След плача за Евровизия оставаш с усещането, че Бургас взема домакинството с нотариален акт от София

Последните дни човек може да остане с впечатлението, че Бургас не е спечелил домакинството на Евровизия, а го е придобил с нотариален акт от София. 

Новината беше кратка. Реакциите - значително по-мащабни. 

Най-тревожното откритие беше, че градът е далеч от София. Това действително не го бяхме предвидили. Ще проверим дали до догодина може да го преместим малко по-близо. 

После дойде тежката артилерия: „Подобно международно събитие трябва да бъде в столицата.“

Разбира се. Незабавно да уведомим Кан, че кинофестивалът му е административна грешка. Давос да прекрати Световния икономически форум и да го предаде на Берн. Санремо да се извини на Рим. А Монте Карло изобщо да не се обажда, докато не стане столица на нещо. Ред трябва да има.

И тук стигаме до любимата ми българска концепция след профилактиката - децентрализацията. Всички я подкрепяме. По принцип. На думи. В стратегиите. По възможност и в някоя кръгла маса в София. 

Но когато нещо голямо действително отиде в друг град, настъпва онзи неловък момент: „Е, чак пък толкова децентрализация...“

Спокойно. Никой не посяга на столичния статут. Парламентът е ваш. Министерствата са ваши. Жълтите павета са ваши. „Цариградско“ в 17:30 също е изцяло ваше. Нямаме никакви териториални претенции.

Ние ще се задоволим с Евровизията.

А към всички, които продължават ежедневно да обясняват защо Бургас е грешният избор, имам само една молба: не спирайте.

Рекламният бюджет на града не е безкраен.

Д-р Диян Господинов е общински съветник и лекар. Коментарът му и илюстрацията към него са от Фейсбук, а заглавието-на дежурния редактор на Флагман.БГ