Защо Иран още не се предава: режимът разчита на твърдост, петрол и натиск през Ормуз

Иран не отстъпва въпреки военния и икономически натиск, защото управляващият елит е изграден около хора, за които оцеляването на режима стои над цената, която плаща страната. Значителна част от ключовите фигури в Техеран са ветерани от Ирано-иракската война и политическото им мислене е оформено от години на тежки сражения и продължителна патова ситуация.

Сред тях са високопоставени представители на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция. Именно този силов апарат остава една от причините властта да издържа въпреки вътрешното недоволство.

Иран подава ръка на САЩ: Пезешкиан вижда най-добрия момент за сделка

Протестите са важен показател за устойчивостта на режима. Недоволството сред студентите и градската средна класа не е ново за Иран. Значително по-опасно за управляващите би било трайно разцепление сред работническите и по-бедните слоеве, откъдето идва и част от личния състав на силите за сигурност.

По-сериозният дългосрочен проблем е икономиката. Техеран се нуждае от твърда валута за внос, за поддържане на риала и за разходите си в региона. Основният източник остават продажбите на петрол, затова ограниченията върху енергийния износ и банковите операции са сред най-силните инструменти за натиск.

Битката за Ормуз се изостря: Иран държи протока затворен

Предишните санкционни кампании показаха колко болезнен е този удар. При силен международен натиск иранският петролен износ рязко се свиваше, а достъпните валутни резерви падаха до малка част от предишните си нива.

Ормузкият проток обаче дава на Техеран собствен инструмент за натиск. Иран използва стратегическия морски маршрут като разменна монета, докато Вашингтон не иска евентуална договорка за корабоплаването да доведе до отпадане на ключови санкции без отстъпки по ядрената програма.

Тръмп обяви: САЩ имат пълен контрол над Ормузкия проток

Режимът би попаднал в далеч по-тежка ситуация при съчетание на три процеса - спад на приходите от петрол, пукнатини във вътрешното единство и инфлация, която предизвиква продължително масово недоволство.

В краткосрочен план обаче Техеран има стимул да продължи съпротивата. Ръководството разчита, че ескалацията и натискът върху енергийните пазари ще увеличат политическата цена за САЩ. Затова бързо предаване не изглежда реалистично. Иранският режим е под тежък натиск, но силовата му конструкция засега остава достатъчно здрава, за да продължи конфронтацията.