Победителят в Hells Kitchen Денисиньо предизвика фурор в La Ferme в бургаския Central park
Победителят в последния сезон на Hells Kitchen Денис Морейра - Денисиньо превзе кухнята на La Ferme в Central Park Бургас и направи точно това, което публиката очакваше от него - превърна вечерята в спектакъл.
Близо 200 специално дошли за събитието гости преминаха през шест степени, създадени лично от бразилеца, а всяка следваща чиния вдигаше летвата още по-високо. Това не беше просто демонстрация на телевизионна слава, а вечер, в която Денисиньо трябваше да защити победата си там, където няма монтаж, втори дубъл и спасение от камерата - пред реални гости и с близо 200 порции от всяко ястие. И го направи със стил.
Още преди първите чинии да излязат от кухнята атмосферата подсказваше, че 21 август няма да бъде обикновена петъчна вечер. Гостите бяха дошли не само да опитат храната на шампиона от Hells Kitchen, а да го видят в действие. Денисиньо готвеше на живо, разговаряше с публиката, снимаше се с почитатели и показа онази комбинация от спокойствие, усмивка и концентрация, с която няколко месеца по-рано спечели и шеф Виктор Ангелов. Кухнята на La Ferme се превърна в сцена, а шестстепенното меню - в разказ за самия него.
Първата хапка директно отвеждаше към бразилските корени на Денисиньо. Амюз-бушът беше хрупкав бразилски крокет от бавно готвен телешки джолан, поставен върху майонеза от праскова и завършен с пушен бекон. На пръв поглед комбинацията е смела - дълбокият, плътен вкус на телешкото среща плодова сладост, мазнината на майонезата и пушения характер на бекона. Именно там обаче личеше идеята на менюто: познат продукт да бъде изваден от удобната му зона и да получи неочакван партньор. Малката първа порция не трябваше да нахрани, а да събуди апетита - и изпълни задачата си.
След нея дойде може би най-цветната чиния на вечерта - салатата „Стек домат“. Името звучи тежко, но ястието всъщност беше изградено върху свежестта на белен розов домат. Около него Денисиньо беше подредил песто от тиквени семки и магданоз, мус от сирене, пресен печен пипер, маринован шалот и балсамова редукция. Сладостта на домата и пипера, киселинността на шалота и балсамикото, кремообразният мус и ядковият характер на тиквеното семе направиха тази степен своеобразна пауза между тежкия телешки старт и следващата среща с месото.
Третата чиния беше минималистична като описание, но трудна за изпълнение - телешко карпачо. Фино нарязаното телешко филе беше поднесено с хрупкав оризов чипс, който даде точно необходимия контраст на меката текстура на суровото месо. При карпачото няма къде да се скрие нито качеството на продукта, нито работата с ножа - всичко е отпред. А за ресторант като La Ferme, който е изграден именно около селекцията и правилната обработка на месото, това беше и логичният мост към централното ястие на вечерта.
После дойде моментът, който мнозина очакваха още при купуването на куверта - телешкото Уелингтън. Денисиньо заложи на телешко филе, затворено в хрупкава бутер кора, сервирано със зелен асперж и класически сос от телешки фонд. Това е ястие, което изглежда ефектно в разрез, но е безмилостно към всяка грешка. Филето трябва да остане сочно, кората да е изпечена и хрупкава, без да се овлажни от месото, а времето за приготвяне трябва да бъде уцелено до минута. Да се направи един добър Уелингтън е умение. Да се изпратят близо 200 порции в рамките на една вечер вече е организация на професионална кухня.
Точно в основното ястие се срещнаха двете линии на събитието. От едната страна беше победителят в телевизионна надпревара, свикнал да работи под време и напрежение. От другата - La Ferme, първият автентичен стекхаус в Бургас, чиято концепция е построена около качественото фермерско месо и прецизната му термична обработка. Денисиньо не се опита да надвика продукта с десетки компоненти. Напротив - остави телешкото в центъра и построи останалото около него.
Преди сладкия финал менюто направи рязък завой. На масите пристигна малък освежаващ шот от краставица, зелена ябълка, лайм и прясна мента. Това е онзи детайл в дегустационните менюта, който понякога изглежда декоративен, но тук имаше напълно практична роля - след телешкия джолан, карпачото и Уелингтъна небцето имаше нужда от рестарт. Краставицата и ябълката дадоха свежест, лаймът - киселинност, а ментата изчисти усещането за тежест преди последната степен.
И тогава Денисиньо се върна към тропиците. Десертът беше чийзкейк с лайм - свеж и цитрусов финал след меню, в което месото играеше водеща роля. Вместо тежък шоколадов десерт или още един плътен вкус, той избра киселинност и тропическа линия. Така последната хапка затвори кръга, започнал с бразилския крокет в началото - вечерта тръгна от Южна Америка, премина през съвременната европейска кухня и накрая отново намигна към произхода на своя автор.
Към шестте степени беше добавена и селекция от българското вино Face to Face - бяло, червено или розе по избор, както и минерална вода. Кувертът за възрастен беше 45 евро, което даде възможност на гостите да преминат през цялата дегустация, вместо да избират отделни блюда. Но стойността на вечерта трудно можеше да се измери само с броя чинии. Хората получиха достъп до самия процес - огъня, работата зад паса, концентрацията на екипа и срещата с готвача, когото допреди три месеца гледаха как се бори за победата по телевизията.
Денис Морейра спечели осмия сезон на Hell’s Kitchen през май, след като във финала надделя над Симона Спирова. Бразилецът взе голямата награда от 50 000 евро и титлата „Най-добър готвач на България“, като още тогава впечатли с меню, в което смесваше латиноамериканските си корени с техниките, усвоени в шоуто. Именно тази линия се видя и в Бургас. Той не дойде с готов набор от телевизионни рецепти, а създаде меню специално за La Ferme и характера на ресторанта.
В това има и любопитен знак за самия Central Park. Само за няколко месеца La Ferme започна да се превръща в място не просто за вечеря, а за срещи с различни лица на модерната гастрономия. През юни в същата кухня Денисиньо вече премери сили в приятелски двубой със световния шампион по пица Джейхан Джаферов. Сега форматът беше още по-сериозен - цяла вечер, собствено меню, близо 200 гости и кухня, която трябваше да работи като часовник.
А шоуто не свърши с последната чиния. Специалният фотокорнер се превърна в една от най-оживените точки на вечерта, защото Денисиньо не се скри в кухнята след сервиза. Той остана при хората, разговаряше, позираше за снимки и приемаше реакциите към менюто си лице в лице. За човек, превърнал се за един сезон в любимец на телевизионната публика, това беше естественото продължение на вечерта - контактът с гостите се оказа също толкова важен, колкото и храната.