Шаманът Асен предизвика най-комичното атомно делене на електорат в политическата ни история
След сензационното издигане на Николай Денков за президент очаквам Андрей Гюров да се кандидатира самостоятелно, а "Да, България" да издигне Явор Божанков!
Демократичните лидери приличат на четиринадесет наперени вожда в палатка, които обсъждат световната стратегия, а отвън ги чакат всичките им избиратели - общо трима, всеки с лате-макиато в ръка.
Ако мастодонтите на либералния фронт издигнат свои отделни кандидати, ще станем свидетели на най-комичното атомно делене на електорат в най-новата ни политическа история. Огромните 4 процента биологичен актив ще бъдат хвърлени в братоубийствена гладиаторска битка.
Арената е подготвена, а великите вождове излизат от шатрата, за да разделят трохите:
Вожд №1: Академикът сеДенков
Издигнат лично от племенния шаман Асен, неговата главна квалификация е, че никога не повишава тон, мига бавно и притежава съкровената конституционна мечта... "просто да пътува повече".
Асен Василев, с типичния си садистичен цинизъм за втори път хвърля в месомелачката този фикус, който няма харизма да ръководи дори етажна собственост на вход в "Младост", камо ли нация.
Вожд №2: Андрей Гюров
Той влиза в играта с мотивацията на уволнен счетоводител, решен да изгори офиса. Ще обикаля сутрешните блокове в ролята на прелъстена и изоставена принцеса, събирайки останалия 1% от интелектуалци с диоптрични очила без рамки, които окончателно са се отрекли от магията на „Промяната“.
Той е олицетворение на отхвърлената секретарка, която влиза в президентската битка с изтръпнало сърчице и списък на хората, които са го обидили. За него ще гласуват около 15 хиляди травмирани счетоводители, на които им е жал, че шефът им е взел бонуса на Коледа. Тотална, счетоводна мъка.
Вожд №3: Явор Божанков
Отговорът на „Да, България“ е генно-модифициран за TikTok лидер. Той ще атакува директно най-младите електорални нано-частици: тротинеткаджиите.
... Изпраният бесепар от Горна Оряховица ще ходи по телевизиите, за да писука с децибели, забранени от Женевската конвенция. Този тип предизвиква чисто физиологично гадене у всеки, който някога през живота си е хващал лопата или е плащал ДДС. Той е политическо чихуахуа, на живо прилича на хипоалергенна котка. Абсолютна гротеска.
Електорална тежест: около 2 000 лайка и 0.5% реален вот.
Вожд №4: Иван Христанов
Самотният самурай качен на бял кон, развяващ знамето от Капитан Андреево. Той презира партийната кал, не влиза в коалиции и е решен сам да затвори портите на държавата за мафията. Идеалният пристан за пуританите, които мразят корупцията също толкова силно, колкото и глупостта на доскорошните си лидери. Прогнозен резултат: 0.8%.
Денят на изборите ще бъде триумф на политическия садизъм. Четиримата грандомани ще изнасят напоителни двучасови диспути в подкасти кой е "най-автентичният демократ" и кой е истинският наследник на демокрацията.
Всеки от тези 4 либерални колоса ще завърши състезанието с унизителен резултат в рамките на статистическата грешка. Всички ще загубят грандиозно, но в малкия си фейсбук-резерват, вечерта след изборите, всеки един от вождовете ще обясни надълго и широко в трогателен статус, че нашите индианци са малко, но пък са най-умните и красивите.
Да живее разкошният, жълтопаветен суицид.
Проф. Николай Райчев е експерт в областта на квантовите изчисления, изкуствения интелект и софтуерното инженерство. Коментарът му е от Фейсбук, а заглавието – на дежурния редактор на Флагман.БГ
Копринков е ной подходящият
Няма да коментирам нито думите на проф. Никалай Райчев, защото те са самата истина, макар и представена по такъв саркастичен начин. Нито плювките на разни "разбирачи", на това което се случва днес в България. Ще укоря професора само за едно и то се съдържа в една притча, изречена от Св. Константин Кирил, Философ, изречена при посещението му в Рим за да защити правото на българите да пишат и четат на свой собствен език. Мисълта е следната" Попитали едного философа: Защо си тъй зачервен ?, А той отгонворил" "Препирах се с простаци !"
От парламентарната група на „Продължаваме промяната“ изрично опровергаха твърдението, че Денков ще бъде издигнат за президент вместо Андрей Гюров.
И тук вече възниква един много прост въпрос: Какъв точно анализ прави човек, който първо приема непроверена информация за факт, а след това върху нея изгражда цял арсенал от обиди, подигравки и измислени електорални проценти?
