да делим България на „хубави“ и „лоши“ места.

 България е красива навсякъде

Проблемът не е в земята, не е в планините, не е в реките, не е в градовете и селата ни. Проблемът е какво правим с тях. Защото не може цяла България да се събере в София, Пловдив, Варна, Бургас и още два-три града, докато всичко останало бавно угасва.

И точно Бургас ми напомни това - когато един град се поддържа, когато се развива, когато се мисли за хората, България изглежда точно така, както винаги сме знаели, че може да изглежда.

Коментарът на кулинарният гуро Валентина Алексиева е от Фейсбук страницата ѝ „Храна и баланс с Валентина“, а заглавието-на дежурния редактор на Флагман.БГ