Това не е „остър анализ“. Това е коментар върху фалшива предпоставка.
Особено нелепо е, когато авторът е професор и се представя като човек от научните и технологичните среди. В науката първо проверяваш данните, после правиш изводи. Не обратното.
Цялата словесна помия беше напразна и излишна.
Само че когато основният факт падне, пада и голяма част от тази конструкция.
И тогава остава най-важният въпрос:
Къде е професорът в този текст, в проверката на фактите, в аргументите и доказателствата, или само в подписа под тях?
Да бъдеш язвителен не е трудно.
Да бъдеш точен, особено когато си професор е много по-трудно.
И много по-достойно.
Академичната титла предполага не само знания, а и определена култура на мислене, уважение към фактите и отговорност към публичното слово. В този текст обаче виждаме не анализ, а порой от подигравки, унизителни квалификации и произволно раздадени проценти, представени без никаква методология или доказателства.
Да критикуваш политик е право. Да го разобличаваш с факти — още по-добре. Но когато аргументът ти се изчерпва с „фикус“, „чихуахуа“, „хипоалергенна котка“ и други махленски определения, професорската титла не прави текста по-умен.
Напротив — прави контраста още по-тъжен.
Защото от един професор човек очаква висота на мисълта, а не височина на тона.
Титлата може да удостоверява академични постижения. Тя обаче не може да удостовери характер.
И именно там този текст оставя най-неприятното впечатление.
Свободата да бъдеш язвителен е безспорна.
Но свободата да говориш просташки не е интелектуално постижение.
И не, професоре — четири процента електорат не са „биологичен актив“, а хора. Същите тези хора, които плащат данъци, гласуват, работят, създават бизнеси, преподават, лекуват, пишат код и отглеждат деца.
Професорската титла заслужава уважение.
Тя обаче не освобождава никого от задължението да мисли, да доказва и да носи отговорност за думите си.
Има голяма разлика между сарказъм и това, което е написано тук. Сарказмът може да разобличава политически абсурди. В този текст обаче голяма част от „аргументацията“ е заменена с етикети като „фикус“, „политическо чихуахуа“, „хипоалергенна котка“, „отхвърлена секретарка“ и т.н. Това не доказва политическа теза — просто цели да принизи хората, за които се говори.
И още нещо ми прави впечатление: текстът претендира да е политически анализ, но почти не анализира политика. Няма сериозно обсъждане на идеи, програми, управленски решения или реални различия между потенциалните кандидати. Има образи, обиди и измислени електорални проценти, поднесени като остроумие.
Най-неприятното е именно несъответствието между академичния статут на автора и нивото на публичната му реч. Професорът има пълното право да бъде язвителен, ироничен или политически пристрастен. Но академичната титла не прави един текст автоматично интелектуален. Понякога точно обратното — тя повишава очакването човекът да може да критикува без да се налага да унижава.
Клеветата не е мнение!!!
Лъжата не е свобода на словото!!!
Може да го наемат за чистачка в някой вип комплекс или казарма да лъска ботушите на Мунчо и да му прави федероси.
Много добре казано.
Особено за глиставия сурикат на който ако не беше научната титла, щях да го помисля за портиер на някой ВИП кооперация!
Твърде посредствен и научно безпомощен палячото Райчо, комундел, лъсна му червеното дупе.
Такава е съдбата на Отпадналата необходимост. Ибрици!
Режимът на прогреса може да предложи този мизерник за лауреат на Димитровска награда, за да го възнагради за услугите му, но общественото мнение за него не се изменяше.
Фразата „Тази година – завод за полупроводници. Догодина – за цели проводници!“ е един от най-известните и забавни политически „бисери“ на бившия първи секретар на ЦК на БКП Тодор Живков.
Боклук нещсстен
Нищо за трилистниците! Отровните трилистници, останали без листа. Как да ги спасим? С кухненски нож нарязваме дебелото стъбло на безлистният трилистник на шайби. Няма да ги панираме, ами ще ги наредим шайбите в разлат съд с пясък. Поливаме шайбите в пясъка само с питейна вода, докато развият коренова система и леторасли, подходящи за разсаждане в единични керамични саксии.
Чак пък да си чупят краката хората от англия да се връщат -хахаха
А авторът на статията (самопровъзгласилият се "професор") постоянно прави коментари от "висотата на последна инстанция".....Е, естествено, че флагман му публикува глупостите, защото така им изнася! Всички знаем флагманските обвързаности и зависимости!